Галина Шопова опровергава всички клишета, които може да ви хрумнат за счетоводителите и финансистите. Тя е красива, усмихната, щастлива майка на дъщеря и син и успешна бизнес дама – собственик и управител на проспериращ застрахователен и счетоводен бизнес в лизингово брокерска къща ИЗИРА- ЕООД. Може да я наречем и „инлфуенсър“ с 18 000 последователи в Инстаграм, макар че в социалната мрежа тя само споделя хубавите моменти от живота си.

Галина е зодия Водолей, което вероятно й помага решително да се справя с всички предизвикателства. Тази година отпразнува 40-ия си рожден ден, но ако не ни беше казала – никога нямаше да предположим.

Завършила е математическа гимназия, „Счетоводство и контрол“ в УНСС и магистратура по застраховане във ВУЗФ.

Г-жо Шопова, вие сте успешен собственик и мениджър на проспериращ бизнес, съпруга и майка. Как успявате да се справите с всичките си отговорности?

Аз съм заета и динамична жена, което не е никак лесно. Успоредно с натоварения ми работен график се старая да отделям достатъчно време и за семейството си, но когато човек е наясно със себе си и с приоритетите си, дисциплиниран е – успява да управлява времето си рационално и да намира време за всичко.

Има ли цена успехът във всичко, налагат ли се компромиси?

За мен успех е да постигнеш баланс между работата и личния си живот, да имаш спокойствие и хармония в душата си и най-вече – да си удовлетворен от това, което правиш.

Никога не се оплаквам от трудни ситуации – напротив, търся нови нестандартни пътища за развитие. Вярвам в един друг свят – на образовани, интелигентни, красиви хора със самочувствие, на успели и реализирани личности. Във фокуса на вниманието ми е деловият човек – това са хората, които могат да движат България и света напред. Човек трябва да има стремеж за постоянно самоусъвършенстване и образование.

А колкото до компромисите – всяко нещо струва друго нещо.

Как изглежда личната ви рецепта за успех?

Личното ми мото е „Лоялност, дисциплина и коректност“. Убедена съм, че тези качества винаги водят до успех. Старая се да съм по-взискателна към себе си, отколкото към хората, с които работя. Моята работа изисква много силен характер. Бизнесът, който ръководя, изисква да мисля бързо, да взимам решения без колебание. Едно от най-важните неща е доверието в хората, с които работиш, защото винаги съм казвала, че

„цар без воини, не е цар“.

За да бъдеш успешен, трябва да имаш добър екип, защото добрият екип може да постигне чудеса – истинският мениджър знае това. Той трябва да знае как да го създаде, да го мотивира, да го задържи и не на последно място – да стимулира най-доброто представяне – на всеки поотделно и на екипа като цяло.

Една от любимите ми фрази от Марк Амстердам е: „Бизнесът е изкуството да извличаш парите от джоба на някой друг, без да използваш насилие.“

Миналата година „Галъп интернешънъл“ по поръчка на „Жената днес“ направи изследване за жените и бизнеса у нас. Общите изводи от него са: Жените са по-коректни от мъжете, но са подценени. Редица бизнескачества са по-присъщи на женитe, отколкото на мъжете, но ролята им като ръководители е все още пренебрегвана от обществото. Съгласна ли сте с тези изводи? 

Работата ми насреща с изключителни жени-мениджъри, които съумяват да управляват успешно фирмите си, или да работят на важни позиции в различни институции,

имат модерни идеи,

ясни цели, знаят какво искат и как да го постигнат. В същото време, следват високи професионални и етични стандарти. Жените в България направиха много за обществото ни през годините на прехода.

Жената комбинира в себе си сила, нежност, воля, решителност и здрав разум. Радвам се, че живеем във времена, в които вече архаичните схващания, че „има неща, които не са за жени“, са в историята. В целия свят все повече жени оглавяват както големи корпорации, така и малки фирми, наред с големите си конкуренти от „силния“ пол.

По-заявеното присъствие на жени-мениджъри е своеобразен тест за преодоляване на стереотипите в мисленето и промяната в нагласите. От друга страна, всеки пол носи своите характеристики. Затова за мен е по-важно да изтъкват и използват силните качества на жените, които да се съчетаят с изконно мъжките характеристики и предимства, и тази симбиоза да движи бизнеса напред.

Вие самата чувствала ли сте се някога подценена заради това, че сте жена? Сблъсквала ли сте се с някакви предубеждения?

В целия си професионален път досега не съм имала усещането, че трябва да отстоявам себе си пред мъжете в бизнеса, а по-скоро да отстоявам себе си пред самата себе си, тъй като съм човек, който си определя големи цели, непрекъснато си поставя нови предизвикателства и не се страхува от провал. Опитът ме е научил, че когато вярваш в собствените си сили и си подкрепен от лоялни и мислещи хора, всичко е постижимо.

Винаги съм казвала, че ако е имало подценяване за това, че съм жена, не съм го усещала. Истината е, че отминаха годините, в които имах това преимущество – да ме подценяват преди среща. Качествата, които помогнаха за успеха ми, са чувството за отговорност, преследване на целта докрай, балансираност, издръжливост и търпение.

Кои са най-големите предизвикателства пред вас като собственик и мениджър на бизнес? 

Понякога попадаме в капана на мисленето, че времето ни е неизчерпаемо, докато като предприемачи знаем, че времето е най-ценният ресурс, с който разполагаме. Винаги може да се появи задача, която да изисква да й отделим внимание на момента. Но дали става дума за доброволчество, семейство, професионални контакти, лични дейности и т.н.,

трябва да се научим да приоритизираме.

Много е важно да преценяваме всяка възможност и да отчитаме ползите й спрямо цената, която трябва да платим за нея. Аз лично не позволявам на обстоятелствата да ме местят или да променят приоритетите ми. Не позволявам на страха – това силно и понякога вездесъщо чувство – да ме превземе и отклони от целта. Също винаги търся възможности. За мен растежът не се случва в лесните моменти – той идва, когато сме хвърлени в дълбокото и се налага да заплуваме, иначе ще потънем.

Какъв съвет бихте дали на жените, които се захващат с бизнес? На какво да заложат?

Криво е разбирането, че когато някой направи нещо в България, то е чрез кражба или „връзки“. Смело мога да заявя, че всичко съм постигнала без никакви връзки, честно и почтено. Просто съм извървяла своя път нагоре, с всички препятствия и болки по него, и съм благодарна за това на съдбата.

За да успява, човек трябва непрекъснато да си създава сам нови предизвикателства, да работи над себе си. Постоянно да заставаш отстрани, да се самонаблюдаваш и да бъдеш самокритичен, но в позитивен аспект – не да мразиш себе си, а да търсиш какво още да оптимизираш. Човек става подобен на стремежите си. Ако постоянно се стремим за нещо по-високо и по-плодородно, няма начин да не успеем. Мислите, които доминират в ума ни, се реализират в живота. По-добре да обръщаме гръб на мрака и да сме с лице към светлината, независимо от това колко обезкуражаващи изглеждат нещата около нас. За да успяваме, трябва истински да вярваме в доброто и да го култивираме в себе си.

Колко са големи децата ви, кои са най-големите предизвикателства за вас като родител?

Дъщеря ми е на 11 години, а синът ми – на 6. Мисля, че за да отгледаш успешни деца, трябва ясно и категорично да заявиш авторитета си пред тях. Авторитетният родител трябва много добре да знае къде е границата на свободното поведение и строгото възпитание. Да умееш да налагаш правила и изисквания на децата си, без да им причиняваш ниско самочувствие и усещане за неразбраност и потиснатост. Трудно е да повлияеш на едно дете само с думи. Родителските примери са най важният и ценен урок, който детето може да получи. С времето децата възприемат нашия модел на живот и го пренасят в своя.

Какъв тип майка сте – по-скоро давате свобода на децата да избират дали и с какво да се занимават извън училище, или сте им подредили строга програма?

Старая се да пътувам повече с децата си, да се поставяме заедно пред разнообразни културни предизвикателства, които да оформят мисленето и уважението им към другите. Този подход помага изключително много на децата, стимулирайки социалната им интелигентност, вниманието, уважението, мотивацията и паметта им. Дъщеря ми вече идва да помага в офиса. Така се учи на дисциплина, на действие в екип, стимулира упоритостта и стремежа към откривателство. Уча децата си да бъдат умни и да създават контакти, насърчавам ги да бъдат добри и да се сприятеляват. Не е достатъчно просто физически да сме около децата си. Пълноценно прекараното време е това – да комуникираме с тях открито, да играем, да се смеем заедно. Мотивирам ги да спортуват – спортът е възпитание и дисцпиплина. Дъщеря ми играе тенис, плува, ходи на танци. Синът ми отскоро е на футболното игрище.

Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара