Офелия Кънева е социолог и доктор по управление на образованието. Подкрепя серия от обществени инициативи, свързани с развитието на личността – както на децата, така и на възрастните: артистични, спортни, академични и насочени към местни общности. Учредител е на Национална младежка награда за проявени благородство и доблест. Лауреат на Наградата на Академията за лидери за борба със статуквото и апатията в обществото. Създател на първия училищен парламент в България. Като преподавател в Агенция ОЗОН, Офелия е ангажирана с внедряването на иновации в хуманитарния сектор.
Каква е дългосрочната ви визия в областта на образователната политика?
Традиционно образованието е насочено към развитието на децата чрез изграждане на различни компетентности, на определени черти на характера, на креативност, мотивация, отговорност към себе си, другите и света, както и на способности за саморазвитие в условията на непрекъснати промени. Когато тези цели и политики са превърнат в конкретни практики и програми, се появяват и основните предизвикателства – материални, демографски и др. С овладяването им се поставя под въпрос ефективността на образованието днес и сега, като се имат предвид и постоянно нарастващите нужди на хората, повишените обществени очаквания и изискванията на бизнеса.
Не мисля, че образователната система – такава, каквато я имаме сега у нас, може да продължи да се справя адекватно със собствени сили. Допирните точки между учениците и възрастните динамично се отдалечават във времето. Преживяването на ускореното време често води до усещане за неуспех и следователно емоционални проблеми. Ясно е, че ни е необходим нов политически елемент в образованието – такъв, който да енергизира традицията, за да може да я доближи до нуждите на съвременния учащ. Да подкрепя адекватно професионалистите, но и да изтъква силните страни на децата; да интегрира инициативност и предприемачество, като подчертава идеите за свобода и самоуправление на преките участници. Без това да води до повече разходи.
Промените в глобалния ред обуславят нуждата от алтернативни стратегии за осигуряване на благоденствието на хората. Лично аз съм защитник на възможностите за публично-частното партньорство в образованието у нас и, освен че посвещавам сериозен изследователски ресурс на тази тема, планирам и сериозни инвестиции именно в публично-частното партньорство. И вярвам в успеха им. Образователната политика и в България е готова да разгърне възможностите на публично-частното партньорство. И аз виждам в това много адекватни управленски отговори на непрекъснатите предизвикателства, без да се насърчава противоречието между традицията и новото. Чрез резултатите от публично-частното партньорство се подобрява ефективността на системата, без тя да се оскъпява; оптимизират се разходите и се разширяват възможностите за изява на учащи и обучаващи, за развитието на професиите и духовните блага; за привличане на нови партньори и за ефективно общуване на местно ниво в мултиорганизационна среда. И всичко това се постига в реално време.
Как една млада жена като вас успя да защити докторска степен по управление на образованието?
Младата енергия винаги е движеща енергия. Особено в сферата на образованието. От години се говори за високата средна възраст на педагогическия състав, за твърде подчертаната традиционност в педагогическия подход в масовото училище, дори за закостенялост.
А същевременно имено образователният свят обединява най-много млади хора и събира най-много похвали и критики. Мисля, че това беше основната причина да се насоча към докторат, посветен на участието на децата и младите хора в процесите на взимане на решения в образователната сфера. Учащите, децата, са близо 90% от въвлечените в образователния сектор, а дори и в ХХI век те все още са поставени в ролята на обект, а не на субект на системата. Макар теорията да разпознава прогресивни и успешни модели на активно включване на младите хора в процесите на взимането на решения в образователния процес още от ХVIII-ХIХ век, истината е, че чисто управленски образованието в целия свят не е пораснало достатъчно, за да се възползва от младата енергия, от гледните точки, позиции и мнения на младите. И до днес са единици училищата, в които мнението и инициативите на младите хора имат съществено въздействие. С гордост трябва да отбележим, че България все пак разполага с добри примери в това отношение.
В момента работите върху монография на тема „публично-частното партньорство“. С какво тя ще помогне на образованието в България и на частния сектор?
Активните промени в хуманитарната сфера в България ми дадоха възможност да съм сред първите професионалисти, които разработват и прилагат на практика форми на публично-частно партньорство в социалната сфера. От 2003 г. пряко участвам както в нормативната и методическата част, така и в реалното прилагане на подобен подход. Станах свидетел на стотици добри примери през годините как от съчетаването на устойчивостта на държавата и общините и гъвкавостта и предприемчивостта на частния бизнес могат да спечелят хиляди хора, реално, не по принцип. Видях и преживях ситуации, с помощта на които се утвърдиха десетки добри примери, в които се съчетаваха спецификите на дадения район и участници и се надграждаха стандартите и правилата за работа, утвърдени от държавния сектор.
Свидетел съм на такова натрупване на капацитет в сектора, каквото трудно може да бъде намерено в други направления у нас през последните 20 години. Дълго време разработвам в чисто академичен план изследвания за икономизирането на хуманитарния сектор, изцяло в подкрепа развитието на публично-частното партньорство. Основният принцип от икономическия свят за постоянно търсене на положителна и измерима добавена стойност е съществено нужен за прогреса на хуманитарните дела, така че хората да получат възможно най-добрия резултат от наличните ресурси.
И най-накрая се появи увереността да оформя всички тези изследвания и разработки в монография. Вече съм на финала. Особено е удоволствието да видиш как данните от успоредно проведените емпирични изследвания потвърждават убеждението ми за нуждата от публично-частно партньорство именно в образователния сектор. Анализите ми се разгърнаха освен в правната рамка на възможностите за публично-частно партньорство и в проучването на добри практики, на възможностите за трансфери на практики от социалната към образователната сфера. Анкетирах и интервюирах кметове, родители, представители на регионалните управления на образованието и ред други участници в образователния процес. Сега съм още по-голям привърженик на създаването на възможности за добри постижения на всички в образованието чрез развиване на публично-частно партньорство.
Как ви се отрази ситуацията, в която живеем в момента – пандемията от коронавирус – като жена, майка, бизнес дама, професионалист?
Многото роли са нещо типично за всяка жена днес. Настоящата ситуация изтъкна имено силата на женската гъвкавост, търпеливост, устойчивост на трудности и готовност за грижа. В личен план ситуацията с пандемията ме накара да се чувствам много по-уверена в себе си, отколкото в хората, на които сме поверили управлението на България и света. Като жена извади на преден план моята суета и ме накара да бъда по-взискателна към външния си вид – повече спорт, по-добре структуриран дневен режим, по-качествена храна. Като майка ми даде възможност да бъда по-дълго време със сина си – нещо, от което и двамата имахме нужда.
В бизнес план „надушвам дима“ на финансовата криза. Това е време на бизнес катарзис – много участници ще отпаднат от бизнеса само в рамките на година и ще им се наложи да преструктурират своите ангажименти. Много предприемачи ще потърсят работа за друг работодател, защото няма да успяват да носят тежестите, които тази пандемична обстановка наложи, отговорността за хората, на които са плащали заплати досега. Дори и силните ще понесат огромни загуби и мнозина няма да излязат по-силни от този труден период. Това е период, в който трябва да се направят серия от оптимизации в човешкия и финансовия ресурс, да се усилят партньорските мрежи и дългосрочните договори и да се минимизират резките движения в оперативен порядък, да се действа плавно и в обозримост от 18 месеца. Лично аз не си позволявам в момента по-дългосрочен период на оперативно планиране. Иначе не съм променила стратегическите си цели в бизнеса, те остават валидни и дори са по-актуални сега. Изцяло са свързани с иновативни дейности в образователния сектор, с подкрепа на професионалистите по хоризонтала и в съчетаването по най-добър начин на наличния и възможен ресурс в хуманитарния сектор. Въпреки че са преосмислени в нова периодика, тези начинания са изключително необходими в посрещането на предизвикателствата на нестандартната ситуация, в която сме поставени – за неопределено време и с невидим край.
0 Коментара