Снимки ВАСИЛ ГЕРМАНОВ
Образът й в нашумялата родна серийна драма Забранена любов е толкова силен, че ако не я познаваш добре, дълго би преговарял това, което искаш да й кажеш. И в реалния си живот Диана Любенова е жена, която разполага със стилен гардероб, стотици остри токчета, изискан вкус, кариера. И понякога остър език. Но истината за нея е по-далеч от комерсиалния патос и по-близо до изначалния женски образ. Топла, непосредствена и романтична. Човек, с когото общуваш леко, публична личност, която не очаква екстраординарно отношение, красавица на ръба между класиката и постмодерния феминизъм. “Бих искала да изиграя някоя съвременна жена, за да разкрия противоречивия й образ“ – призна пред „Жената днес” актрисата преди няколко години, дълго преди да блесне в сериала на Нова телевизия, който (като всеки български проект) понесе повече критики, отколкото беше необходимо. “Тя наистина е мъжко момиче, видимо силно и уверено, но под всичко това като че ли е скрила от самата себе си нуждата от силен мъж, в чиито обятия да свали доспехите си. И да бъде нежна, крехка, искрена. Да разголи душата си без страхове”, продължава актрисата. Сигурно това е Диана – одухотвореният символ на сложния женски съвременен образ. Диана, която зад способността да прави живота си, просто обича и иска да бъде обичана – като теб и нас.
Веднъж Грета Гарбо откраднала един портокал, скрила се под завивките и започнала да го бели много близо до лицето си, за да може да усеща пръските… знам, че много харесваш тази история от биографията на голямата актриса – защо?
Тази случка е от детството на Грета Гарбо. Извадена от контекста, не значи нищо. Но този портокал е всичко за едно момиче – Грета – много преди да стане иконата Грета Гарбо…
Интересът ми към биографиите и автобиографиите се роди в студентските години, когато се готвех за изпит по сценична реч и трябваше да намеря монолог от историята на някоя личност.
Момичетата днес имат за модели на поведение съвременните попкултурни икони – Бионсе, Риана и пр. Ти в биографиите на класическите актриси ли търсеше себе си – питам те, защото фотографът ни припозна в теб точно такъв тип жена?
Не, нищо не съм търсила. Просто мемоарната литература ми е слабост. Пък и би трябвало да ме вълнуват биографиите на иконите от киното, тези които са писали историята – нали това е и моята професия.
В трети курс в НАТФИЗ играеш Лауренсия в Грешки, от любов родени. Жена, в която са влюбени всички мъже. Можеш ли днес да кажеш кое е по-лесно – да се превъплътиш в такъв образ на сцената или да превъплътиш този образ в живота?
Лесно й е на Лауренсия! Всички й казват, че са влюбени в нея… идеализират я. На Диана Любенова не й се случва често мъже да й засвидетелстват открито обожание…
На сцената е по-трудно. Трябва да си го измислиш, да си го внушиш, да му се отдадеш на това внушение, за да го изиграеш. В живота нещата просто ти се случват, не им обръщаш особено голямо внимание, дори не си ги спомняш… Затова и после, когато се наложи да ги изиграеш, не знаеш как, освен ако не е някакъв катарзис.
Коя друга роля от студентските си години обичаш и е знакова за изграждането на самочувствието ти на актриса?
Медея на Еврипид. В ролята на Медея ме помнят във ВИТИЗ моите преподаватели и колеги.
Тогава имаше ли представа какво искаш – участието ти в Забранена любов стечение на обстоятелствата ли е, или е нещо, което винаги си смятала, че ще правиш с удоволствие и професионално отношение?
Имах много ясна представа, че моята работа, моята душа и сърце, нещото, което искам да правя в живота си, е актьорството. Забранена любов е стечение на обстоятелствата. Но тази роля ми донесе много радост. Като актриса ще кажа, че няма нещо по-хубаво от това да упражняваш професията си всеки ден, да се сблъскваш в различни предизвикателства всеки ден, да учиш ролята си всяка вечер – понякога 30 страници текст – след като си работил десет часа… И пак да се вълнуваш от това, което те чака утре. Това усещане осмисля труда ти.
Кое е най-несправедливото нещо, което си чувала за сериала?
Че актьорите са некадърни, че диалогът е слаб… Истината е, че такъв жанр в България не беше правен – темпото, организацията, стилът на игра и снимане са нещо ново за нас… Няма как актьорите да се адаптират веднага – трябва време. Пък и колко филми или сериали се снимат годишно в България? Къде да се научат актьорите как се играе пред камера и сценаристите как се пише диалог? Последните 20 години в България има само театър, а и не всички имат късмета да играят там. Но това зрителят няма как да го знае – той си иска своето. Боли ме много от злобните коментари на колеги… Дайте малко повече кредит, хора!
В началото продуцентите са се притеснявали да ти предложат ролята, смятали са, че ще откажеш – имала ли си конфликт със себе си заради това, че загърбваш театъра като форма на висше изкуство за сметка на по-маргиналния жанр – телевизионния сериал. Или всичко това е претенциозен мит?
Не, в никакъв случай. Човек трябва да преценява правилно приоритетите си. Не се отказах от театъра, а просто от част от ангажиментите си в него – нямах физическата възможност да бъда на няколко места едновременно. Но все още играя в Ножица трепач в Театър Българска армия, а и вече мога да поемам нови роли, защото снимките на Забранена любов свършиха. Надявам се след повторението, което върви в неделя от 11 часа, Нова телевизия да излъчи и неизлъчените около 170 епизода на сериала.
Защо жените обичат сериалите според теб? И свързано ли е това с елементаризиране на общата им култура? Ето аз например си падам по Стивън Хокинг, а пък сериалът ми беше много приятен…
Сериалът показва ежедневието, истинския живот. Може би заради това се харесва. Пък и когато става дума за любов… А и не само жените го харесват!
Това реален образ ли е в българската действителност?
Вероятно да. Героинята ми се харесва в България. Сигурно много хора се оприличават с нея, искат да са като нея, или познават някого като нея. Не смея да мисля, че харесват Анастасия заради грешките и тайните й. В Австралия (където компанията „Фриментал” реализира серийната драма – б.а.), героинята ми е тотално мразена и актрисата се е сблъсквала постоянно с негативно отношение. Докато благодарение на тази роля аз вече имам и фен сайт.
Как се подготви за ролята си – наблюдавала ли си такъв тип жени като героинята си Анастасия: преуспели дами с лицемерен личен живот?
Ще излъжа, ако кажа, че ми е било безкрайно трудно да се подготвя за ролята. Прочетох характеристиката на героинята, биографията й, представих си я – как се движи, как говори, какъв стил има, как се храни, дори как пие кафето си – със или без захар. Допълних малко и от себе си, отдадох й се и ми стана комфортно. Сценарият много ми помогна, отношението на другите герои също.
Кое е по-важно за една жена – да постигне удовлетворение като професионалист или да постигне съвършенство в личния си живот? И има ли конфликт между тези две категории на щастието?
Зависи от приоритетите на жената. Но си мисля, че винаги едното е за сметка на другото. Като че ли не можеш да постигнеш съвършенство и в двете…
Не е тайна, че имаш дългогодишна връзка с филмовия продуцент от NU Image Лес Уелдън – как се запознахте?
По това време водех тв предаване и поканих Башар Рахал – актьор, който живее и работи в Америка. Той снимаше във филм на NU IMAGE. Поканих в предаването и главния актьор във филма. Останаха доволни от интервюто и ме поканиха на вечеря. Отидох на вечерята с голямо закъснение, защото имах годишнина от завършването на ВИТИЗ. Единственото свободно място беше до Лес.
Седяхме един до друг на масата и говорихме повече от три часа. Не ми се беше случвало да говоря толкова и за толкова неща с абсолютно непознат човек. След това се видяхме отново на партито за завършването на филма. Последва бурна нощ…
И после? Ти ли се пребори за него или той за теб?
И двамата се борихме един за друг, понякога заедно, понякога поотделно.
По-лесно ли се гради връзка, когато двама души не са непрестанно заедно?
Не мисля, че има такава зависимост. Аз обичам да сме заедно. Не съм от тези, които се забавляват, като “излизат по женски“. Забавно ми е, когато съм с него, не когато съм без него. Важното е, ако двама души имат необходимост и се чувстват добре заедно, да намерят баланса – ако единият има повече необходимост от другия, а той пък няма тази възможност, трябва да намери начин за реванш.
Какъв е най-големият компромис, който ти се е налагало да правиш в името на тази връзка?
Дадох си сметка, че съм готова винаги да направя компромис заради мъжа, когото обичам. Винаги жените правим големите компромиси, но не бива това да става практика. Трябва така да ги правим компромисите, че на мъжа да му е ясно, че това е голям жест и е за последен път!
А кое е най-щурото нещо, което си правила заради него?
Много са… Сещам се за нещо романтично! На един негов рожден ден аз имах представление и той не беше организирал празненство по тази причина. След представлението той ме чакаше в един ресторант – взех го от там с лимузина, в която ни очакваше вечеря – суши. Обикаляхме София цяла нощ.
Колко далеч сме днес от образа на любовта в класическите романи? Хората склонни ли са да изживяват толкова дълбоки емоции според теб?
Не сме толкова далеч, колкото си мислим… Просто тогава единствената позволена любов е била платоническата. Затова и всичко е било поезия! Мога да се просълзя при мисълта за любовните писма, написани на ръка на парфюмирана хартия, които са пътували със седмици до получателя. Удоволствието от очакването… трепетите… Романтичка съм!
Губила ли си заради лукса да бъдеш романтичка и сто процента искрена и всеотдайна във връзката си с някого?
Да, и това е коствало връзката.
А налагало ли ти се е някога да “коригираш“ емоциите си, за да прикриеш дълбочината на чувствата си?
