На втори октомври се навършваха три години от сватбата ни. Улисана в грижи, почти бях забравила тази годишнина, но мама настоя да поканя гости. Решихме да се съберем само най-близките – леля, вуйчо и двамата им синове със семействата си.

Разбира се, мама пое по-голямата част от приготовленията, но и аз не останах без работа. С общи усилия вечерта всичко беше готово: салатите, ордьоврите, пържолите с гарнитура, баницата, тортата, дребните сладки, плодовете…

Гостите пристигнаха навреме. След шумните поздравления, възклицания, целувки, традиционно съпътстващи подобен празник, насядахме около масата.

Вечерята мина успешно. Повече говорихме ние, младите.  Подхванахме, както обикновено, злободневни теми, които ни вълнуват. Възрастните от време на време вземаха участие в разговорите, посмяха се на вицовете, позабавляваха се с децата. Не усетихме кога стана 12 часът.

Мама ми помогна да раздигна масата. Струпахме чиниите на мивката в кухнята. С татко си тръгнаха последни.

Мъжът ми си легна, бебето отдавна спеше. Проветрих кухнята и погледът ми падна върху малък свитък от листове, на който не бях обърнала внимание. Той беше част от подаръка на леля Вера.

Леля ми е забележи­телна жена. Имам осо­бена слабост към нея и я чувствам много близка. Тя е лекарка и очевидно е намерила призванието си, защото работата й доста­вя удоволствие. Обича хората и е надарена с рядката способност да понася тежестите на живота. Запазила е ус­мивката и жизнерадостните си чувства. С вуйчо я свързва голя­ма любов. Отношения­та им, на които бях свидетелка, винаги са били чудесни. Сега си мисля, че синовете им и аз като че се топлехме на силния огън между тях двамата. Струва ми се, че ние, без да го разбираме тогава, бяхме щастливи да сме около тях.

Двамата ми братовчеди израснаха открити, жизнерадостни, със здрава психика мъже. Леля успя да създаде сърдечни отноше¬ния и със снахите си.

Аз самата им дължа много. Когато се омъжих, неведнъж съм се улавяла, че се старая да им подражавам. При несполука или тревога тичам при леля, не при майка ми, и винаги получавам мъдър съвет, утеха и успокоение наред с безпощадната критика на грешките ми.

Напоследък съм неспокойна. Видимо нищо не се е променило. Камен е по цял ден на работа. Аз се въртя около бебето, пазарувам, готвя, пера, чистя. Но усещам, че започва да ме дразни еднообразието, теснотията в гарсониерата. Оказва се, че и поддържането на семейния бюджет изисква виртуозни усилия. Липсва ми общуването с колегите. Като че ли изпадам в някаква духовна летаргия.

Струва ми се, че Камен не е внимателен към мен, може би не ме обича достатъчно. Той е увлечен в професия­та си. Като се върне вечер, е уморен, гладен, посяга към вестника. След това се порадва на бебето и засяда пред телевизора…

Усещам, че недовол­ното изражение оста­ва все по-дълго на лицето ми. Запуснала съм се. Пък и кой ли ще ме види вкъщи или притичвайки до мага­зина в този краен жи­лищен комплекс от еднотипни панелни блокове. Дали в края на краищата няма да за­приличам на мама? Все повече започвам да я разбирам!

Разгръщам рулото.

Там с равномерния лелин почерк е написано:

„Мила, Ани, специално за теб седнах и нахвър­лях тези няколко, смя­там, важни правила за семейния живот, към които самата аз съм се старала да се при­държам! Моля те, раз­мисли над тях!

1.

Не смятай, че кариерата и социалният престиж ще заместят по­требностите ти от семейство и дете. Трябва да се научиш, колкото и това да е мъчително трудно, да ги съчетаваш. Също, въпреки че за теб може да са приоритетни ду­ховните ценности, не забравяй, че си и жена и следва да отделяш необходимото внима­ние на външността, облеклото и всички други зрими и незрими показатели на своята женственост.

2.

Доброто семейство не пада от небето, не идва даром, нито се полу­чава от само себе си. То, както всяко човеш­ко постижение, изис­ква много и постоянни усилия, внимание и умение, и то повече от страна на жената.

3.

При всяко спречкване или свада търси най-напред вина в себе си, след това в партньора. Чуждите недостатъци винаги се открояват по-ярко от собствени­те и обикновено човек е най-снизходителен към себе си. Също, кол­кото и да си ядосана от негова постъпка или конкретен повод, не прибързвай, поизчакай, забави реакцията си. В подобни случаи се греши и руши най-мно­го.

4.

Старай се да откриваш положителните страни в ха­рактера и вън­шността на съпруга и да ги подчертаваш при възможност. Това ще го прави още по-добър. Не пропускай да под­чертаеш тактично след интимен контакт колко ти допада, колко е мъжествен и пр. Това не само го ласкае и привързва здраво, защото е чувствително­то място на всеки мъж, но го импулсира и зарежда с енергия. Раз­бери, че дори и в ин­тимната сфера, въ­преки романтичните ти очаквания за съвър­шения мъж, много за­виси и от теб.

5.

Не бъди вечно недоволна, намръщена и не се оплаквай непрестанно. Та­кива жени скоро загуб­ват любовта на съпру­га и това се отразява зле върху атмосфера­та в семейството и особено върху психика­та на децата. Сигурно имаш причини да си такава, но повярвай, че и неговият живот не е лек. И той има немалко специфични мъжки проблеми. Не забравяй, че този, когото сега виждаш може би пове­че в отрицателни краски и за когото си го­това да редиш епите­ти с негативен смисъл, до неотдавна е будел възхищението ти. Стремила си се да го спечелиш, ти си си го избрала между всички останали мъже и всъщност вие си под­хождате.

6.

Не задълбочавай флирта с колегата или с друг мъж до по-дълбоко ув­лечение. Това ще внесе преди всичко страда­ние и обтегнати нерви в и без това трудния ти живот. Освен това въпреки неоспоримите си засега прелести но­вият не е по-добър или no-съвършен от твоя вкъщи, макар че така ти се струва. Ако имаш възможност да поживееш с него, ще видиш, че той има по-големи недостатъци от онези, с които вече си свикнала.

7.

Стреми се да внушаваш на децата си любов и уважение към баща им. Не допускай да изпад­неш в съперничество с него за обичта им. Бъ­ди великодушна. Запо­мни, че те са винаги твои, несигурният е той. Също отнасяй се с уважение към негови­те родители независи­мо от качествата или отношението им към теб. Той отчита твоята толерантност и благородство в слу­чая.

8.

Не вземай важните решения в живота ви сама. Поставяй ги на обсъжда­не и дори накрая да по­стъпите, както ти смяташ за добре, той ще има чувството, че е участвал в решение­то и не го подценяваш. Въпреки първенство­то на мъжете в обществото като цяло отделният мъж вкъщи често е по-комплексиран от жената. Старай се да укрепваш самочувствието му, което ще се отрази благо­приятно както на ра­ботата му, така и в семейството ви.

9.

Не прекалявай с ревността си или с обратната крайност –  демонстриране на безразличие. И двете имат пагубно влияние върху взаи­моотношенията с партньора. Знай, че в която и от двете да изпаднеш, след време от негова страна ще има неприятна ответна реакция, която за­служаваш. Изобщо старай се да бъдеш по­вече оптимистка. Про­пъждай от себе си съ­знателно меланхолия­та или черногледството.

10.

Казаното дотук не означава, че трябва да станеш роб на семейство­то или да загубиш своето достойнство и критичност. Не, про­явявай ги, изисквай по­стоянно и от него, но винаги с такт и мярка и най-важното – с много, много любов!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара