„Да правя изявления, винаги ми е било най-трудното нещо. Защото мисля, че интервюто или трябва да „стане“, или въобще не бива да започва.“
Въпреки предварително премислените въпроси при подобни събеседнички интервюиращият само може да си мисли, че „режисира“ разговора. Всъщност той просто е въвлечен в него.
И така: Людмила Гурченко. Възраст – красива; излъчване, маниери, облекло – също, до най-малката подробност. (Спомням си, че в книгата си „Моето възрастно детство“ пише как се притеснява, ако е забравила да сложи подходяща кърпичка в малкото джобче. Сега тя е на мястото си – бледолилава на фона на светлолилав костюм.)
Как да направим така, че всеки от нас да намери своята „гара за двама“, своя личен шанс?
Първо, трябва да вярва, че ще я намери. Мисля, че докато вярваш, ти имаш шанс.
Разбира се, че има моменти, когато се чувстваме обезверени. Аз самата често съм ц ужасно вътрешно състояние, ще се пръсна. И в същото време с някаква частица от мозъка си разбирам, че гова ще мине. И така става. Ако не вярваш, трудно ще намериш смисъла на живота.
Животът е постоянна борба е поражения и победи. Коя ваша победа ви е най-ценна, кое поражение ви е оставяло най-трайни белези?
Най-голямата победа съм удържала тогава, когато успея да понеса едно поражение. Например в любовта. Приемайки го, аз се издигам над себе си. Това ме укрепва за дълго. Спомням си разочарованието от голямата ми любов от младежките години. След това вече знаех, че в живота има и много по-жестоки неща. Поражението в работата – след него си правя изводи, анализирам го, търся причините и се заричам повече да не правя това и това.
Какво конкретно правите, ако не сполучите в любовта? Компенсирате с работа или…
Не, не. Просто в мен се появява ново защитно покритие. Аз, така да се каже, се покривам с броня – забрана за искрена любов, докато не проверя дълго, дълго човека. Бронирам се и казвам: „Ах, колко сте прекрасни, колко сте забележителни. Ах, вие сте чудесни.“ Думата „обичам“ ще произнеса тогава, когато съм проверила всичко.
Значи страданието ни е нужно все пак?
Особено за актьора. Онзи, който не е страдал, трудно ще изиграе силна роля.
Вие така ярко присъствате в професията си, това не означава ли, че отсъствате от някъде. От къде?
От къщи. Малко се виждам с дъщеря ми. А в ролята на майка не можеш да наваксваш. Ако днес не си си изпълнил това, което трябва, и го изоставиш за утре, то тогава вече е съвсем различно. Имам дъщеря, съпруг, майка, стремя се да им отделям повече внимание и време.
Извинете за един малко личен въпрос — кога сте родена, може и без годината.
Защо пък без годината? Родена съм на 12 ноември 1935 година под знака на Скорпиона, затова и страдам.
И все пак в паметта ми са останали силните жени, които изградихте на екрана. Самата вае сте символ на силна н талантлива жена. Каква е цената на вашата женска сала?
Мисля, че това е обидна, несправедлива цена, но я приемам. Някога, преди войната, имаше малко сами силни жени, казвахме им „солдатки“. Сега ги има много. Не се срамувам да кажа, че съм била самотна. Това според мен е символ на времето и аз много добре познавам това състояние и в работата, и в личния живот. Бих искала да опозная докрай съдбата на една жена, опираща се на мъжка ръка…
Вие не я ли намерихте за себе се тази ръка?
Намерих я. Някъде след четиридесетата ми година ми потръгна и аз за пръв път почувствах до себе си силното мъжко рамо. Но дотогава – поражения, удари, случайни срещи. След всичко, което ми мина през главата, си мисля, че силата ми е в това, че не се страхувам да летя и сама. Врабците летят на ята, а орлите по един.
Имало ли е жеяц от кош сте вземала пример?
Разбира се. Наталия Кончаловска, жената на Сергей Михалков. поетеса, дъщеря на знаменит художник. Алисия Алонсо, Мая Плисецка – това са жени, които вече на толкова години продължават да присъстват силно в професия, за която основното изискване е да си млад. За жената най-страшният въпрос е възрастта, застаряването. Как да развие онова прекрасно качество, което да компенсира цвета на лицето, бръчките по него? Най-главното споредя мен е да разбереш, че си силна.
Но природата все пак е по-силна от вас?
Няма нищо страшно. Аз мисля, че една жена над петдесет може да бъде много по-интересна от мнозина млади жени. Към нея могат да се стремят, да я ухажват.
А по отношение на кариерата – трябва ли да си докрай в професията, или е по-мъдро сам да прецешип кога да спреш?
Мисля, че това човек не може да реши сам. Колкото и да е странно, то зависи от стечение на обстоятелствата. В случая това означава хармония на ума и сърцето. Икономиката, политиката, обществото – сборът на всички тези фактори може да роди нови възможности за талантливия човек, да намери той нов стил, да се извиси. Най-важното е да не бъдем хора от вчера. Най-болното е да бъдеш „вчерашен ден“, а това се случва почти на всички. Трябва да чувстваш интонацията на днешното време. Някога вървях преди времето, тогава никой не пишеше балади, а аз пишех. Те едва сега са модерни – тогава ми се присмиваха. Ако бях играла „Гарата“ преди години, щяха да ми се смеят, а сега се харесва. Ето, човек трябва да намери точния баланс между себе си и времето.
И все пак при вас има и нещо друго – необичайната жизненост. Каква е тайната на тази жизненост?
Любов към професията и нищо повече.
А тайната на вашата фигура на девойка?
Не знам. Може би бързо изгаряне. Божи дар – така казваше баща ми. Иначе ям всичко, обичам меки кифлички, пирожки с месо, сладко. Ако не изям филия хляб с масло, значи въобще не съм яла.
Какво ви радва най-много след работата?
Красивите хора. Харесва ми всичко красиво. Прекланям се пред таланта, той възбужда у мене желание за живот, пред добрите, широките хора. Презирам бездарността (и затова имам много врагове), хората, които користно се подмазват. Ненавиждам тези, които с жалките си хапливи реплики унищожават живите, прекрасни пориви.
Сбогуваме се. Изчаквали я, тя тръгва първа, проследявай с поглед тъпичката й фигурка в моден светлолалав костюм, овладяната й походка. Чувствам се някак просветлена – може би от откровения й тон, от житейския й оптимизъм. Самата аз съм получила импулс. Дано да го предам и на читателя.
0 Коментара