Занимавам се професионално с хранене и съм убедена във връзката между храната и здравето. Затова като майка от самото начало за мен беше важно да осигуря на детето си полезна храна и пълноценно хранене. В началото беше лесно – кърмене, захранване, тя с охота приема всичко, което й предлагам, и не знае за съществуването на други храни.
Детето обаче расте, опознава света и скоро открива, че този свят предлага
изобилие от изкушаващи лакомства, примамливи изделия
на захарната индустрия, умело разработени, за да бъдат възможно най-привлекателни за прохождащите и за по-големите деца.
Тогава осъзнах, че няма да мога дълго да я пазя от тази индустрия и нейните захарни изкушения, създадени, за да носят тлъсти печалби на големи корпорации. Че няма дълго да мога да избирам вместо нея – бисквитка или броколи – и че най-доброто, което мога да направя, е да я науча как да избира сама.
Така започнах да гледам на детското хранене като на създаване на навици и преподаване на уроци.
Какво е навикът?
Хранителните навици се развиват от много ранна детска и дори от бебешка възраст. Някои навици са очевидни – детето заспива задължително с бутилка мляко или закусва в една и съща любима купичка. Но има и други навици. Например: ако допуска в менюто си само няколко на брой определени храни (сандвич, пица, паста, бисквити). Ако редовно отказва обяда си, а малко по-късно търси нещо сладко. Ако повтаря репликата „Не обичам това“, без дори да е опитало предложената му храна.
Детските хранителни навици се пренасят и остават и в зряла възраст. Моето поколение беше възпитавано, че е грешно да се изхвърля храна, защото има хора, които гладуват.
Днес много мои познати, приятели и клиенти имат проблем с това да спрат храненето, когато са се заситили, дори ако в чинията им е останала още храна.
Това в някои случаи води до системно преяждане и ненужни килограми. И тогава е необходима сериозна работа за промяна в разбирането: излишната храна си остава такава, ние избираме дали да я изхвърлим на боклука или в тялото си. Но детските хранителни навици се променят трудно. Затова е важно да създадем на децата си полезни хранителни навици.
3-те най-важни хранителни навика
Навиците се изграждат най-трайно през първите 7 години. Стремим се да създаваме различни полезни навици на децата си. Учим ги да бъдат учтиви, да поздравяват, да си мият ръцете преди хранене, да почистват зъбките си и т.н. и т.н. Що се отнася до храненето обаче – домашното обучение често се свежда до това да ги научим как да използват правилно вилицата и лъжицата или да им обясним: „Това е ябълка. Тя е полезна.“. По-важните уроци, на които можем да ги научим, са да взимат решения за това какво, кога, защо и колко да ядат.
Ключовите аспекти в изграждането на полезни хранителни навици могат да бъдат сведени до следните 3 най-важни правила:
Правило 1: Храним се на масата в часовете за хранене
Едно от най-сериозните предизвикателства пред желанието ни да научим детето на полезни хранителни навици е фактът, че днес храната е винаги налична, а яденето навсякъде и по всяко време се е превърнало в социално приемлива норма. Така храненето често се превръща в едно нескончаемо гризкане на солети, бисквити, сандвичи и други храни с ниска хранителна стойност. Ефектът от този начин на хранене е залъгване на апетита с празни калории, липса на желание за полезни храни, изкривена връзка с храната и постепенно развиване на злоядство.
Един от страховете на родителите е детето да не остане гладно. Затова ако то откаже обяда или вечерята си, а час по-късно съобщи, че е гладно, обикновено получава сандвич, солети, бисквити или друг заместител. Малкото човече бързо се научава да използва тази тактика и да я прилага редовно, в резултат на което обядът и вечерята често пъти се превръщат в „битка на масата“ затова как да убедим детето да хапне малко супа.
Решението на този проблем е в избягването на храните-залъгалки и в разграничаването на времето за игра от времето за храна. Когато детето свикне да се храни на масата в определените за хранене часове (4 или 5 пъти на ден), а не в произволни часове на площадката, в колата, пред телевизора и т.н., то започва да възприема храненето като самостоятелен акт, сяда на масата гладно, храни се с апетит и е много по-склонно да яде готвено ядене.
С което стигаме и до второто правило:
Правило 2: Менюто е едно за всички. Не е задължително да харесваш всяка храна, но е необходимо да я опиташ
Най-честата спонтанна реакция, когато детето откаже дадена храна, е да му предложим алтернатива. Много често децата между 2 и 6 години проявяват т.нар. „хранителна неофобия”, или страх от нови храни. Когато им се поднесе нещо ново и непознато, те отказват да го ядат, често пъти без дори да са го опитали. Неофобията е естествено явление в тази възраст и обикновено отминава, но не бива в никакъв случай да бъде стимулирана, чрез предлагане единствено и само на познати храни. По-работещ подход е, когато поднесем новите храни в комбинация с нещо познато и търпеливо насърчим детето да опита новото, без да настояваме да изяжда всичко.
В други случаи децата опитват дадена храна и заявяват, че не я харесват. Майката предлага алтернатива и спира да готви отказаната храна, която попада в списъка на „нехаресваните“.
Вкусът на децата е променлив и преди да решат окончателно дали харесват или не дадена храна, е необходимо да я опитат поне 10-12 пъти.
Затова вместо да предлагаме алтернативи, по-добре е да поднасяме любими храни в комбинация с „нехаресвани“, насърчайки детето да приеме 2-3 хапки от вторите.
Двете сериозни грешки, които можем да допуснем в този аспект, са редовното предлагане на алтернативи или неговата противоположност – настояването детето да си изяде всичко, независимо дали го харесва или не. Ако малкият човек научи, че винаги може да отказва предложената му храна и мама ще му направи сандвич или друга любима алтернатива, той ще започне да прилага редовно този подход. Обратно – ако въпреки ясния сигнал, че детето не харесва дадена храна, ние настояваме твърдо да изяде всичко, рискуваме да създадем у него трайно отвращение.
Затова решението е да поднасяме едно меню за цялото семейство, да предлагаме комбинация от познати/обичани и по-малко познати/харесвани от детето храни, да го насърчим да опита вторите и да го оставим да прецени само какво количество ще изяде.
Правило 3: Полезните храни са за всеки ден, лакомствата – за специални случаи
Нормално е малките деца да изберат бисквитката пред броколито, да предпочитат сладки, тестени, хрупкави, топящи се в устата лакомства. Те определено са по-забавни от зеленчуците, рибата, яйцата и другите попадащи в полезния списък храни.
Да лишаваме детето си от забавните храни е крайност, а всяка крайност ни отдалечава от здравословния баланс. Но да ги предлагаме и допускаме в менюто му всеки ден, е крайност с дългосрочни негативни последици.
Според статистиката процентът на деца и тийнейджъри, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване, се е увеличил три пъти за последните 30 години. 40% от калориите, приемани от децата на възраст между 2 и 8 години, са празни калории, идващи от захарни изделия, снаксове и подсладени напитки. Рискът от развиване на диабет при днешните деца е с 30% по-висок от този на хората от предишните поколения. Учените предупреждават, че това може да е първото поколение в човешката история с по-ниска продължителност на живота от това на родителите си и причина за това е завишената консумация на вредни храни.
Ето защо, ако искаме да променим тенденцията, е важно да научим децата си кои са полезните храни и да им ги предлагаме всеки ден, на всяко хранене, а всички забавни лакомства да запазим за специални случаи, специални дни от седмицата. Именно изграждането на навик, а не това да се превръщаме в хранителна полиция и да дебнем всяка хапка на детето си, ще ни помогне да го предпазим от всички хранителни боклуци и псевдохрани.
Така че, скъпи родители – бисквитка или броколи?
0 Коментара