Снегът хрущеше под краката ми. Арктическият студ се беше загнездил в ставите ми. Намирах се посред нощ на някаква замръзнала река във Финландска Лапландия, където щях да изживея сбъдването на детската си мечта.

През тази нощ, както и през предишните две, изминахме няколкостотин километра от град Ивало, като с едното око следяхме пътя, а с другото – небето. Накрая се спуснахме по заснежената крайбрежна дига, недалеч от руската граница, и зачакахме. Надявах се най-сетне да стана свидетел на най-красивото представление на майката Природа, което може да се наблюдава също така в небето на Исландия, Канада и Норвегия. Тази вечер стана ясно, че небето е в настроение да ни възнагради за търпението.

Взирахме се в мълчаливо очакване, когато мастилено черното нощно небе изведнъж оживя в изумрудени пръски, блестящи форми, абстрактни ъгли и странни завихряния, които всяка секунда се променяха по форма и цвят. Беше смайващо, красиво и величествено, но за кратко. Бавно тръгнахме обратно към колата, но инстинктът ме накара да спра. От мастиленочерните небесни дълбини се изсипа залп от всички нюанси на зеленото, прорязан от контрастни ивици червено и сапфирени отблясъци. Стоях до пояс в снега и се опитвах да осмисля цялото това ефирно великолепие, което се сипеше отгоре ми като захарни кристали през решето. Сърцето ми биеше до пръсване, сълзи се лееха от очите ми и цялото ми тяло трепереше. Но не от студ.

Равносметката

Години по-късно все още си спомням за този миг на блаженство. Дали беше истина, или бях сънувал? Наистина ли Северното сияние ме умили до сълзи? За щастие всяка вечер големите фотоси над моето легло ми напомнят, че това не е било сън, че наистина бях станал свидетел на това чудо в арктическата нощ.

Полезни съвети

Най-вероятно е да видите Северното сияние (Аурорабореалис), ако през периода между октомври и март идете пò на север от 35° северна ширина. Това явление се дължи на частици с електричен заряд, които попадат в студената атмосфера около Северния магнитен полюс. На същия принцип в небето над Южния магнитен полюс се появява Южното сияние (Аурорааустралис).

Да видиш на живо едно от тези чудеса на природата до голяма степен е въпрос на късмет. Все пак има редица фактори, които правят срещата с явлението по-вероятна: идеални метеорологични условия (ясна мразовита нощ) и място за наблюдение, отдалечено колкото се може повече от всякакви източници на светлина.

Специалистите препоръчват да се избягват месеците ноември и декември, когато над Северна Европа често е облачно. За да подобрите шансовете си до максимум, се включете в специализирана експедиция – така времето за очакване на сиянието ще бъде много часове, като обикновено се отива на доста голямо разстояние от населените места.

Друг съвет: гледайте внимателно и постоянно през прозорчето на самолета, когато летите нощно време над Арктика. Дори времето да е облачно, често пъти багрите на Северното сияние танцуват по облаците (което наблюдаващите от повърхността на Земята няма как да видят).

Facebook Twitter Google+

0 Коментара