Жоана Амселем, “Поан”, превод Галя Лазарова, ГЛАСОВЕ
„Вирусът все още е тук, но убива 100 пъти по-малко. В Европа намаляването продължава навсякъде и настоящата епидемия няма нищо общо с това, с което се сблъскахме през март и април. Всички страни в ЕС следват една и съща динамика“. Идването на втора вълна на коронавируса тревожи Европа. Д-р Жан-Франсоа Тусен, професор по физиология в Парижкия университет и бивш президент на френската агенция по превенция, е реалист: нито една от обещаните вълни не се е случила и ако се случи, няма да има нищо общо с нашето поведение, а с това, което се случва сега в Южното полукълбо.
Трябва ли да се притесняваме от увеличаването на случаите в няколко области на Франция?
Една епидемия разкрива опасния си характер с броя на хората, които убива. Но броят на тежките случаи и на смъртните случаи продължава да намалява. От един месец има само двама души в интензивното отделение в Майен: епидемичната вълна премина във Франция. Заразените са все млади безсимптомни хора.
Във Франция вирусът е изчезнал?
Вирусът все още е тук, но той убива 100 пъти по-малко. В Европа намаляването продължава навсякъде и настоящата епидемия няма нищо общо с това, с което се сблъскахме през март и април. Всички страни в ЕС следват една и съща динамика и Франция не прави изключение от правилото.
Неизбежна ли е втора вълна?
Няма начин да се определи дали тя ще връхлети над Европа или не, но засега няма никакъв признак за това. Това би могло да зависи от сезонните разлики, но в този случай няма никаква причина да караме французите да се чувстват виновни. Епидемията продължава в Южна Америка, така че е възможно вирусът да направи обиколки между двете полукълба. Ще трябва да бъдем внимателни към зависимостта му от околната среда и да приемем ответни реакции, като тези на азиатските страни (Южна Корея, Япония, Тайван…), единствените, които успяха да овладеят епидемията.
Но дори и втората вълна да не е санитарна, в точния смисъл на думата, се очертава международен срив. Тъй като СЗО не успя да предвиди появата на тази уязвимост, Обединените нации вече алармират за последствията, които ще бъдат много по-големи от щетите, нанесени от епидемията. Глад, недохранване, бедност, последиците от една неадекватна глобална карантина ще бъдат катастрофални за стотици милиони хора и ще лишат медицината от средствата, които са ѝ необходими.
Трябваше ли защитните маски да са наложат по-рано?
Маската беше необходима, когато пандемията беше най-тежка: през февруари, март и април. Вече не сме в тази фаза. Дори и заразяванията да са неизбежни, няма съмнение, че е най-добре да се имунизираме сега, отколкото през януари, защото нашите индивидуални възможности, особено имунната ни защита, са по-големи през лятото, отколкото през зимата.
Откриването на ваксина ли остава най-ефикасното решение в борбата срещу Covid-19?
Към днешна дата няма никаква сигурност, че тестваните ваксини ще доведат до ефективна защита. Въпреки това, не бива да изпадаме отново в паниката, която поддържаха научните инстанции и медиите. В такъв период всеки трябва да се върне към нормалното си поведение, като същевременно запази готовност за бариерни жестове, които са единствените прегради пред заразяването. Ако след това епидемията се върне със същата вирулентност (тя доведе до 1417 смъртни случаи само за един ден – 7 април), тогава ще трябва да предприемем силни мерки; но сега Франция регистрира по-малко от десет смъртни случаи на ден и, противно на онова, което се опитват да ни накарат да повярваме, тези смъртни случаи нямат нищо общо с някакво разхлабване, нито вдигане на карантината, нито с Празника на музиката.
0 Коментара