На 40 съм, но не ми личат. Телесно съм доста извън стандарта, което се вижда и от самолет. Както се казва, тежа си на мястото. Не че не съм се опитвала да отслабвам, напротив. Преди години обявих война на килограмите. Спечелих една-две битки, но след няколко месеца изгубих войната. Близки и приятели си отдъхнаха, защото, вярвайте, няма нищо по-лошо от гладна дебела жена.

Отдавна не броя калории, не пия по 5 чая на ден и не ям разделно. Обаче и не се карам с околните за щяло и нещяло. Не гледам като питбул витрините на хранителните магазини и не ровичкам в безвкусна салата.

Е, нямам в гардероба си малка черна рокля на Армани, няма и да имам, но и не страдам особено. Справям се сама с нестандартния си стайлинг. Пък и черното не е моят цвят. Обичам да живея цветно. Изобщо не разбирам как някои могат всеки ден да се обличат в черно с малки изключения – тъмносиво или кафяво, за да изглеждат по-стройни. И аз съм го правила, но не станах по-щастлива, нито по-слаба. Не схващам и друга лудост – безкрайни разговори за ограничения, лишения, тотален глад, хапчета чудо, мехлеми, прахчета и всякаква химия за отслабване. И за какво – за 1 см по-малка обиколка на бедрата. Боже! Толкова труд за единия сантиметър.

Нe знам как се живее така – в непрекъснат стрес да не качиш 10 грама, да не закръглиш ханша, колежката да не изглежда по-слаба от теб. Особено пък тя!

Всъщност така и не разбрах съревнованието с килограмите и сантиметрите заради мъжете ли е или заради жените. И защо, по дяволите, трябва да се оглеждаш постоянно в очите на другите. Щях ли да съм по-умна, ако бях с 30 кг по-слаба? Ами ако стане обратното. Ужас!

Да. Имаше период, в който смятах, че не е честно точно аз да съм най-тежката в класа. Обаче ако ми пукаше чак толкова много, сигурно щях отдавна да съм заслабнала от притеснение. Пък и не съм далеч от мисълта, че вероятно има причина да не излизам от размер 3XXL.

По едно време даже реших да превърна килограмите си в капитал: отслабвам 30-ина и започвам да продавам този впечатляващ резултат под всякаква форма – на фирми с продукти за отслабване, на касети с упражнения за дебели, като поредица от бестселъри с диети (даже знаех, кой ще ги напише). Измислих име на модна марка за дрехи, дори за телевизионна кампания се сетих. Абе, по план-сценарий за една година трябваше да съм заформила първия милион. Мнооого американски. И май затова не стана.

Сега имам други планове. Обмислям зимния си гардероб. В зелено и лилаво. Много фешън, 3XXL, май. Та, кога, казваш, ще обядваме…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара