Не са малко хората, които не си дават сметка от какво огромно значение за любовта и за опазване на семейството е културата на отношенията между двама души, които се обичат и искат да съхранят своята връзка.

При физическата близост между мъжа и жената любовната увертюра е един естествен и особено необходим елемент в човешките сексуални отношения. Още в най-древните паметници на човешката култура и изкуство, в санскритски, египетски и китайски писмени документи и рисунки, в ранните арабски и европейски ръководства се описва любовна техника, която се използва и от съвременните поколения. Само еврейско-християнските закони бяха тези, които обявиха естественото и нормалното за ненормално, перверзно и грешно.

Интимната насоченост на любовната игра, която предхожда физическото сливане, е да бъдат подготвени двамата партньори както телесно, така и душевно успешно да извършат и пълноценно да изживеят половото общуване. Предварителната любовна игра е особено необходима за още недостатъчно опитните в сексуално отношение жени, както и за по-трудновъзбудимите натури, за да се повиши до необходимата степен тяхната полова реактивност и възприемчивост.

Небрежността в любовната игра както от страна на мъжа, така и от страна на жената, заменянето й с излишна деловитост3, а понякога дори и с грубост, подтиска половото влечение, убива желанието за общуване и естествено пречи на чувството на удовлетвореност. Обратно – чувствено-любовната игра, доведена в някои случаи до изтънчено изкуство, може да достави на партньорите силна наслада, а понякога и оргазъм. В любовната игра се използува целият арсенал от сетивни стимули: погледи, думи, ласки, нежности, физически допир. Истинското изкуство при любовната целувка се състои в богатото й нюансиране.

Целта на любовната игра е да предразположи и двамата партньори за извършване на хармонично и удовлетворяващо ги полово общуване. При това мъжът, който е обикновено по-лесно и по-бързо възбудим, трябва да умее да сдържа своя порив и да проявява самообладание до момента, когато и жената достигне степента на неговото чувствено напрежение. Не бива да се забравя, че при недостатъчна предварителна възбуда жената често не успява да се удовлетвори, което се отразява неблагоприятно на връзката между двамата партньори. Затова трябва да се търсят най-добрите емоционални и физически възможности за успешното сексуално стимулиране на партньорката.

В половото сношение трябва да вземат еднакво активно участие и двамата. Не е вярно, че само мъжът е активната, а жената – пасивната страна. В любовната игра всеки по своему е активен. Докато обаче сексуалната роля на мъжа е отдаваща и обладаваща, то у жената тя е получаваща, възприемаща. Несъмнено тази разлика в половото поведение на двата пола се корени в биологичната и психичната структура на мъжа и жената, обусловена от разлики в нервно-психичната организация, а не от анатомичните и физиологичните особености на гениталите.

Степента на възбудата не винаги е в зависимост от размера и интензивността на сексуалната стимулация. Понякога относително прости контакти, едно обикновено докосване или една целувка при хора, които имат чувства, а не само физическо влечение един към друг, могат да имат огромно стимулиращо въздействие, което да липсва и при твърде рафинирани манипулации. Явно е, че психичните фактори имат решаващо значение за еротичния ефект на любовната игра.

Изявите на половата активност са твърде индивидуални. Съветският психотерапевт С. И. Консторум казва: „В любовта всичко е позволено“. Това е вярно и все пак трябва да се съобразим с онова, което Н. В. Иванов нарича „диапазон на приемливост, . присъщ на всяка личност. Колкото са разнообразни човешките характери и темпераменти, толкова са различни и начините на тяхното полово сближаване. От най-изтънчения финес и изобретателност в любов¬ната игра до опростения стандартен тип на полово поведение има всички преходи. На партньора могат да се предложат различни неща, стига да се знае кога и как. Дори и твърде невинни действия, извър¬шени изненадващо, без предварителна подготовка и в неподходящо време, могат да се възприемат като нещо уродливо, извратено, неморално.

„Диапазонът на приемливост“ в любовната техника показва променливост не само сред различните личности, но и у един и същ индивид в различните периоди от живота му. Нерядко това, което някога се е струвало странно, чуждо, срамно и противно, става приятно и желано. Стига да не е преждевременно както по отношение на възрастта, така и на степента на сближение между двамата.

Особено е необходимо и двамата партньори да съумеят изцяло да се отдадат един на друг. По време на общуването вниманието не трябва да се отклонява в друга посока. Не трябва да има никакво напрежение, нетърпение, припряност. Необходимо е всеки да съумее да се отдаде напълно на чувствата и усещанията си и да не се обременява с различни раз-съждения и анализи на обстановката и поведението си.

Стремежът да се обогатява културата във физическите отношения между мъжа и жената не трябва да се пренебрегва никога и особено в брака, където по-дългото съвместно съжителство крие понякога опасност от намаляване на емоционалния и еротичен заряд на взаимната връзка.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара