Магдалина Генова е икономист, работи в IT компания, активист на ЛГБТ общността. Обществените й позиции можете да прочетете в блога й Нервната акула (nervousshark.wordpress.com), а нейните гурме открития – в блога й Гладната акула (hungryshark.eu). Тя казва за себе си: „Не съм готвач, не съм фотограф, не съм критик, не съм сомелиер, даже сертифициран дегустатор на бира не съм. За сметка на това съм гурман (да не се бърка с гурме) с огромно любопитство към заобикалящия го свят.“

Магдалина, вие сте икономист, работите в IT компания, активен защитник на човешките права сте и изведнъж – кулинарен блог. Откъде е интересът ви към храната?

Храната и отношението към нея винаги са били важна част от живота на семейството ми – и във времена, в които не е имало голям избор, у нас винаги са се старали да направят най-доброто и винаги да има вкусни, а и модерни за времето си ястия. Помня, че майка ми често разменяше с приятелки рецепти или пробваше такива от „Бурда“, и също помня тръпката от очакването на всеки нов и непознат вкус, дори когато е имало разочарования, като един желиран сладкиш, който беше много красив и също толкова безвкусен. Някак съвсем естествено продължих с издирването на рецепти и продукти, което пък премина в задълбаване в историята и културата на храната.

Готвите, защото трябва да нахраните себе си и близките си, защото го приемате като творчество и експеримент или просто защото никой друг не приготвя толкова съвършено ментово песто?

Готвя, защото това може би е най-естественото нещо – обичам хубавата храна, а приготвянето й ми доставя удоволствие, даже ме разтоварва след работа. Това е и начин да съм сигурна, че ям здравословни храни без много добавки – предпочитам да не дъвча неща, чиито имена не мога да прочета. Разбира се, това се случва паралелно с всякакви други търсения – често пътувам или се храня навън. Просто обичам храната и я откривам навсякъде – от пристанищната кръчма до ресторантите от гида „Мишлен“.

Какво освен вкуса ви привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията…?

Може би ме привлича най-много историята – понякога тя е много древна, като тази на римския рибен сос гарум и подправените с аншоа италиански салати, а понякога е нещо ново, но много лично – на някой просто му хрумва някаква идея след пътуване, отключен спомен или друго откритие и бам – имаме нещо качествено ново, но много вкусно, като азиатски тапаси с пенливо вино.

Кой ви научи да готвите?

Струва ми се, че всичко започна от прабаба ми, която ме гледаше, преди да тръгна на училище. Един ден явно я домързя да ми направи следобедна закуска и ме научи да си пържа яйце в масло с червен пипер в малко саханче. Бях на 5-6 години. След това всичко се случваше много естествено. Нямам спомен някога да съм бягала от приготвянето на храна или да съм учила нещо насила.

Имате ли гафове в кухнята?

Случва се най-редовно, но това е съвсем в реда на нещата – много често правя нови ястия с нови продукти и колкото и да се опитвам, понякога стават бели. По-важното е човек да не се страхува от новото.

Кое е произведението, с което най-много се гордеете?

Много дълги години се страхувах да правя хляб, защото си мислех, че няма никога да съм на нивото на прадядо ми, който е бил хлебар, но един ден преди няколко години просто ми дойде отвътре и оттогава често меся някакви неща – питки, лучник, фокачи или френски хлебчета.

В какво се състои радостта от храната?

Радостта от храната е едно от най-древните, но и най-комплексни удоволствия – то включва както вкуса, начина на приготвяне, мястото, компанията, виното към храната, така и различни наслагвания като спомени, идеи и очаквания. За мен може би няма по-голямо щастие от лятна вечер на брега на морето с прясно извадена риба, малко печени чушки и хубав зехтин.

Очевидно нараства делът на домашно приготвената храна в модерните общества, хората се стремят все повече да ядат здравословно. Какви са другите тенденции, които сте забелязали?

Най-важното за добрата и здравословна храна са продуктите – оттам насетне е много по-трудно да се обърка нещо. Най-сериозните, а и с бъдеще тенденции от последните години са устойчивото и чисто земеделие, които правят възможно да се произвеждат качествени продукти без пестициди, хормони и антибиотици, като същевременно се съхраняват околната среда и човешкото здраве.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара