Тягостно ми е било винаги, когато слушам оплаквания на момичета: „Аз не съм красива. Никой не ме харесва. Природата е била скъперница към мене!“
Тези комплекси се създават най-често от някои незначителни козметични дефекти на лицето – лунички, младежки пъпки, пигментации. Момичетата страдат, защото не са доволни от външността си. А искат да бъдат красиви, защото това е естествен и необходим човешки порив.
Красотата ни вълнува навсякъде – в природата и в живота. Където и да я срещнем, ние й се възхищаваме и радваме. Можем ли тогава да имаме друго отношение към красотата на човека?
Хубостта най-напред се хвърля в очи при досега ни с един човек.
Първото възприятие от новия ни познат или събеседник е неговата външност. Тя определя и нашето първоначално впечатление и първа реакция. В следващите моменти се изявяват други черти на човешкото общуване – държане и поведение (говор, мимика, жестове, емоционален пълнеж). Следва втора, по-важна оценка: „харесва ми“, „симпатичен ми е“, „нрави ми се“, или обратното. Идва и трета, най-съществената оценка, резултат на по-тесен контакт и общуване – дружеско или служебно, в който се проявяват интелектът, културата, моралните (в широк смисъл) изяви на човека. Ние го приемаме и преценяваме като ценна личност или като незаслужаващ внимание човек.
Интересно е, че девойките, твърде много развълнувани за външността си, често подценяват необходимостта от вътрешна красота. Те не винаги са взискателни към психологическия комплекс „красота в поведението“ (добри обноски; душевна изтънченост; красота в изблика на духовна чистота).
Стойности като доброто, сърдечност, сдържана женственост, вътрешна съдържателност
дават прелест и притегателна сила на девойката.
Те правят от нея мечтана чаровница. Подмамваща е силата на външната хубост, но велика е властта на вътрешните качества! Когато и двете вървят паралелно – ето съвършенството в красотата. Но и външната, и вътрешната красота се доизграждат, доусьвършенствуват, Понякога са нужни много усилия и труд, за да изменим нещо в себе си или да създадем нещо от себе си. Стройната фигура, гъвкавата талия, леката походка, грациозните движения, нежната избистрена кожа, простото, естествено и миловидно държане –
нима това не е портрет на красива девойка!
Но то никога не се дава в изобилие от природата. Малко или повече загатнати, тези качества се творят, утвърждават от нас в пределите на постижимото.
Да започем с фигурата. Тя се формира още в детската и юношеската възраст, когато се учим как да седим на чина и над уроците у дома. При лошо и неправилно седене гръбнакът остава за цял живот прегърбен или деформиран. Ходенето с приведена глава, с отпуснато туловище, като размахваме ръце и не регулираме крачките си, разваля походката ни завинаги. Небрежните пози при сядане, с кръстосани по мъжки крака, с ръце, поставени върху коленете, или сядане с разкрачени крака – това е любима поза на много млади момичета, когато седят и разговарят помежду си. Тези лоши навици остават трайни и много мъчно се променят във възрастта над 16 години. Известно е, че фигурата се формира до 18 години и това е времето, когато още крехкият организъм може да се промени в желана насока.
Още от 6-годишна възраст трябва да се обръща внимание на момичетата по отношение на ходенето и стойката им. Крачката да е бавна, спокойна, отмерена. Да не се бърза и подтичва на улицата.
Да се върви, като че ли се носи някаква тежест на главата –
плавно и грациозно. За формирането на тънка талия и изправен гръб са необходими физически упражнения. Тогава няма да има нужда от корсета на нашите баби. Всекидневно се правят упражнения с краката – повдигане напред и встрани, кръгообразно въртене на талията. Тези упражнения засягат отпуснатия корем, мускулите.
Варианти на физически упражнения има много и добре известни, Остава само да се създаде навикът у децата за 10-15 минутна всекидневна сутрешна (пък даже и следобедна) гимнастика. Отрано още да им се внушава колко са важни физическите упражнения и различните видове спорт за формиране на красива фигура.
И кожата има свои проблеми в младежката възраст, от които най-голям е себореята. Това понятие често се употребява и означава увеличена дейност на мазните жлези по лицето и главата. Себорейната кожа лесно се поддава на възпаление. Тя е основа и на младежкото акне (пъпки). Твърде много младежи трагично преживяват неприятните червено-гнойни пъпки по лицето си. На тях препоръчваме активна борба със себореята вместо унилост и безверие. Акнето се лекува. Необходими са упорити грижи за мазната кожа и продължително време вземане на малки дози окситетрациклин. Това лечение е напълно безвредно. При него не се използува антибиотичното действие на тетрациклина, а свойството му да повлиява мастната обмяна на кожата. Затова се дава в малки дози (2, а после по 1 таблетка дневно), в продължение на месеци. Разбира се, лечението става само от лекар-специалист! Колкото по-рано, толкова по-добре. При леките форми лечението е само външно. Когато не помогне, се прави вътрешно лечение.
Резултатите са винаги много добри. Нелекуваното акне остава по кожата следи – малки или по- големи дупчици и пигментации.
По-късно за тяхното премахване трябва да се прави дълбоко лющене (една не много лесна процедура). Затова е необходимо своевременно лечение.
Кожата е и огледало на общото здраве.
Нейният цвят, опънатост, тургор и набръчканост зависят до голяма степен от общото състояние на целия организъм. Пушенето, пиенето, безсънието и умората се отразяват лошо на кожата на лицето. Чистият планински въздух, многото движение, разходките на открито, всички видове спорт, добрата хигиена на тялото и кожата и достатъчната почивка действуват освежаващо и тонизиращо. Обменните процеси в кожата се увеличават, кръвообращението й се подобрява.
Друга особеност на кожата в ранна възраст, особено около и след пубертета, е активната дейност на потните жлези, предимно на подмишничните. Понякога тази пот има специфична, неприятна миризма. Мнозина, чувствувайки неудобството от нея, желаейки да я премахнат, подхождат съвсем неправилно – като се парфюмират безразборно.
Получава се лоша комбинация на парфюм, пот и друга някоя добавка (дрехи с дъх на кухня, на лук или чесън и пр.). Няма нищо по-неприятно от този „коктейл“ от миризми. Единственото добро средство е измиването вечер със сапун и вода, а сутрин – само с вода, след което подмишничните ямки се пръскат с дезодорант (обезмирисител).
Дезодорантите са козметични средства, които стягат порите но потните жлези и възпрепятствуват изпстяването. Те коригират или премахват телесната миризма, като сами дават свеж аромат на кожата. Употребяват се само при измита и чиста кожа, а не при изпотени вече подмишници. В последно време козметичният пазар предлага различни видове дезодоранти под налягане или твърди. Има даже и интимен дезодорант, който се пръска само след измиване на гениталите. Желателно е тяхното миене да става понг един път дневно (вечер), без сапун.
Физическата чистота на девойката е нейното най-голямо украшение. Миризмата на никой парфюм, даже и на най-скъпия, не може да замести уханието на „чисто“.
Едно изискано младо момиче трябва да лъха на чистота и свежест.
Виждаме, че между хигиената, здравето и красотата съществува тясна връзка. Също така важна е връзката между красотата и културата. Чували сме да казват: „Хубаво момиче, но само една хубост! Колко правдиво! Какво е кухата, показната лишената от духовно съдържание външна красота? Кукленска красота – безжизнена, формална, глуповата, лишена от емоционален и интелектуален пълнеж, която се натрапва на окото, но не радва сърцето, не действува на душата! Нима това е истинска женска красота?
Красотата, от която лъха физическа и духовна чистота и свежест, одухотворена и дълбоко човешка – ето ключа на догадката, наречена прелест и очарование. Вътрешната красота дава в много голяма степен обаянието на девойката. Тя е, която примамва, която завладява, тя е, която засилва обичта на другите. Такава обич не повяхва от годините, от трудностите на живота. Тя не пресища, защото е непресъхващ извор на човешко щастие.
0 Коментара