За първи път в България ще имаме закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Проектът на социалното министерство бе приет от Министерския съвет през ноември и внесен в парламента за обсъждане.
Ако случайно се чудите как точно мъжете и жените не са равни, при положение, че конституцията и всички закони в България гарантират равенство, а сме едни от първите в Европа по право на глас и даже прабабите или бабите ни са работили извън дома – помислете отново по шест ключови думи днес:
работа, пари, власт, образование, здраве и време.
Според проучване на Европейската комисия, отчитащо напредъка през 2015 г. в политиките на равенство между половете, България се нарежда на 23-та позиция от общо 28-те страни – членки на ЕС. Изследването е в горните 6 области. А България е абсолютен „шампион“ – на последно място сред страните от Евросъюза по показателя „време“. Оказва се, че българките имат най-малко време на свое разположение, за да се обучават, развиват, да участват активно в обществени дейности. И, разбира се, да се забавляват и да направят нещо за душата си.
Онзи ден се обадих на приятелка, майка на две деца – на 5 и 8 години, с предложение да я заведа на концерт. Отговорът беше: „Чакай да видя дали ще ми разпишат градска отпуска“. Ако се бях обадила на мъжа й, решението щеше да е изцяло негово – да или не. А той е от свестните мъже – помага, чисти, готви, пазарува, води и прибира деца. Тънкият ключов момент тук обаче е, че като повечето читави съпрузи, той го прави не точно като разпределена по равно отговорност с другия партньор в семейството, а… като помощ за жената, чиито задължения са гореизброените. Въобще не говорим за „несвестните“ съпрузи и за самотните майки (или самотните бащи, но те все още са екзотична рядкост).
Няма да ви кажа нищо ново, ако изредя колко повече вменени от културата, народопсихологията и икономическата ситуация задължения има жената във и извън домакинството.
Друг голям проблем за равенството между половете в България е свързан с различното заплащане.
„Жените в България получават средно за страната
13,4% по-ниски заплати и 40% по-ниски пенсии,
а в същото време работят седем пъти повече от мъжете в грижа за дома, три пъти повече по отношение на грижа за деца“, каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Той поясни, че законът за равните възможности цели да увеличи натиска върху администрацията и частния сектор да не дискриминират работниците по полов признак.
(Какви са разликите в другите страни на Европа – прочетете в интервюто на Анне Негре на следващите страници). По-ниските заплати пък автоматично водят до по-ниски пенсии, което още повече задълбочава неравенството.
Жените в настоящия парламент са 49 от 240 депутати. Или едва 20,42%. Да, за втори път в историята си от 1879 г. насам българското Народно събрание има за председател жена – Цецка Цачева, но това няма как да допринесе за равнопоставеността в политиката. В идеалния случай 50% от избираемите места в листите на политическите партии би трябвало да са с имена на жени.
Като цяло в ЕС броят на мъжете, заемащи ръководни постове, свързани с вземането на ключови решения в сферите на политиката и икономиката, продължава да надвишава чувствително този на жените.
Българските жени са добре представени в съдебния сектор, държавните и общинските структури. Две трети от магистратите в националните съдилища в България са жени, както и 65% от държавните служители, 43% от членовете на управителните съвети на държавните предприятия, повече от 30% от общинските съветници.
Данните не са изненадващи – в тези структури традиционно заплащането е по-ниско, което ги прави непривлекателни за мъжете. Но пък Кодексът на труда се спазва стриктно – т.е. жените с чиста съвест и без страх от уволнение могат да ползват всичките полагащи им се права като болничен за отглеждане на дете (или болен възрастен член на семейството, което също традиционно е част от женските задължения). А отскоро и възможностите за гъвкаво работно време, чието регламентиране е стъпка в посока жените да имат повече време извън служебния и домашен труд.
Какво се случва обаче на пазара на труда в частния сектор?
Освен че Кодексът на труда негласно и по взаимно съгласие не се спазва, има и чиста дискриминация, уви – недоказуема фактически. Кандидатствате за работа с определено образование, квалификации, професионален опит. Те обаче, оказва се, съвсем не са достатъчни, за да получите работата. Само защото сте жена, в много от случаите потенциалният работодател ще го интересува как изглеждате, имате ли деца, планирате ли такива, гъвкава ли сте по отношение на работното си време и на колко сте години… Шокиращите данни за двойния стандарт на работодателите при подбора на кадри между жените и мъжете са от изследване, направено по поръчка на Европейския парламент през 2013 г. в държавите-членки на ЕС. В него България заема незавидното 4-то място по отношение на изискванията на работодателите към външния вид на жените – цели 36%.
В целия ЕС двойният аршин засяга най-вече работещите майки, възприемани от работодателите като потенциален извор на нестихващи неприятности по линия на семейството и децата им. Най-често споменаваният критерий при подбор на кадри и назначаване на работа е дали жената има деца (49%), готова ли е да работи с плаващо работно време (35%) и как изглежда (33%).
Макар и изследването да е от 2013 г., надали нещата са се променили драстично.
Въпросът е как би могъл един закон за равните права да реши тези проблеми или поне част от тях?
Отговорът е, че с магическа пръчка не може.
Решението зависи и от промяната в нагласите в обществото (за нуждата от това е достатъчно да почетете малко коментари под кратките информационни статии в интернет за приемането на проекта от правителството).
Законът обаче е една добра стъпка напред към видимата промяна на нещата. Той регламентира институционалния механизъм за равнопоставеност и най-важното – предвижда гаранции за това, чрез прилагането на дългосрочна държавна политика.
В закона е предвидено, че всички централни и териториални органи на изпълнителната власт ще трябва да определят поне един, а ако се налага и повече служители, които да изпълняват функциите на координатори по равнопоставеност на жените и мъжете. Те ще участват в разработването и провеждането на националната политика по равнопоставеност, на секторните и местните политики и програми. Също така ще правят „оценка на въздействието по пол на нормативни актове и стратегически документи, предлагани от органи на изпълнителната власт“.
Сега съществуващият Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към правителството ще продължи да е консултативен и координиращ орган. МС ще определя държавната политика по отношение на равнопоставеността на половете и ще одобрява основните документи в тази област. Министърът на труда и социалната политика ще е централен изпълнителен орган, който ръководи, координира и контролира осъществяването на политиката на национално ниво.
Регламентират се основните документи на държавната политика по равнопоставеност – Национална стратегия, планове за действие, периодични доклади за отчитане.
Разрешават се и „временни насърчителни мерки“. Тук биха могли да попаднат така обсъжданите задължителни квоти за женско участие в политиката и бордовете на големите компании – каквито съществуват в някои стари демокрации в ЕС.
Законът има рамков характер, но би трябвало да доведе до регламентиране на национален механизъм по равнопоставеност с крайна цел – фактическа равнопоставеност на жените и мъжете във всички области на икономическия, политическия и обществения живот.
И ако всичко това ви се струва абстрактно, какво ще кажете за следното: една от конкретните обсъждани мерки е система с ваучери за помощ в дома – за намаляване на т.нар. неплатен труд?
А синдикатите предлагат идеи за гъвкаво работно време на детски градини и ясли, за подобряване качеството и достъпността на услугите, свързани с отглеждането на деца и болни възрастни хора; за насърчаване на бащите за участие в отглеждането на децата; за стимулиране повишаването на квалификацията на жените; възможност да се отсъства от работа за определени часове при нужди на хора от семейството; промяна в пенсионния закон, свързана с равните доходи на мъжете и жените, и т.н.
0 Коментара