Елка Стоянова е поетеса и разказвачка. И много други неща. Спечелила е няколко награди от конкурси за разкази и поезия, сред които плакет „Христо Фотев” през 2014 г., лауреат е на конкурса „Яворови дни” в Поморие.

12583708_10208761109455302_981680680_n

„И крещя” е първата й издадена стихосбирка, следва “Anamnesis morbi” през 2014 г., както и сборникът с изключително забавни кратки разкази, наречен „Петъчни истории”.

Юрист по образование, с широки обществени интереси и разнопосочни занимания, тя като центробежна сила увлича хората около себе си. За да бъде ако не разбрана, то поне усетена тази цветна душа на високи токчета, е нужно само едно – добър читател. Достатъчно смел, за да устои на ослепителната й усмивка, достатъчно готов да се потопи в нейната Вселена. Вселена, в която лавиците с книги имат важно, почетно място.

Какво четете в момента?

Трета част на „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд. Нали знаете как всяка книга си има правилното време за прочит?  Още преди няколко години, когато излезе на българския пазар,  я започнах… и я оставих недочетена. Тогава си казах – поредната антиутопия с претенция за новаторство и елитарна философия.  Колко невежа съм била. Това е великолепна, жива, пълноценна книга, която задължително трябва да се прочете от всеки, изпитващ нужда от познание за света, от самопознание.  Както казват – по-добре късно, отколкото никога.  Първите две части ги изгълтах буквално за седмица, ходех като зомби и нямах търпение да остана насаме с книгата – толкова бях впечатлена от агресивния талант на Ранд. Обикновено чета по няколко книги наведнъж, а сега заради  „А е А”, другите две, които съм отворила, си стоят недочетени и докато не я довърша, няма да ги пипна. Нямам търпение да я дочета, да открия отговорите, които дава на въпросите, поставени в  първите две части. Чувствам се като дете, което е започнало да реди пъзел, за който само знае каква е картинката,  и вече вижда с изображенията,  ярки и цветни. Неописуемо удоволствие.

12576173_10208761109695308_933643419_nКоя е книгата, която бихте препоръчали на приятелите си да прочетат?

Предвид това, което чета в момента – „Атлас изправи рамене“:-) Но и още нещо – „2666“ на Роберто Боланьо.  Книгата, която дамгоса моята 2015 г. Харесвам най-вече иронията му към интелектуалщината,  агресивното несъгласие с грозното, със злото,  ужасена съм от цветущият му речник и резкия маниер на писане, но съм очарована от великолепното изобилие на думи, случки, образи, сюжети. Тази книга е битка с мрака, Боланьо познава демоните в главите на хората и се опитва да ги пребори, като ги извади на светло.  Много ми е интересно отношението му  към жените – в „2666“ едната част е посветена на тях и въпреки противоречивите му чувства, преобладаващите са съчувствие, безсилна яд, че не може да им помогне, и гняв, че не може да предотврати случващото се. Много, много ми харесва емпатията му.  И не знам как да опиша усещанията си от прочитането на „2666“ – отвращение, възхита, скръб, наслада… Да, определено това е книгата, която беляза литературната ми година.

Коя е любимата ви детска книга?

„Аничка Дребосъчето и Сламеният Хуберт“.  Обаче така зададен, въпросът е нечестен към всички останали детски книги, в които съм влюбена.  Затова ще кажа кои са любимите книжки  на дъщерите ми, те все още могат да си позволят да имат по една любима:) На деветгодишната е  „Тайната градина“ на Франсис Бърнет.  А на тринайсетгодишната –  „Парфюмът“ на Зюскинд, с условното уточнение,  че щом се чете от дете,  значи е детска книга:)

12571207_10208761109575305_618649002_n

Коя книга ви кара да се заливате от смях?

С дъщерите ми имаме една игра – понякога вечер четем трите заедно, на глас, като си разпределяме ролите на героите. В тези случаи книгата, която ме кара да се заливам от смях, е тази, която четем в момента, защото и трите влагаме сърце и душа, докато си казваме репликите. Много е смешно, особено малката, така бърчи вежди и опъва врат, за да влезе в роля, че с голямата падаме от смях. Иначе възторжен кикот ми предизвиква Уудхаус.  Не мога да се сетя друг да ме е карал да се смея на глас. Какво да ви кажа, семпли са ми вкусовете:-)

А коя ви разплаква?

Никоя. Плача само от яд и безсилие, ако имате предвид сълзи, предизвикани от дълбоки чувства като състрадание, мъка, горест, душевна болка, там сълзи нямам. Но ако иде реч за книга, която ме е карала да изпитвам някое от тия чувства – почти всички, които съм чела. Преживявам много силно емоциите в книгите. Като бях ученичка, така се бях вдъхновила от  прочетеното в една  книга, че вживяна в ролята на видна боркиня за справедливост съм вдигала стачка  в училище:)

Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ви хареса, а въобще не ви е допаднала?

„При Тиберий“  на Ник Тошес.  Хем се смятам за широкоскроена,  но явно не съм. Тая книга прекалява.

Коя е книгата, която бихте искали вие да сте написала?

От всичките 52429342, за които ме е яд, че не съм написала аз ли?:) „Сътворението“  на Гор Видал.  И всичките на Кърт Вонегът. И „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас.  И всичките на Жоржи Амаду. И на Маркес. И на Казандзакис.  Мога да изброявам до утре:)

Коя е героинята, с която най-много си приличате?

Искам да съм като  Елисавета от „Крадецът на праскови“.  Или като Катарина от „Укротяване на опърничавата“ . Или като Консуело на Жорж Санд….Но по-скоро съм,  за мой ужас,  като Елочка Шчукина:)

Facebook Twitter Google+

0 Коментара