Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка: Веско Николов
Славея Георгиева се занимава с графичен дизайн. Сред клиентите ѝ са небезивестни сладоледени производители, както и световни организации, защитаващи детските права. Славея е с екипа на „Кожа“ от самото му зареждане и много преди това.
Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено-добавена стойност?
Да си жена означава толкова много неща и се зачудих как да ги резюмирам… Да си жена, да си река, мъдра, никога една и съща. Да си жена, да си огнище, топла и сплотяваща. Да си жена, да си земя, естествена и плодородна. Да си жена, да си небе, главозамайваща, опияняваща. Да си жена значи да си Природа.
Как се промени отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на нерезбирателство с него – срам, притеснение, недоволство и това имало ли е обратно отражение върху тялото ти?
Мислех си, че живея в хармония с тялото си, докато един ден преди вече 8 години не открих кръгло петно липсваща коса на главата ми. Вместо да потърся причина в светогледа или обичта към себе си, започнах да търся проблем в тялото си. Мислех си: трябва да е някъде там, нещо не е наред – развален зъб или алергия, може би. „Търсенето“ продължи около 5 години, през които опада цялата ми коса. Отказвах да приема, че изобщо е възможно сама „да се нараня“ по такъв жесток начин. След стотици изследвания установих, че нещо в моята имунна система се е объркало, но физически причинител така и не се откри. Тялото ми се оказа абсолютно здраво, ала вместо да се радвам на този факт, аз се концентрирах върху мистерията и безизходицата – лечение в моя случай засега не съществува и изпаднах в депресия. Страдах по изгубеното, но благодарение на изключителния мъж до мен, приех състоянието си, различната визия и понякога забравям, че изобщо съм имала коса. Не се притеснявам как ме възприемат нови хора или какво си мислят за мен, когато забележат странния ми вид. Продължих напред, а след няколко години настъпи и най-значимата промяна в тялото ми – бременността. Това събитие оказа благотворно влияние върху мен, уравновеси везните и ми даде посока. Иронично – през изминалите години бях убедена, че няма как „едно раждане“ да ми помогне и решението да имам дете не бива да се основава на такава надежда. Сега съжалявам, че не съм била по-разнопосочна в размишленията по темата.
Как се промени светоусещането ти след като роди?
След като родих, светът придоби център, смисъл и нов вид обич. Не почувствах притеснение от неизбежната промяна в тялото и се удивих на още една негова способност – кърменето. Въпреки че бях изтощена след раждането, още в родилната зала, когато гушнах дъщеря си за пръв път, почувствах желание да го направя. Сякаш това отново ни свърза в едно.
Отношението към другите се промени, но го разграничавам от отношението към приятелите и близките си, към които съм все така привързана и готова на всичко. Преди да забременея обаче приемах лесно чужди каузи за свои, понасях разочарования от това и повтарях грешката през годините. След като разбрах, че нося живот, се фокусирах изцяло върху него и проблемите на другите загубиха значение за мен. А когато дъщеря ми се появи на бял свят, тя се превърна в най-важния човек в живота ми. Няма причина, която да ме накара да я игнорирам или да не я гушна, когато има нужда от близост.
Промени се и отношението към родители те ми – едва сега започвам да разбирам какво са преживели и изпитвам огромна благодарност и уважение към тях.
Страхове. Бяха свързани основно с мен, а сега – с цялостта и здравето на семейството ми.
Цялото интервю – на сайта на проект „Кожа“
0 Коментара