Мегаполис на две морета, на два континента и с безброй лица, шарен и шумен, бляскав и олющен, хаотичен и магнетичен, Истанбул със сигурност е най-живият в Европа град. И за огромен късмет на българите е само на час със самолет от София и Варна, а с кола – на няколко часа.
Предстои ни дълъг уикенд в Истанбул – едно пътешествие на сетивата, което ще разпали апетитите ни само за да открием, че този 20-милионен град просто не подлежи на преброждане, изяждане, изпиване и опознаване, освен ако не си живял в него дълги години. Но дори тогава те допуска само до част от себе си.
Затова е най-добре да го изследваш фрагмент по фрагмент, квартал по квартал, топографирайки местата, отпечатали се в картата на сърцето ти.
Уж добре познавам Истанбул, но от 8 г. минавам само транзит през летището му, „защото сто пъти съм идвала“. Междувременно в мегаполиса са изникнали нови архитектурни и културни съкровища. Преживяването им сега толкова ми харесва, че още преди да си тръгна, започвам да обмислям кога да се върна.
Програмата, която ни предстои, е истинска радост за душата и очите: симфонична музика, шопинг из лъскави бутици и пъстри пазарища. Ще заситим любопитството си към тукашната мода и местните брандове, ще се докоснем до модерно изкуство, редки занаяти и антики – в музеите, ателиетата и безистените на Истанбул. Ще празнуваме с пищни аромати и гледки от двете страни на Босфора, дори ще се повозим в корабче само за нас. И през цялото това време ще ядем, ще ядем, ще ядем. Ще отпечатаме в паметта си географията и историята на Истанбул. Понеже топографирането не е само карта, но и език. А този вечен град с неговите популярни локации е дълъг разказ.
Atatürk Cultural Centre (АКМ)
Atatürk Cultural Centre
В края на „Истиклял“, близо до легендарния площад „Таксим“, се намира Atatürk Cultural Centre (Atatürk Kültür Merkezi) – една от най-важните инвестиции по културния маршрут “Бейолу”. Културното средище отваря повторно врати през октомври 2021 г. след почти 3-годишна реконструкция. Днес е сред емблемите на Истанбул – с оперна зала за 2040 зрители, театрален салон със 780 места, галерия на 410 кв.м, музей за историята на турската музика, арт библиотека, заведения, студиа…
Библиотеката в АКМ
Разглеждаме амфитеатралната му кръгла библиотека с новаторски дизайн, която сама по себе си е произведение на изкуството. Тя съдържа лимитирани издания в областта на архитектурата, модата и киното. Очакват ни за ранна вечеря в DIVAN Restaurant в АКМ – на терасата с вечерна панорама към Босфора като фототапет. Макар да е краят на януари, топлещите „гъби“ и виното в чашите (червено окюзгьозю от Анатолия и бяло нариндже от Тракия) ни сгряват.
Менюто е богато и интернационално,
но на мен ми се хапва нещо местно, затова си поръчвам пържен джиер – никой не приготвя така добре агнешки черен дроб, както съседите ни. Трудно е да си представя, че може нещо да надскочи удоволствието от тази свежа зимна вечер навън, ала класическият концерт, който следва, го прави с лекота.
Голямата сцена
На голямата сцена на АКМ слушаме Истанбулския държавен симфоничен оркестър под палката на италианския диригент Алесандро Чедроне и с изключителния германски челист Даниел Мюлер-Шот. Изпълняват Концерт № 2 за виолончело на Дворжак – едно от най-добрите инструментални произведения на музикалния романтизъм, и Четвъртата симфония на Менделсон.
Глобусът отвън
Глобусът с 15 000 ръчно изработени червени керамични плочки е важна част от акустиката, нищо че е във фоайето.
Елегантният Бебек
Стартираме следващия ден с традиционна турска закуска в DIVAN Brasserie в Бебек – богаташкия квартал на Истанбул, известен с марината си за скъпи яхти и крайбрежната алея за разходки и джогинг. Дървеният интериор на бистрото също прилича на яхта. От дека му над Босфора попиваме ярките слънчеви лъчи.
Турска закуска в Divan Brasserie в квартала Бебек
Обилното хапване сутрин е ключов турски ритуал – отрупаната с вкусотии маса събира заедно близки и приятели, най-често в почивните дни. На трапезата винаги има няколко вида сирена, тестени закуски и маслини, ястия с яйца, нарязани домати и краставици, конфитюри, масло и мед, различни колбаси и наденички на тиган, ядки и сушени плодове. Яйцата може да са варени, на очи, на омлет или под формата на „менемен“ (турският аналог на нашенския миш-маш). Симитът и бьорекът са току-що изпечени. Поливаме всичко със силен черен чай, турско джезве-кафе и фреш.
Елегантният Бебек е в района на Бешикташ, в европейската част на Истанбул. Луксозни къщи край морето, изискани ресторанти и кафенета с тераси над водата, бутици с витрини като за изложба, уханни фурни, претрупани с плод и зеленчук зарзаватчийници… Атмосферата е еклектична и очарователна. В квартала се намира и престижният Босфорски университет, създаден от турската държава през 1971 г.
Гледка от Бебек
Един от забележителните адреси в Бебек, свързани с висшата мода, е шоурумът “Kismet by Milka”, в който се отбиваме пътем. Дизайнерските бижута на този истанбулски бранд от 2009 г. са носени от международни знаменитости като Мадона, Бритни Спиърс, Ан Хатауей и Наоми Уотс.
Арнавуткьой
В съседство с Бебек е друг скъпарски квартал – Арнавуткьой, който опира в древната крепост Румели Хисар. Още по- на север, след Втория мост над Босфора, свързващ европейския и азиатския бряг на Истанбул, се простира Йеникьой – кварталът с големите имения, където се снимат турските сериали за живота на истанбулския елит.
Фасадите на Арнавуткьой
Арнавуткьой се слави най-вече с историческите си дървени сгради с цветни фасади и прекрасните изгледи към протока. По крайбрежието му има множество рибни ресторанти.
Запазен знак на Истанбул е винаги прясната риба. Маринован лаврак, мезета с морски дарове като пълнени миди, морски охлюви, октопод, сепия и калмари на грил – менютата и витрините на заведенията, предлагащи дарове от морето, са като рог на изобилието. Видовете риби и начинът им на приготвяне също са безброй: пържени или на скара, в сол или в тесто, на пара, в сач или на каварма, сушени или пушени…
В превод “Арнавуткьой” означава “албанско село”, но жителите на този квартал са били преобладаващо евреи, много от които го напуснали след големия пожар през 1877 г. Оцелелите до днес резиденции датират от османската епоха и са отлично реставрирани. В Арнавуткьой се е намирал и престижният американски Робърт колеж – едно от най-добрите училища в Османската империя, в което са учили и много българи. Днес то продължава да съществува като водеща институция в средното образование на Турция.
Куручешме и ресторант Alaf
Разхождайки се по крайбрежната променада на юг, достигаме оживения квартал Куручешме. Минаваме покрай прочутия ресторант Alaf – един от най-изисканите fine dining адреси на Истанбул. Привечер отново ще се върнем тук за незабравима вечеря.
Ястията в Alaf
Ресторант Alaf е собственост на двама млади готвачи – Murat Deniz Temel и съпругата му Тууба. Chef Темел произхожда от номадите „yoruk” и е трупал опит в някои от най-добрите ресторанти на Турция, САЩ и Бразилия. В Копенхаген е стажувал в NOMA, обявяван за N1 в света години наред, работил е с икони на гастрономията като Rene Redzepi и Alex Atala.
В Alaf описват своята кухня като „номадско преживяване, подхранвано от корените“. Името „Алаф“ идва от кюрдската дума за жарава. Модерните им интерпретации на номадски ястия от Анатолия по турски, кюрдски и арменски старинни рецепти са феноменални.
Всички блюда тук се сервират „в семеен стил“ в центъра на масата. Фантастична и като вкус, и като презентация, поднасяната храна изненадва и вълнува. Сред ястията откриваме „батърък“ (кюфте от булгур) в турско-средиземноморски стил, снежен грах от Газиантеп, бобена салата с тахан от Анталия, студена зелена супа от Урфа, кълцано говеждо от Алазехир, червен барбун и агнешко от Тракия, истинско „чий кьофте“ от сурова пикантна кайма, а не постният му събрат от булгур.
Традицията повелява месо за Çiğ Кöfte да се мачка дълго,
докато се сготви благодарение на месенето и на лютата доматена паста. Топче от каймата се завива в листо от зелена салата, изстисква му се лимонов сок, за да подпали накрая в небцето ви експлозия от вкусове.
Гозбите в Alaf се приготвят в зидани печки и пристигат на трапезата в ковани чинии и каменни паници. Съпровождат ги обикновено бели купажи, плътно асирийско червено или занаятчийска бира. На финала може да опитате текила с лют шалгам (сок от лилав морков, характерен за Адана). Десертът ни взима дъха – Denizli „Kale” идва във формата на „фейк“ сушени червени чушки от лют шоколад с течен пълнеж от черници. Ядем и плачем.
