Хомот сапиенс

Нали съм филолог, ако не с друга

наука с тая имам допир пряк:

че коренът на думата съпруга,

а и на думата съпруг е впряг.

Жена и мъж, ний теглим свойто рало

тъй както се е правило до днес,

а с него и каквото е придало

съвремието ни като прогрес.

 

Например дядовият вол и крава

в хомота знаеха кое кому –

бе десен волът, кравата бе лява,

смениш ли ги, реват на място: Му-у-у.

 

А ние с моята освен че знаем

местата си, но всеки би могъл

да бъде и взаимозаменяем

при левия и десния жегъл.

 

И правим го. Но най ще се похваля

с най-важното, а именно, че ний

не се нуждаем даже от копраля,

ами самички викаме си: Дий!…

Шесто чувство

Жените имат шесто чувство.

Не казвам, че го нямат те,

а възразявам, че напусто

не си послужват със петте.

 

Добросърдечност, не любов!

Жените викаха до бога,

че искат повече любов.

Опъваше се бог: „Не мога,

светът отдавна е готов.

 

И вярвам ще ме извините,

зер дам ли грам любов отсам,

оттатък трябва на везните

и грам омраза да додам.“

 

Каква ли не цена жената

дори на прост предмет търпи,

та камо ли при цената

на любовта ще се скъпи?

 

И бог на всяка особа

любов отсипва: „На ви, на!“

Но равен контингент от злоба

добавя в другата везна.

 

Не смея капка да долея –

земята да не се смути,

а смаян като Галилея

си викам: Все пак се върти…

 

Семейството – основна клетка

Тя моята основна клетка

поне към парка има гледка.

 

Доброто винаги побеждава

– Без теб не мога да живея,

а с теб ми е невъзможно –

жена ми казва, аз на нея

пък нещо противоположно.

 

След туй загасваме пожара,

съгласни с нея, че не бива

едно семейство да се кара

за дребни работи такива.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара