Азиатската част на Истанбул предлага много очарование и има доста по-различна атмосфера от тази, с която сме свикнали на европейския бряг на турския мегаполис, простиращ се на два континента и две морета.

Първото ни впечатление е колко по-малко са туристите и колко много са резидентите отсам Босфора. На истанбулчани им харесва да живеят тук – улиците са прави и благоустроени, всичко е лесно достъпно, има много зеленина, детски площадки, непретенциозни квартални заведения и магазинчета. Тук добиваме по-спокойна, локална гледна точка за това какво представлява Истанбул далеч от своите туристически атракции.

Основната търговска улица се нарича „Багдат“ – дълга е 9 километра и е успоредна на Босфора. Модерна версия на „Истиклял“ от другата страна на протока, „Багдат“ е мястото, където жителите на азиатския Истанбул обичат да се разхождат, да пазаруват в лъскави бутици и да вечерят в първокласни ресторанти. Мурад IV, който завладява Багдад през 1638 г., кръщава улицата така в чест на победата си – защото оттук минавал пътят му към завоювания град. Султанът и неговите наследници са построили

множество чешми по протежение на цялата “Багдат”.

Кварталът Юскюдар, един от най-старите в града, е по-навътре в сушата, но си заслужава отклонението заради историческите му дворци, джамии и църкви, синагоги и къщи на дервиши. Ако се пошляете наоколо, ще усетите различните култури, спомогнали за оформянето на Истанбул през вековете.

Кадъкьой

Особено красив е крайбрежният квартал Кадъкой. Тук има оживен рибен и хранителен пазар, където се предлагат всевъзможни деликатеси като кюнефе и пиде, сирене и колбаси, подправки и маслини (за първи път виждаме червени и лилави), пълнени миди, туршии и сладости. Туршиите в Истанбул също са улична храна. От щандовете и магазините за всевъзможни домашни консерви може да си купите чаша с нарязано кисело зеле или с кисели краставички, люти чушки халапеньос, мариновани и сушени лимони, чесън и лук, кестени и сливи, и какво ли още не.

Маслини на пазара в Кадъкьой в азиатската част на Истанбул

По криволичещите сокаци, които тръгват от фериботното пристанище, се редят сгради и безистени, изпъстрени с улично изкуство. Улиците са обточени с кафенета и книжарници, сергии с ретро сувенири и антиквариати, ресторанти и винени барове.

Книжният пасаж Акмар (Akmar Pasаji)

В Кадъкьой, класиран сред „50-те най-колоритни квартали в света“ от лондонското списание Time Out, се намира Akmar Pasаji – едно от най-любопитните и кинематографични кътчета на азиатския Истанбул. Пасажът Акмар е безистен, дълбок като лабиринт, където намират убежище букинистите и антикварите на турския мегаполис.

Книжарниците в Akmar са десетки, в тях освен печатни реликви и винтидж вещи, се продават винили, старовремски аудио касетки, изпяли вече песента си CD-та и DVD-та. Сред грамофонните плочи ценителите могат да намерят истински музикални съкровища от недалечното минало. Някои от книгите (на турски, но и на английски) са безценни: първи печатни издания на световни класики, редки преводи, всякакъв вид колекции – на пощенски марки, на картички, на медали и значки…

Подобно на истанбулското метро, книжарниците на Akmar Pasаji са претъпкани с книги като консерва със сардини. Стелажите приличат на гардероби, преливащи от стари дантели. Книгите втора ръка са далеч повече от „девствените“, но не липват и чисто нови издания. Един от ветераните в безистена е книжарницата Sevgi, чиито високи рафтове са подредени до тавана с книги втора употреба.

Çiya Sofrasi

„Чия Софрасъ“ е задължителна отбивка в Кадъкьой – представлява не един, а цели три ресторанта, скупчени един до друг под името Çiya. В „Чия Софрасъ“ менюто включва богат микс от мезета, супи и яхнии, докато другите две заведения са специализирани за кебапи и лахмаджун.

Ансамбълът от ресторанти се намира край рибния пазар на Кадъкьой и там ще намерите забравени ястия, изгубени вкусове и кулинарни изживявания, свързани с избледняващи с времето култури, споменът за които се предава благодарение на кухнята им.

Корените на храната, поднасяна в Çiya, идва от обширните земи от Азия до Арабия, от Месопотамия до Анатолия, от Кавказ до Балканите. Собственикът Musa Dagdeviren освен готвач е и кулинарен антрополог. През годините той събира и съхранява хиляди традиционни регионални рецепти. Стартира бизнеса си с ресторантче през 1987 г., за да се прочуе далеч отвъд пределите на родината си.

Ястията му отразяват богатата културна мозайка в рамките на някогашната Османска империя,

без да се съобразяват с географските граници, надграждайки рецептите с азерски, персийски, арабски, грузински, арменски, сирийски, селджукски, османски, тюркски, кюрдски и еврейски кулинарни влияния.

Обиколил е целия свят и е готвил с най-различни хора

в домовете им. “Интересувам се от храната на реалните хора, от кухнята на бедните”, твърди Муса, който вярва, че само бедните могат да създават велики ястия. “Ако човек има пари, може да си купи всичко, но ако нямаш нищо, се научаваш да създаваш красота отвътре”, казва той.

Всяка година Муса предлага в ресторантите си над 1000 вида различни специалитета, приготвени само със сезонни продукти, повечето от пазара наблизо. Само кебапите са 100, ала те далеч не са единственият център в менюто, което включва още богати патладжанени яхнии, агнешки карантии, тънки мезета, вегетариански специалитети, десерти с тиква, кестени, домати, мини-патладжани, тахани. Едно от емблематичните му блюда е kisir – салата с булгур, паста от червени чушки и домати, чесън и млян кимион, поръсена с натрошени орехи, изстискан лимон и зърна от нар. Според някои “късър” е турската версия на табули.

В Çiya научавам още нещо любопитно:

че в Турция има голяма разлика между ресторантската храна на скара (кебапи, шишове, риба) или на фурна (бьорек, пиде, лахмаджун), приготвяни все от мъже – и гозбите, които семействата ядат вкъщи: яхнии, пилафи с ориз, пълнени долми, готвени задължително от жените у дома. Именно затова доскоро е било трудно да се открият в ресторантите навън домашните манджи, с които поколения наред са израснали. Ето защо в Çiya не е рядкост някой клиент да се разплаче, докато яде – вкусовете извикват спомени от детството и интензивни преживявания, подобни на катарзис. А понякога това разчувства до сълзи целия ресторант.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара