Мъжът ви се мръщи и поне седмица ловко бяга от темата за ремонтите. Най-накрая го приклещвате, а той вади калкулаторче и започва артистично да смята за кое колко ще искат майсторите. Тогава го сразявате – стига с тия майстори, можем и сами да боядисаме и да сменим тапетите!

painting-924144_640

Чак биреното му коремче увисва отчаяно. Дожалява ви и го успокоявате – и децата ще помагат, не са толкова малки! Тийнейджърката шестокласничка се сопва нацупено: „Моля?! Аз да се цапам с боя?! Ще ми се набие под ноктите, ще ми се подиграват в училище!“ Второкласничката е доста no-ентусиазирана: „А може ли с боята да нарисувам и човечета по стъклата? Ще е много весело!“

Обещавате човечетата да се рисуват с лепило на гърба на новите тапети и после „магически“ да изчезват с размазване. И хлапето тутакси е спечелено за ваш стратегически помощник – макар и в по-далечната фаза на ремонта. След което самоотвержено пристъпвате към самия старт – досадното стържене на старите тапети. Мъжът ви вече е успял да намрази и ремонта, и вас, и целия свят покрай мобилизирането на приятели за разместването на мебелите.

Къщата е с главата надолу,

няма как да се сготвят любимите му сармички, няма къде да се седне на ракийка и салатка, от тежест те го е стегнала дископатията – и изобщо при кръчмаря в съседния гараж е къде по-уютно, отколкото у дома. Скандалът с нищо няма да помогне. Надувате любимте си стари парчета по уредбата, оставена на достъпно място след ултиматум на шестокласничката, опъвате стълбата, грабвате мокрия парцал, шпаклата – и хайде на старите тапети. Щерките ви зяпат разсеяно. Голямата се лигави с тайнствен момчешки глас по телефона. Малката репетира човечета от лепило върху скицника. На някои места намокрените тапети падат сами. Другаде заяждат на островчета, финият прашец от стените се набива в носа и очите. Обаче уредбата дъни онова парче, на което най-обичахте да се натискате с гаджето си в дискотеката – едно време, докато бяхте още студенти и не знаехте, че ще се ожените и ще стигнете до ремонти… Първа не издържа по-малката:

„Я, мама се усмихва! И е посипана като с пудра захар!

A manemume nagam като люспи! Искам u аз!“ Резервна шпакла N 1 веднага влиза в ход. Резултатът е съмнителен, но ефектът е заразяващ. След 15 минути по-голямата се обажда: „Дребос, не те бива, я се разкарай и дай на мен!“ Дребосът писва, но вие светкавично вадите като един Мистър Сенко резервна шпакла N 2 и я мушвате на тийнейджърката. След миг тя гордо повтаря вашите движения с почти равен успех. Свалянето на тапетите вече е в сигурни ръце. Благославяте наум Марк Твен и неговия Том Сойер – за онази глава с боядисването на оградата и подмамването към четката и боята на цялата му момчешка тайфа – и подхващате черчевето на прозореца. Първо пак с шпаклата, след това с шкурката. Тук хвърчи още повече прах, отколкото от стената и затова не е много подходящо за хлапетата. Но

измиването после щедро можете да им отстъпите.

Само контролирайте да не се скарат коя да мие – просто дайте на всяка по един прозорец. Безопасен, разбира се, по възможност – към балкон. Можете да им гласувате доверие и за маджуна – опитът им с пластелина е по-пресен от вашия и в случая е от голяма полза. С боядисването обаче не си струва да рискувате. Не само заради заявката за човечета по стъклото. Но и заради неизбежността да прежалите поне един кат дрехи за всяка, а и самия боядисван обект. Това важи и за прозорците, и за таваните. Има и риск от завиване на свят и падане. Особено при таваните, когато главата трябва да е все нагоре. Но пък разреждането и разбъркването на латекса е удоволствие, от което не си струва да лишавате отрочетата – разбира се, след подробно инструктиране и контрол. Е,

трябва да се примирите с някоя и друга разплискана кофа –

латексът все пак се измива. Номерът е да превърнете целия ад с ремонта във вид приключение ала Том Сойер. И да убедите децата, че онова, което се прави, е за да стане всичко в стаята им „по-яко“ – и ъгълът за уредбата, и кътът с играчките. Голяма работа, че нечий кичур се е лепнал на току-що боядисаната рамка на балконската врата – тъкмо става дискокичур! Малко червен спрей оцветител отгоре – и съученичките ще изпопадат от завист! След фурора всичко се изчиства с тампон с разредител и повечко шампоан. Или пръски от латекс по бузите? А луничките на Пипи може да са били и бели! Поне до измиването. Набита боя под ноктите? Бял лак отгоре – и става супер!

Карайте с музика, с майтапи и с непукизъм.

Така и таткото, като си дойде от кръчмата в гаража, ще свари не три изнервени и оклепани вещици, а три готови за карнавал веселячки, които вече са преполовили работата и са му оставили едно нищо и никакво слагане на тапети. Впрочем и тая процедура може да мине в игри и закачки с невръстната част на фамилията, която определено е по-сръчна в боравенето с неизбежните при кроенето на лентите моливи, линии, ножчета, ножици.

Голям кеф е също разбъркването на лепилото до размекване на бучиците, разреждането му за грунд, а и самото грундиране. Нанизаното на дълга пръчка „мече“ може и да пръска лепкави капки, но пък

търкалянето му по оголените стени е наистина „детска работа“.

Както и намазването на лепилото на обратната страна на парчетата тапети – да не забравите обещанието за човечетата! Оставяте малката щерка да си ги рисува на воля с малка четка, докато тапетът поомекне, после ги размазвате с голяма четка или дунапреново „мече“ – и лепилото вече е поело. Самото залепване върху стената обаче все пак е най-добре да поеме най-опитният в това – мъжът ви, ако вече сте го пробвали как го прави, или пак лично вие, ако нямате доверие на усета му за напасване, за „изгонване“ на въздух и за изглаждане на „бръчки“.

*******************

Хлапетата повикайте, когато всичко вече е залепено. Дуетът с ахкането им ще откупи всичките ви преглътнати нерви и умора. Лъскавата картинка ще вдъхне и на таткото сили за наместването на мебелите и ще палне ентусиазма на децата за натаманяването на финалните детайли – почистването, окачването на изпраните пердета, изтъркването на мокетите и теракота с препарати, избор на нови плакати за чистите стени. И най-важното – перченето  пред съучениците: „Я трайте, надорасляци! Като не знаете к’во е яко да си правиш ремонта самде!“

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара