През последните 50 години храната се превърна в онова нещо, към което всеки от нас може да прибегне, за да си помогне да изкара деня; в механизъм за справяне; в нещо, което да ни облекчи, успокои или награди, когато животът стане твърде сложен. Вярно е обаче също така, че всички човешки общества, доколкото знаем, са използвали храната по емоционални причини. Позната ни е идеята за включването на храната при отбелязването на житейски събития – сватби, погребения, при раждане на дете, рождени дни. Това се е случвало в продължение на хиляди години.
Сега, когато има такова изобилие на храна, ние отбелязваме почти всяко социално или емоционално събитие с нея. Незначителен е броят на срещи между хората, които се случват, без да има нещо за ядене и пиене, дори това да са само чай и бисквити. Вярно е също, че има ситуации, в които на някои от нас не им се яде – тревожността може да затрудни приемането на храна, както и депресията или мъката. С други думи, емоционалното хранене е нормално и вероятно винаги е било и почти всеки един от нас използва храната по този начин в една или друга степен.
Когато обаче прибягваме до храната толкова много, че това да бъде проблем, тогава е необходимо да помислим какво се случва с нас. Защото, за съжаление, докато я използваме, за да се справим с емоциите си, за мнозина тя се превръща във враг. Срещам много хора, които се притесняват от начина, по който се хранят – твърде много или твърде малко. Доколкото са наясно, те искат да могат да ядат, без да страдат толкова.
Искат храненето им да бъде нещо обикновено, но то не е.
Често, когато говорят за себе си, употребяват обидни и жестоки думи. Казват, че просто са глупави или алчни, че нямат воля или че не могат да си помогнат, чувстват се грозни, мразят се, че мислят за храна през цялото време, усещат се изтощени от своето натрапливо мислене, биха искали да няма такова нещо като храна. Най-вече те знаят какво трябва да правят, какво би трябвало да ядат, за да бъдат здрави и удовлетворени, но не могат да го направят.
Тази книга е написана за тях, защото вярвам, че е възможно да разберем своето хранене.
Когато осъзнаем какво ни движи, тогава имаме избор какво да направим. Разбирането дава смисъл на поведението ни, което ни кара да се чувстваме зле от себе си и незабавно ни позволява да се почувстваме по-добре. Понякога хората толкова се разстройват от начина си на хранене; стресирани са от външния си вид и от притесненията за теглото си, че става непосилно за тях дори да признаят проблема си. Това е особено вярно за тези, които са с по-изразено анорексично поведение. Те много се страхуват, че разкривайки затрудненията си,
ще трябва да се откажат от начин на живот,
който в крайна сметка е изглеждал като решение за тях. Но независимо как използвате храната, не го правите случайно. Вашият начин има цел и смисъл и за да се откажете от него, ще трябва да откриете други начини да се грижите за себе си.
Разбирането е първата крачка по пътя към тези други начини – различни от храната, за справяне със собствения живот. Не мисля, че който и да било прави неща, които смята за вредни за себе си – всички ние се опитваме, понякога по твърде необичайни начини, да направим за себе си най-доброто, което можем. Никой не се стреми да бъде нещастен. Жената, която като че ли гладува до смърт, по мое мнение, всъщност предпазва себе си или използва гладуването като начин за справяне или за отвличане на вниманието. Ако тя разбере по-добре какво прави, може би ще бъде в състояние да намери други решения. Подобно е и при жената, която
преяжда и се прочиства,
или при тази, която редовно поема много повече храна, отколкото иска или се нуждае, или при другата, която става през нощта да яде, или при следващата, която дъвче храната само за да я изплюе след това. Вярвам, че всички те се опитват да се погрижат за себе си, макар и по странен начин. Всички те правят най-доброто, което могат, но техният начин да управляват живота си, да се справят, се е превърнал в по-голям проблем, отколкото те могат да решат. Това, което може би е започнало като решение на някакъв проблем, се е превърнало в проблем, но първият също е останал нерешен.
Текстът е откъс от книгата “Войната с храната“ (ИК Найс АН) на известната британска психотерапевтка Джулия Бъкройд. Това е първата книга от поредицата на издателството за психологическа литература, насочена към широката публика. Едноименният сайт към книгата събира за пръв път достоверна онлайн информация за хранителните разстройства на български език.
0 Коментара