Ортакьой
Още по- на юг попадаме в Ортакьой, един от най-космополитните и многолики квартали на Истанбул, дом на турци, гърци, арменци и евреи. Махалата е известна с галериите и нощните си клубове, с кръчметата и баровете си. Ако сте party animals и сте купонясвали до зори, именно това е мястото, където да изядете накрая една вряла, мазна и люта чорба, за да се върне във вените ви животът. По сокаците на никога-не-спящия Ортакьой ще намерите безчет Lokantasi – закусвални с готвена храна, които работят и в малките часове. Напомнят ми на някогашните шкембеджийници в София, които, уви, предадоха Богу дух.
Изглед от Ортакьой
Една от най-старите сгради в Ортакьой е Турската баня, построена от големия османски архитект Синан през 1556 г. От този квартал тръгва Първият босфорски мост, тук се намират някои от най-престижните учебни заведения на Истанбул като Галатасарайския университет.
Ортакьой е обитаван дълго и от българската общност в града, имало е нашенско училище. Тук е била резиденцията на първия български екзарх Антим I, избран през 1871 г.
Каракьой и сладкарите Gulluoglu
Разположен в близост до моста Галата и надолу до едноименната кула, Каракьой обхваща територия от бреговете на Златния рог до Босфора. Един от най-старите и най-живописни квартали на Истанбул, важен търговски център и транспортен възел, Каракьой и днес е негова гореща точка. Разцъфтява с ново изкуство, дизайн и модерни места за хранене, които са задължителни за посещение, като същевременно запазва традиционните си характеристики.
Баклава от Karakoy Gulluoglu
Вероятно най-голямата забележителност на квартала е Karakoy Gulluoglu. Няма по-известно и ексклузивно място от магазина на сладкарите Gulluoglu в Каракьой, на хвърлей от пристанището. Тук баклавата и кадаифът се приготвят в безброй варианти – с шам фъстък, с орехи, с фурми… Запазената фамилна марка Karakoy Gulluoglu датира от 1820 г., а сиропираните шедьоври на главния й магьосник Надир Гюллу се продават от близо 70 години насам единствено в сладкарницата му в Каракьой и никъде другаде. Затова арабски шейхове и ирански богаташи пазаруват оттук в промишлени количества и си тръгват за вкъщи направо с тавите.
Майсторите правят различни модификации на традиционните сладкиши, за да угодят и на по-придирчивите клиенти, загрижени за здравето и теглото си. Техен патент е т.нар. “медибак” – лека баклава със зехтин в средиземноморски стил, със соево брашно, ниско съдържание на сол и добавени омега-3 мазнини. Предлагат и “колбак” – баклава от безглутеново оризово и царевично брашно. Диетичната “хурмабак” пък е подсладена не със захар, а със 100-процентов сок от фурми, портокалови кори и канела. Дългата опашка пред витрината ще ви покаже точно къде се намира. Ако все още не можете да се ориентирате, следвайте аромата на масло.
Hotel The Peninsula Istanbul
Друга опция за междинна закуска е следобедният чай в току-що открития Peninsula Istanbul. Неговото фоайе в стил Баухаус доскоро е било митническата зала на стария круизен терминал, а сега е идеално място за леко хапване с малки сандвичи, профитероли и турско кафе. От пролетта на 2024 г. в хотела отваря врати ресторант GALLADA на световноизвестния турски шеф готвач Фатих Тутак – с меню и вкусове, вдъхновени от древната кухня по Пътя на коприната от Турция през Централна Азия чак до Китай.
Hotel The Peninsula
Галатапорт
Истанбулското круизно пристанище, отворено нeотдавна, е модерно и динамично място с шопинг центрове и кафенета с чудни гледки към Босфора, със световни архитектурни бижута като сградата на Istanbul Modern (Музеят за модерно изкуство на Истанбул), проектирана от Ренцо Пиано. Носителят на архитектурната награда Pritzker се вдъхновява за проекта си от блещукащите води на Босфора и играта на светлината в тях.
Istanbul Modern
Музеят на живописта и скулптурата в Истанбул – първият, посветен на пластичните изкуства в Турция, също се намира в този квартал. Богатата му колекция включва експонати от късната Османска империя до края на XX век: общо 10 497 картини, 719 скулптури, 257 керамики, 182 калиграфии, 10 икони и една инсталация.
На Галатапорт акостират преминаващите в района лайнери и гостите им попадат в самото сърце на Истанбул. Според статистиката градът на два континента е привлякъл огромен брой американски туристи напоследък. Круизното пристанище е цялостна екосистема, цифровизирана и изградена на базата на най-новите високи технологии. Крайбрежната алея с някогашните докове на стария истанбулски порт е отворена за първи път за посетители от два века насам. Инвестицията за 1,7 млрд. щатски долара е отличена като „Най-добър нов проект в развитие“ от световните награди MAPIC 2023.
