Село Катойра е близо до град Понтеведра в автономната област Галисия в Северозападна Испания е с около четири хиляди жители. С изключение на първата неделя на август, когато те надхвърлят 50 000. Впечатляващата и достойна за рок концерт концентрация се случва заради Викингското поклонение Romeria Vikinga.
Всъщност фиестата започва да подгрява мотори седмица преди това. Както се случва почти винаги в организираните с холивудска пищност народни празници в Испания, религиозните и езически ритуали са само добър фон и все пак приемливо историческо обяснение. Но ако човек реши да се задълбочи в конкретни данни, доста скоро стига до плътна амалгама от фактология и легенди, както и последвалите през вековете изобилни интерпретации.
Най-общо казано, преди хиляда години Катойра успява да отблъсне атаките на викингите, опитващи се да навлезнат в Галисия, да стигнат до град Сантяго де Компостела и да плячкосат църковните богатства. Между IX и XII век скандинавците са се превърнали в могъща морска, търговска и военна сила с редовни експедиции за плячкосване по Атлантическото крайбрежие и чак до Средиземноморието. Днес някои историци
определят викингите като талибаните на онези години.
Именно жителите на Катойра героично се справили в една от най-епичните и възлови битки. Викингите по-късно започнали да проявяват по-мирен и добронамерен интерес към духовния път Камино, някои дори станали християни.
“Днес също има нашествия от датчани и други скандинавци към Испания, но за голяма радост много по-миролюбиви“, казва с усмивка датският посланик в Испания Джон Нилсен, който е официален гост на празненствата миналото лято. Част от местните, както и много от „нашествениците“, се дегизират като викинги, останалите – като галисийски селяни. И тук идва най-любопитното разменяне на местата. Докато съвсем логично човек би избрал да се вреди сред местните победители, всъщност много по-силен интерес има към костюмите на викингите.
Разголените тела и от двата пола,
примитивните туники, кожените аксесоари, боздуганите и най-вече шлемовете с рога отдавна са се превърнали във фетишизиран символ на все ценни качества като смелост, сила, решителност. Днес учени настояват, че именно най-зрелищната част от викингската визия – шлемът с рогове, изобщо не е използван от тях. Но и по тази точка историческата прецизност напълно губи терен пред модерната интерпретация. Всъщност днес някогашните врагове отдавна са се сдобрили и са в чудесни отношения. От Катойра дори официално са се побратимили с датския град Фредериксунд.
Повече за хората от Катойра, отколкото за посетителите, са интересни въвеждащите събития, като например оригинална театрална постановка, която разказва важната историческа случка. Обикновено тя се разиграва в петък вечерта. Всички автори и актьори са местни аматьори, подготвящи се цяла година. Главното действие на цялата фиеста се развива сред зрелищна природа.
Катойра се намира на брега на река Уля малко преди вливането й в Атлантическия океан. Там се издигат и останките от Западните кули, построени именно, за да защитават Галисия от варварските нападения. Стратегическото им отбранително значение остава валидно с векове, затова в историческите архиви са наричани „ключът и печатът на Галисия“. Сред тучните ливади и горички се разполага и средновековният пазар с изумително
изобилие от облекла, аксесоари, бойни артефакти и храна.
В събота вечерта пак там e първото от двете най-хитови събития от фиестите – викингската вечеря. Действието се развива в специално вдигнати шатри, на дълги дървени маси и с декори съвсем като общоприетата визуална представа за скандинавска варварщина. Вътре се допускат само „викинги“, което означава че всеки желаещ да се включи трябва предварително да бъде приемливо за случая дегизиран. Предлагат се и костюми под наем. При това далеч не евтини реплики, които често се използват при карнавални празненства, а костюми, които спокойно могат да минат цензурата на исторически филмови продукции.
Първото, което започва да се лее в огромни количества, е червеното вино. То е и последното, което продължава да се пие, когато градусът на фиестата вече е толкова вдигнат, че значението на това какъв точно е конкретният алкохол вече не е особено голямо.
„Ометете всичкото вино“,
спокойно, но с непоколебим генералски дух заявява 20-годишна девойка малко преди полунощ, когато по масите са останали стотици недопити бутилки. Пет минути по-късно заповедта е изпълнена, а за разсеяните вече не е останала и глътка. С качването на градусите започват да падат и части от костюмите. Иначе менюто, приготвяно на място в изумителни количества, включва най-емблематичните ястия на Галисия – миди, октопод и месо на скара.
Следва музикално-пироманската фиеста „Светлинна нощ“ – отново смесица от религиозни и езически поверия, начело с прочутите в Галисия келтски магически обичаи. Докато специализирани богове и богини си играят с огъня съвсем буквално, пред тях в казан се вари прочутата „кеймада“ – сложна смесица от алкохол и плодове, подобна на по-прочутата сангрия. Пие се гореща в малки глинени купички, а добавена към вече разлятото в гърлата и по телата вино, превръща нощта в истински експлозив. И въпреки видимата развеселеност, учудваща е липсата на сериозни инциденти. Разбира се, фиестата не свършва чак до другия ден в очакване на кулминацията.
По обед викингите се задават на хоризонта със своите кораби.
Местните се подготвят на брега за защита. Скоро сблъсъкът се осъществява първо в крайбрежната тиня. Сраженията днес не водят до ясно изразен краен победител. Целта по-скоро е в борбата участниците на първа линия да затънат максимално в тинята, често, съвсем буквално – до шия. Заявката за кръвожадност се изразява в зверски крясъци, заплашителни пози, размахани боздугани и брадви. Сред основните цели, разбира се, е да се направят и максимално зрелищни снимки. При това не само че никой не се крие, дори напротив. Всеки е готов да даде максимална театралност и да позира пред колкото се може повече камери.
Продължилото три дни опиянение започва да заглъхва чак в неделя вечер. Хилядите пристигнали специално за купона масово се оттеглят. Много от тях остават на почивка в Галисия, една от по-малко известните части на Испания с природа и климат много по-близки до българските, отколкото до типично средиземноморските.
Викингската фиеста в Катойра се провежда без прекъсване от 1961 г.
и си е заслужила най-високия възможен раздел на испанското министерство по туризма – празник с международен туристически интерес. Катойра е и единственият испански представител в международния проект „Следвайте викингите“ (Follow the Vikings), който популяризира викингската култура и я използва като мощно средство за туристическа промоция.
0 Коментара