Криеш чувствата си, когато не си сигурен, че ще ти отвърнат със същите, и ще бъдеш наранен. И, да, случвало ми се е, когато бях по-незряла. В тази връзка обаче, от самото начало знаех, че има взаимност, но разстоянието беше пречка и си дадох сметка, че нямам какво да губя.
Дълго време беше водеща на предаването Секс игри, ах, за което направи доста скандални “голи“ рекламни кампании. Имаше кауза зад това и тя беше за секса да се говори директно и откровено, като за нещо нормално. Мислиш ли, че през 2010 сексуалният дискурс в медиите е по-освободен и по-адекватен в същото време?
Медиите в повечето случаи опорочават сериозността на сексуалната тема, говори се за секс, защото “сексът продава“ и толкова. Аз също се възползвах от това с моите голи кампании. Но зад това наистина стоеше кауза. Все още в българското медийно пространство няма предаване или печатна медия, която да говори за секса с необходимата отговорност. Не вярвам и това да се промени! Но това не пречи да продължавам да опитвам.
Сега имаш такъв тип рубрика в На кафе с Гала – на какво ниво е сексуалната култура у нас според теб?
Сексуалната култура е свързана със здравето на човека, с неговия интелект, самосъзнание и отговорност. Докато получавам критики от майки, които ми казват, че часовото време на моята рубрика не е подходящо, защото децата им са вкъщи и гледат, ще си спестя коментарите. Интересно ми е как точно тези майки разговарят с децата си, как ще предпазят дъщерите си от нежелана бременност, синовете си от венерически болести, СПИН, след като в днешно време точно тези “деца” започват да водят полов живот на 12-13 години…
Преди време беше секс гуру в едно от мъжките списания на пазара – след толкова много читателски въпроси успя ли да си направиш някаква своеобразна статистика за това, което притеснява най-много мъжете в секса?
Мъжете ги притесняват много неща, но всичките им притеснения ще изчезнат, когато проумеят, че те винаги могат да достигнат върха, и то когато си поискат. На жената й трябва повече време – затова всичко трябва да се подчини на това тя да стигне до върха преди мъжа. Тогава и мъжът ще е мъж в собствените си очи, и жената ще е щастлива. Простичко…
Значи жените пък ги притеснява най-много липсата на оргазъм?
Именно…
Не мислиш ли, че днес жените говорят много повече за секс, отколкото мъжете?
Да, но лошото е, че говорят за секса не със собствените си мъже, а с приятелките си…
Възможно ли е да има реизживяване на сексуална тръпка между двама души, които са преценили, че е настъпил моментът с “омръзването“?
Омръзването не значи непременно раздяла, така че шанс за реизживяване винаги има, ако има комуникация.
На всички ни е ясно, че двама души, които живеят от дълго време заедно, привикват едни към друг. Лошо е, ако спрат да се вълнуват един от друг, да се разбират, да говорят на един език, да се уважават.
Защото алтернативата е лесна – намираме си някой друг… Глупаво е да се дефинира като сексуален проблем това, че двама души спират да имат секса, който са имали в миналото. Това не е сексуален проблем. Нещата са много по-дълбоки и идват от липсата на комуникация. Това, че спират да имат сексуални отношения, не идва от нищото. То е само следствие.
Дразни ли те стереотипното схващане, че когато една жена е навършила 30, би трябвало сериозно да се замисли за дете. Близките ти задават ли ти въпроси на тази тема?
Дразни ме, разбира се. Защо винаги трябва да се месим в живота на другите и да им казваме как да го живеят! За да бъдеш родител, не е необходимо само да родиш дете! Не понасям някой да се вторачва в мен и моите родители го знаят…
Притеснява ли те мисълта, че майчинството би те лишило от някои удоволствия, с които си свикнала?
Чувствам се готова да бъда майка и не се страхувам, че това ще промени живота ми. Казват, че това е най-прекрасното нещо в живота на една жена.
Как протича животът ти сега – обичаш да стреляш и да разхождаш прекрасния си мопс. Какви са останалите ти лайфстайл мании?
Не съм стреляла отдавна. Спортувам всеки ден, през уикенда ходя на ски, грижа се за две кучета, но последната ми страст, от около месец, е кухнята. Експериментирам с различни ястия и съм щастлива, че ми се получава.
Не ми казвай, че обичаш готвенето повече от обувките – колко чифта имаш?
Около 200. Голяма слабост са ми! Вече нямам място да ги съхранявам. Това е голям проблем вкъщи, но планирам ремонт и ще ги наместя.
Има ли моменти, в които си слагаш просто едни кецове?
Напоследък много обичам кецове и UGG-s. Но винаги в колата си имам поне два чифта обувки на ток.
Кои са любимите ти места за почивка?
Ямайка, Маями, Тайланд.
Какво може да те накара да избухнеш, да излезеш извън кожата си?
Не понасям усещането да ме карат да се чувствам като глупак…
Как изглежда Диана Любенова, когато е сама?
Не обичам да съм сама. И затова не съм приятна гледка.
0 Коментара