Старата Поща (Paket Postanesi) на Галатапорт днес е търговски център9
Сградата на старата Поща (Paket Postanesi) е превърната в търговски център и дом на занаяти, мода и кулинария, пренасяйки истанбулската мултикулти-еклектика от миналото директно в бъдещето. Обединявайки различни аудитории в едно и също пространство, Галатапорт е домакин на разнообразни културни събития. Тук функционира и първият в света подземен терминал за круизни кораби с капацитет да обслужва 15 000 пътници и три лайнера на ден.
Muutto Anatolian Tapas Bar
Обновеният район на пристанището е и новият гастрономически квартал на Истанбул. Един от ресторантите, които си съперничат за палмата на първенството, е Muutto Anatolian Tapas Bar. От наименованието личи, че става дума за тапас бар с малки порции, където може да се опитат максимален брой “мезета” от кулинарния репертоар на Анатолия.
Десерт в Muuto Anatolian Tapas Bar
Макар вкусовете да са традиционни, интерпретациите на храната и аранжировките са новаторски, за да кореспондират хармонично с луксозната атмосфера на локацията. Серията от разядки стартира с вариации на познатите ни ориенталски салати, хапки с хумус, пикантни дипове и пастет от пилешки дробчета. Топлите мезета, поднесени в красиви каменни и керамични чинийки, съдържат кюфтенца, долми, крокети, печен патладжан, кешкек (мляно пилешко с жито, препържено масло и кимион) и т.н. Креативните десерти предлагат комбинации от лимонов сос, шам фъстък, тахан, тъмен шоколад…
Кулата Галата и Бейолу
От порта тръгват стръмните и тесни улички на Галата, един от най-колоритните квартали на Истанбул. По тях едва се разминават коли и хора, търговци и музиканти, студенти и преподаватели.
Кулата Галата
Галата е обиталище на бохемата. Музиката живее тук и струи от всеки ъгъл. Денем от музикалните училища, нощем – от клубовете. Тук са и най-хубавите магазини за инструменти, звукозаписните студиа, школите по пеене, свирене и танци. Много чужденци от цял свят идват да изучават или просто да се насладят на музиката на Истанбул – магическа смесица от балкански, кавказки, европейски и източни ритми. Най-колоритно я миксират в прочутото кафене на върха на Кулата Галата – символ на този древен и разнолик квартал.
През Античността районът се именувал Сикай (в превод – градина с фурми) и представлявал градче, обградено от високи крепостни стени, с храм, хамам, театър, 5 мелници и 400 къщи. 40 стражи охранявали постоянно крепостта.
По-късното му име Галата вероятно идва от италианската дума за “път, който води към морето”. Всякакви са владели градчето, но най-много процъфтяло то през XII век, докато било под конрола на република Генуа. После за кратко Галата преминал в ръцете на венецианците, генуезците си го върнали през XIII век, след което станал колония на Латинската империя. Галата е бил дом на много общности и религии – мюсюлмани и православни гърци, арменци и евреи, араби и цигани, сърби и албанци, венецианци и генуезци, французи и левантийци – оттам е тази мозайка от многоверие и многоезичие, която омагьосва тук.
Галатапорт
През XIX век градчето полазва високо по околните хълмове и така изниква днешният забележителен истанбулски квартал Бейолу. А Галата от моряшко свърталище се превръща в център за забавления, който непрестанно променя облика си под натиска на многобройни пожари и произволни реконструкции.
Галата продължава да е и сега очарователно, многолико и загадъчно място, криещо тайни и кипящо от живот. Чужденците обичат да наемат тук апартаменти и така стават част от местния колорит. Вписват собствения си лайфстайл в атмосферата на махалата и тъкмо този континуитет, това унаследено етническо и културно многообразие прави Галата уникално място за живеене и днес.
Нишанташъ (Nişantaşı)
Че космополитният град на Босфора е Мека на търговията ние, българите отдавна си знаем – Капалъ чаршъ със сигурност е първият мол на Балканите. Но шопингът – като основна атракция и забавление – е и държавна политика в Турция.
Капалъ чаршъ е първият “мол” на Балканите
Тук пазаруването е общуване, кеф, пазарлък. Съпътствано е често с шоута, жива музика и концерти на открито. Има събития като Late Night Shopping в търговските центрове като Kanyon, IstinyePark, Sapphire, Cevahir, Akmerkez, Astoria, Forum Istanbul, Metrocity, които се редуват през уикендите да са отворени почти до зори. Шарени вечерни шествия придават карнавална окраска на прочутата търговска улица “Истиклял”, известна като Седмото шопинг авеню в света.
Нишанташъ
Но ако Истанбул ви интересува като шопинг дестинация за дизайнерски дрехи и бижута, все пак трябва да отидете в Нишанташъ. Тук ще откриете световни haute couture колекции (вкл. Chanel и Prada) и висок клас местни брандове, които трудно ще намерите извън Турция – като Gizia, която залага на младите турски дизайнери, или утвърдения Arzu Kaprol с великолепния му шоурум за дамско облекло в квартала.
Begüm Khan
Ние обаче хлътваме в изумрудено зеления „бутик на чудесата“ Begüm Khan, където младата бижутерка Begüm Kiroglu не само твори скъпи авторски украшения, а е създала цял един нов свят.
Бижута от Begüm Khan
В него съжителстват цветя, насекоми и жаби от скъпоценни камъни редом с отомански антики и произведения на модерното изкуство. Магазинът ù е сцена от сънищата с вечни класики, изящни бижута и талисмани, подредени като в парижка сладкарница.
Бижута от Begüm Khan
Освен всичко друго Нишанташъ е и Мека на пластичната хирургия в Турция. Тукашните естетични доктори са се специализирали най-вече в присаждането на коса на мъжете и в оперативните корекции на носа при жените. Заради високо квалифицираните медицински специалисти, добрите цени и отличните условия в клиниките, в Истанбул се стичат клиенти буквално от цял свят. Бях ги виждала из терминалите на новото истанбулско летище: превръзки по лицата, пресни “телбод-шевове” по теметата… Но сега видях и къде точно се правят всичките тия медицински дейности по разкрасяване – в Нишанташъ. В квартала има не десетки, а стотици естетични кабинети и клиники – множество гигантски табели по сградите насочват, че на този етаж работи д-р X, на горния – д-р Y, на ъгъла – д-р Z и т.н., и т.н.
Турците дори се шегуват с глобалния прилив на пациенти и с бума на пластичната хигургия в родината си – твърдят, че националният авиопревозвач Turkish Airlines вече трябва да се казва Turkish Hairlines (от hair – коса на англ.).
Hünkâr Lokantasi
Nişantaşı може да е днес най-лъскавият квартал на Истанбул, но има колоритно минало. През XVIII век е бил място за състезания по стрелба с лък, затова тук ще намерите навсякъде изрисувани камъни-мишени. Ако пропуснете пазаруването и предпочетете да го замените с култура, може да посетите военния музей Harbiye и да разгледате артефактите му с 1000-годишна история.
В Нишанташъ има и много престижни ресторанти. Един от тях е Hünkâr Lokantasi – семеен тип гостилница с открита кухня и традиционен декор, основана през 1950 г. от Talip Ügümü и ръководена днес от двамата му сина. Специалитетите тук са с османски произход, има и вегетарианско меню. Избираме „Хюнкар Беенди” – „любимото на султана” агнешко задушено върху подложка от патладжанено пюре – и богата селекция от мезета: люто езме (сурова лютеница), „снежанка“ с тученица, хамсия върху ориз (т.нар. хамсъ пилаф), лозови сарми, агнешки кюфтета, рибена чорба…
Arif Paşa и ателието на Tuline
На самия ръб на Нишанташъ, отправяйки се на югозапад, попадаме в уютния вътрешен двор на старинната сграда Arif Paşa. Историческото здание приютява различни творчески работилници.
Ателието на Tuline
Едно от ателиетата принадлежи на Тулин Бозуюк, майсторка на дизайнерски чинии, станали хит сред най-елитните ресторанти в Истанбул. Тъй като дълги години е продавала вино, тя познава добре ресторантьорите в родния си град – нейни клиенти днес са всички шеф готвачи със звезди Мишлен. Кулинарните им шедьоври се поднасят в нейни авторски произведения.
Ателието на Tuline
Чаровна и непосредствена, Тулин ни разказва как е открила света на керамиката. Историята й е вдъхновяваща, аурата й е заразително артистична.
Посещаваме и съседните ателиета в сградата – посрещат ни жени, които правят с ръцете си приложни магии, творят и даряват любов, кукли, бижута, украси. В зеления двор има и езотерично магазинче, наречено „Alkimia“, където още с влизането си се потапяме в мистиката на древни заклинания, ухания и предсказания.
Очаквайте в понеделник втората част на този разказ – за азиатския бряг.
0 Коментара