„Ината на жената“. Под това заглавие през 1926 г. у нас излиза вестник, в който могат да се прочетат множество афоризми за съпружеския живот, както и нелишени от хумор мисли за мъжа и жената. Подборът, който ви предлагаме, не се нуждае от коментар. А ако някой и днес, толкова години след излизането на първия брой, открие прилики със собственото си семейно положение, нека се сърди на себе си. Както казват, всеки мъж заслужава жена си. Разбира се, валидно е и обратното.
И така:
- Жената… е нещо много по-хубаво, когато не ти е жена.
- Чудно е, че някои мъже ходят подръка с жени, които ги водят за носа.
- Бракът е най-патриотичното самопожертвование.
- Лошо е човек да има млада жена, която постоянно боледува, но още по-лошо е, ако има стара и при това здрава като камък.
- Роман в три части: При годежа – той говори, тя слуша. При сватбата – тя говори, той слуша. След сватбата – двамата говорят, комшиите слушат. ..
- Откак жената се е замъчила да отгатне какво мъжът харесва в нея, огледалото е станало нейна първа необходимост.
- Не обвинявайте женения човек, че зяпа по чужди жени, защото нему всичко е простено. В нещастието си той не знае какво прави.
- След сватбата: Юристът разяснява на младата си жена своите права спрямо нея, които не желае тя с никого да споделя. Историкът й разказва за последователната смяна на различните поколения и я моли да не прави истории. Филологът моли младата си жена не винаги да оставя за себе си последната дума.
- Сънищата на жената са опасни, защото тя често иска да ги осъществи.
- Любовта прилича на супата по това, че първите няколко лъжици са страшно горещи, следващите – средни, а последните – вече студени.
Подбрал: Добрин Памуков
0 Коментара