Дижестив е специална дума. Няма да я чуете от устата на случаен или кулинарно непокварен човек. Хората, които я употребяват, са особена порода бонвивани, а дижестив е тяхната парола. С нея подчертават, че както всеки жест от живота им, така и всяка хапка или глътка в компания са внимателно обмислени, за да доставят максимална наслада. При такива хора няма нищо случайно, особено заключителните акорди на техните трапези.
Буквално преведена, френската дума digestif означава нещо, което улеснява храносмилането. Може да бъде и лекарство, например “Мезимфорте”, но по-често се отнася за чашка ликьор или хубаво десертно вино в края на разточителен обяд или вечеря.
Така дижестивьт освен с храносмилателни задачи се оказва натоварен и с една малко ритуална роля. Той е своеобразно извинение, гузно-нежен реверанс, който всеки се чувства длъжен да поднесе на стомаха си заради изпитанията по време на угощението.
Впрочем границата между дижестивите и аперитивите е много тънка. Понякога едно и също питие може да свърши работата на увод и на заключение, въпреки че си има известни правила. Италианската грапа, която не е нищо повече от много фина джиброва ракия, на запад се пие като дижестив, а у нас е канонично утвърден аперитив. В същото време един коктейл като “Блъди Мери” винаги ще бъде добро въведение към трапезата и никога не би стоял добре на нейния финал. Това е така заради доматения сок и задължителните три капки пикантен сос “Уочестър”, които могат да изострят любопитството на стомаха и да го накарат да се стаи в очакване на ордьовъра, но биха го изненадали неприятно, ако го посетят заедно с десерта.
Правилото е като аперитиви да се предлагат сухи силни алкохоли, а като дижестиви – сладки. Обикновено това са ликьори и дестилати на билкова основа като “Иегермайстер”, “Фернет Бранка”, “Коантро”, добрата стара “Бехеровка” или десертни вина като порто, мадейра, малага и херес.
Естествено, един много сух херес може да се изнесе и пред скобите на това уравнение, както и да се приеме за константна напитка с основното ястие. Нека напомним, че анасонът също е билка, при това доста полезна за стомаха, но някак не върви човек да завърши с мастика, дори тя да се нарича пастис, перно или рикар. Нещо, което върви със студена риба и маслини, трудно може да мине за дижестив. Същото важи и за абсента.
Има един сигурен начин да се познае истинският дижестив. Той обикновено има дълга история, грижливо описана на гърба на бутилката. Там като правило се подчертава, че питието се прави от 20-30 или повече билки (при “Иегермайстер” те са 56) по тайна рецепта. Освен това в края на това увлекателно четиво е казано, че питието облекчава храносмилането и подпомага обмяната на веществата. Естествено, никой производител не си позволява да твърди, че продуктът му е достоен само за финал на вечерта в лекарствена доза. Този нюанс обикновено се премълчава.
След като човек знае правилата, той може да си позволи да ги нарушава. Но и нарушаването би трябвало да е подчинено на известни правила, от които най-важното е – не повече от една чашка.
0 Коментара