Само допреди няколко години повечето експерти съветваха при бебета от рискови групи глутенът да се въведе по-късно, за да се намали риска от отключване на цьолиакия или глутенова непоносимост.
След това се наложи мнението, че съществува отрязък от време между 4-ти и 6-ти месец, известен като безопасен “прозорец” за въвеждане на глутен и всяко въвеждане извън този период увеличава риска. Впоследствие тази теория беше отхвърлена. Друга теория, според която въвеждането следва да стане, докато бебето все още е кърмено също не е подкрепена от достатъчно убедителни научни доказателства.
Към момента се приема, че глутенът може да се въведе по всяко време след навършване на 4 месеца, без това да повлияе риска от отключване на цьолиакия дори при деца от рискови групи. (На практика всички цитирани изследвания се правят с деца от рискови групи, което остава въпросът за децата без фамилна обремененост напълно отворен).
Тези валидни към момента препоръки се базират на резултатите от две големи научни изследвания, публикувани в края на 2014 г. Едното изследване е проведено в Италия с 500 бебета от рискова група (с родители или брат/сестра с цьолиакия). Бебетата в това изследване са разделени на две групи, като при едните глутенът е въведен след 12 месеца, а при другите на 6 месеца. Преди да навършат 5 години еднакъв брой деца и в двете групи отключват цьолиакия, като единствената разлика е, че при тези с по-късно въвеждане и състоянието се отключва по-късно.
В друго изследване, включващо 944 бебета от рискова група от различни европейски държави се проверява хипотезата за безопасния “прозорец”. При половината бебета малки количества глутен (100 мг) се дават всеки ден между 4-ти и 6-ти месец, а при контролната група безопасния “прозорец” е пропуснат и глутен е въведен след 6-ти месец. И това изследване не открива съществена разлика в броя на деца от двете групи, които в последствие отключват цьолиакия. Преди на навършат 3 години сходен брой деца и от двете групи са засегнати от състоянието. Проучването е известно като PreventCD проект и е финансирано от Европейската комисия.
След публикуването на горните две изследвания в Швеция, страната, известна с големия брой малки деца, страдащи от цьолиакия, се провежда изследване, което цели да провери дали количеството глутен, което приемат бебетата през първите две години от живота си оказва ефект. В проучването са включени 8 700 деца от 4 държави – Швеция, Финландия, Германия и САЩ. Децата са част от научния проект TEDDY (Тhe Environmental Determinants of Diabetes in the Young), който цели да открие причините за отключване на автоимунни състояния като диабет и цьолиакия. Анализът на резултатите показва, че децата в Швеция са с най-висок риск от отключване на цьолиакия в сравнение с другите държави, а обяснението на диетолога д-р Карин Андрен Аронсън от Университета Лънд, която базира докторската си теза на това проучване, е че по-големите количества глутен, които традиционно приемат шведските деца през първите две години от живота си, са причина за повишения риск при тях.
И точно когато бяхме на път да приемем, че отговорът на въпроса за въвеждането на глутен не е в това кога се въвежда и дали бебето е кърмено или не, а в това какво количество глутен приема през първите 2 години от живота си, през 2017 г беше публикувано ново проучване, използващо изходни данни от проекта PreventCD, което стига до заключението, че количеството глутен, приемано от децата между 11-ти и 36-ти месец не повлиява риска от отключване на цьолиакия.
В крайна сметка на база на всичко известно досега не може да се каже нито кога е идеалното време за въвеждане на глутен, нито какво е идеалното количество, което да се предлага през първите години. Това, което е сигурно е, че няма никакъв смисъл да държите детето си изцяло на безглутеново хранене, защото дори при децата от рискови групи (носители на ген, предразполагащ към цьолиакия) 75% имат шанс да не отключат състоянието до навършване на 5 години. В същото време глутен съдържащи храни като лимец, спелта, ръж и овес съдържат ценни хранителни вещества, от които няма смисъл да се лишават децата. Това, което бих препоръчала, е да въведете глутен съдържащи култури преди детето да навърши годинка, но да не прекалявате с количеството, а да ги предлагате като част от едно разнообразно меню, съдържащо балансирано количество глутенови и безглутенови култури.
Междувременно може да очакваме в бъдеще насоките да се променят, тъй като темата продължава да бъде обект на научни проучвания, включително такива, които тестват национални различия и ефекта от добавянето на пробиотични бактерии към менюто на бебето. Според прогнозите на д-р Карин Аронсън е възможно в бъдеще препоръките за въвеждане на глутен да се дават на база индивидуална оценка на конкретно дете, а не като общи препоръки.”
Още полезни материали от авторката – в сайта й.
0 Коментара