Тълпи истерясали родители се носят по улиците, влачейки след себе си зомбирани дечица. Майки бършат нервно бузите им и ги стискат за ръката доста по-силно от нужното. “Спокойно! Спокойно!” – фалцет се извива над кандидатстващата тълпа. Трепереща ръка погалва отрочето, преди да влезе в преизподнята, наречена изпитна зала.
Господи, родителите имат склонност към ужасяващи ексцесии, когато стане дума за образованието на техните деца! Като се започне от хилядите левове, които дават за уроци година-две преди самото кандидатстване (на 2 пъти: в гимназия или университет), мине се през хвърлянето на огромни пари на вятъра по време на абитуриентските фиести –
“Ау, какво постижение,
детенцето има средно образование!”, и се завърши с откаченото ходене при врачки, по манастири, пръскане със светена вода и леене на куршум преди самия изпит. Откачена история…
Избират се курсове – родителите се събират на стада, за да не изпуснат нещо. Най-много се търси курс при преподавател, който е в комисията. Събират се пари за рушвети, родителите са хем глутница, хем искат да прецакат другите. Те са заедно с едничката користна цел – тъкмо тяхното дете да влезе. Чрез задействане на всички възможни връзки лудите родители са готови да минат през огън и вода, гнъс и кал само и само да получат “гаранция” от някой проверяващ, че тяхното дете ще влезе.
Междувременно
жертвите на болни амбиции
се побъркват със скорост, която би удивила всеки практикуващ психиатър. Зубрят тъпи теми до вцепенение и докладват на домашните старшини на всяка крачка. А старшините, които сигурно по свое време никога не биха прочели ужасяващите заглавия в конспекта, рецитират “Маминото детенце” все едно животът им зависи от това.
Документите! Ах, тези документи. Купуват се по две бройки, “за да не стане някоя грешка”. Правят се списъци с мечтани специалности (или гимназии), родителите сънуват и наяве своите наследници в бели престилки, скъпарски костюми, зад големи бюра или направо в президиума. “Театралното майсторство” на 18-годишния идиот бързо се превръща в “Медицина”, изписано с четливи, почти калиграфски букви, в които е вложено цялото мечтаещо същество на Тренера.
Най-колоритни са неуспелите в интелектуален план родители – забогатели от търговия с вторични суровини, обаче и досега пишещи думата овца с 4 грешки. Те прехвърлят всички свои осъзнати и не толкова осъзнати амбиции върху децата, които още дори не знаят, че всъщност искат да са юристи, лекари, министри и президенти. Детето разбира за тези си желания на семейния съвет.
“Учи, говедо!”
Фюрерите маршируват из стаята със сборник в едната ръка и тетрадка в другата. Ето, тук има пропуск в темата – детето е пропуснало детайл от епохалния труд на патриарха на българската литература. Свръхочакванията се превръщат в гняв и става ясно, че това дете за нищо не става, мързеляви се, троши хубавите пари за нищо, позор за целия род и изобщо “главата ще ти отвъртя, момченце!”… Разбира се, родителите никога не са имали тези възможности, те едно време са мечтаели за всичко това, а ето че днес лигавото им дете безобразничи и не дава всичко от себе си. Познахте ли се, родители? Вместо да превръщате децата си в тъпоумни роботи, по-добре ги учете да отстояват мнението си и да решават сами за себе си. Френска филология или металознание – все тая, ако не могат да направят една крачка от свое име, ако ненавиждат избрания от вас свой живот. С цялото си кудкудякане и зор ги обричате на живот в ролята на подчинени. При такава усърдна дресура децата ви ще чакат клекнали да им подадете следващата команда всеки път, когато нещо зависи от тях. И ще се стараят нищо да не зависи от тях, за да не се изправят пред неспособността си да вземат решения и да отговарят за себе си.
0 Коментара