Анне Негре е eксперт по равенство между половете към Конференцията на международни НПО към Съвета на Европа. Също така е съветник по равенство между половете и координатор на инициативата за промотиране на участието на жените в европейски корпоративни бордове към Европейския женски университет (UWE), който е част от УС на Женското лоби (EWL). Доктор по право и преподавател по трудово и антидискриминационно право в Париж I Пантеон – Сорбон. Била е омбудсман и в управителните органи на различни международни НПО, работещи в областта на равенството между половете на национално, регионално и европейско ниво.
Г-жо Негре, кое е най-важното, което всяка една държава трябва да направи, за да се премахне неравенството между половете?
Да гарантира равно представителство на двата пола във всички органи, отговарящи за вземането на решения. Да приеме законодателство, предоставящо равни права, ефективна защита от дискриминация и борба със сексизма, както и да събира статистически данни за проследяване на постигнатия напредък.
Индексът на равенството между половете за 2015 г. на Европейския институт за равенство между половете (ЕИРП) сочи, че от 2005 г. до днес Евросъюзът е извървял едва половината път до постигането на целта за равенство между половете. 2 години след своето създаване през 2013 г. институтът е изготвил набор от индекси за 2005, 2010 и 2012 г. Общото представяне на ЕС бележи леко подобрение от 51.3 от 100 възможни точки през 2005 г. на 52.9 точки през 2012 г. Отделните държави-членки отбелязват различен напредък в отделните категории, като при някои се наблюдава подобрение, а при други влошаване на измерваните показатели.
Индексът на равенството между половете изследва показатели в 6 категории — работа, доходи, знания, време, влияние и здраве – и подкатегориите насилие срещу жени и взаимозастъпващи се неравенства, като се основава на приоритетите на политиките на ЕС за равенство между половете и оценява въздействието им в държавите-членки във времето.
Индексът за 2015 г. сочи, че най-съществен напредък е постигнат в категория „влияние”, където резултатът се повишава от 31.4 от 100 възможни точки през 2005 г. на 39.7 точки през 2012 г. Независимо от това броят на мъжете, заемащи ръководни постове, свързани с вземането на решения в сферите на политиката и иконимиката, продължава да надвишава чувствително този на жените.
Резултатите по показател „време” са най-ниски (37.6 от 100 възможни точки) в сравнение с останалите основни категории на Индекса. Това подчертава неравенството в разпределението на неплатената работа между мъжете и жените в частната сфера, което остава най-сериозната бариера за равенство между тях.
Както споменах, Индексът на Европейския институт за равенство между половете сочи, че средната стойност за паритета между половете за Евросъюза е 52.9. Трябва да кажа, че за Швеция тази стойност е най-висока – 74.2. За Франция е 55.7, а за България е едва 38.5.
Темата за квотите за жени в управлението няма еднозначно становище в Европа. В някои страни има въведени квоти. В други – дори няма сериозен дебат по въпроса. Как според вас трябва да бъде решен този въпрос?
Паритетът е единствената приемлива квота. С други думи, ако желаем да осигурим абсолютно равен достъп и равнопоставеност на мъжете и жените, решението трябва да бъде именно това. Това е и един от критерите, въз основа на които е изготвена международната класация. Страните, които се характеризират с по-висока степен на равенство между половете, се отличават с по-големия брой жени, заемащи високи постове и отговарящи за вземането на решения, включително на правителствено ниво.
В страните, които не прилагат квотна система, неравенството между мъжете и жените е по-видимо и силно изразено, обществата продължават да бъдат патриархални, а подходите за гарантиране на равно представителство на половете във всички сфери на обществения живот (джендър мейстрийминг) — като цяло по-консервативни. В това отношение статистическите данни са категорични.
Както във Франция, така и във всички останали държави, е необходимо образование на най-високо правителствено ниво относно равнопоставеността на половете във всички сфери на обществения и политическия живот. Лицата, заемащи високи ръководни постове, често пренебрегват почти пълното непознаване на тази тематика.
В някои страни има въведени квоти за участието на жени в мениджмънта. Смятате ли, че това е справедливо решение? Съществува и обратното мнение – че е вид дискриминация, потеже не се избира този, който може, а в зависимост от пола.
Франция и Норвегия бяха сред първите, въвели законова регламентация в това отношение, включително санкции за неспазването й. Цифрите са красноречиви и показват много по-добри резултати от тези в страните без подобно законодателство. Ако оставите добрите практики на случайността, няма да дочакате добри резултати още дълги години.
По отношение на паритета между мъже и жени в политиката и бизнеса, мъжете винаги задават един и същи въпрос: къде да намерим висококвалифицирани жени?
Затова с Вивиан Рединг, зам.-председател на Еврокомисията с ресор „Правосъдие, основни права и гражданство“, излязохме със съвместно предложение за създаването — чрез онлайн консултации — на база данни от жени, подготвени за заемане на високи ръководни постове. В началото базата данни съдържаше едва 400 имена, но към момента те са над 8000. Изготвената проектодиректива обаче все още не е получила одобрението на всички държави-членки на ЕС.
Много се говори за липсата на равенство при жените и мъжете по отношение на заплащането за еднакъв труд. Имате ли данни дали този проблем намалява, или се увеличава?
Този проблем продължава да съществува – дори в страните с най-чувствителен напредък в областта на равенството.
16% в Европа и 25% разлика в други страни е съществен проблем. Като жени полагаме безплатен труд в продължение на не по-малко от два и половина месеца в годината. Това е дълбоко несправедливо.
Вече разполагаме с проучвания, които категорично сочат, че най-динамично се развиват компаниите и страните с най-висока степен на равенство.
Противно на общоприетите разбирания, това е един благоприятен затворен цикъл, от който печелят всички.
Как според вас законово да се регулира проблемът, та да няма такава разлика в заплащането?
Към България трябва да се отправи настоятелен апел за зачитане на Европейската социална харта, Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жени и всички подписани от страната международни договори. Правителствата следва да съсредоточат усилията си върху тези инструменти на международното право и съответствието им с вътрешното законодателство. Ако бъде констатирана липса на напредък в съответните области, законодателят следва да увеличи санкциите за неизпълнение или нарушение на действащите закони.
Можете да последвате примера на Франция. Договорът от Рим от 1957 г. за учредяване на Европейската икономическа общност съдържа само 10 пункта, по които трябва да бъде постигнат напредък, преди да бъде предприета следващата стъпка. Едно от тези изисквания — за равенството на възнагражденията — все още не се зачита всестранно. Оттогава до днес са приети безброй закони, гарантиращи спазването на принципа „еднакво възнаграждение за еднаква работа“, но неравенството все още не е преодоляно. Във Франция, както и във всички останали страни, въпросът е политически, като на този етап може да се каже, че въпреки постигнатия напредък усилията не са увенчани с категоричен успех.
Средствата за постигане на целта са разнообразни и включват последователни усилия от страна на властите — разследване на жалби за неравностойно заплащане на труда и справедливо уреждане на спорове; оповестяване на данни от страна на компаниите; проверки от страна на инспекциите по труда за спазване на трудовото законодателство, както в частния, така и в публичния сектор.
Важно е проблемите на дискриминацията, неравенството, сексизмът да бъдат познавани от професионалната общност на юристите и преподавани в средните и висшите училища.
Като експерт по равенство между половете, сблъсквали ли сте се със случаи, в които мъжете са в неравностойно положение?
Единствено в смисъл на положителна дискриминация, в която мъжете със сигурност не са в ролята на потърпевши. Във всяка страна липсата на равнопоставеност е в ущърб на жените, а не обратното — изкачим ли се до най-високото ниво, откриваме единствено мъже.
В България вече е внесен закон за равенство между половете. Какви законови норми биха помогнали?
Законодателните норми, залегнали в правото на ЕС и в актовете на Съвета на Европа. Страната вече е подписала Европейската социална харта на Съвета на Европа.
Все повече жените отлагат за по-късна възраст раждането на деца заради професионалната си реализация. А един от големите проблеми на Европа е застаряването на населението. Как може се спре тази тенденция?
Изследванията сочат, че децата на жените с интересни професии, се справят по-добре в училище. Децата имат майки и бащи, което значи, че отговорността за тях не бива да лежи единствено върху плещите на жените. Мъжете трябва да поемат своя дял от домашната работа, да обръщат по-голямо внимание на партньорските отношения в семейството, да проявяват по-голямо разбиране, а някои от тях и да бъдат по-малко агресивни. За страните в тази част на Европа интерес би било ратифицирането на Конвенцията от Истанбул. Във Франция на всеки 3 дни една жена става жертва на убийство в резултат на домашно насилие, което е причината за едно от 5 убийства на жени. Ситуацията е сходна във всички части на света.
Във всяка отделна европейска страна ежегодно жертви на убийство в резултат на домашно насилие стават почти 100 жени. В Европа има 48 държави, което означава, че всяка година броят на жертвите на убийство в резултат на домашно насилие е не по-малко от 4800 жени. Действителният брой със сигурност е по-голям.
В страната трябва да бъде изградена добра среда и места за отглеждане на малки деца в подкрепа на родителството.
В градовете са необходими последователни и устойчиви политики, като публичната администрация, училищата, университетите и компаниите полагат съвместни усилия за подобряване на баланса между професионалния и личния живот. От това ще спечелят и мъжете, и жените.
Със съдействието на Българско училище за политика.
0 Коментара