Приказката на сладкодумната Шехерезада може да се разкаже и по друг начин.

Али Баба бил беден младеж и нямал никакви шансове да задоволи своите естествени мъжки мераци. Неочаквано късметът го споходил, докато бродел из чукарите, тъжно размишлявайки за нерадостната си орис. Отнейде край него профучали 40 забулени конници, които спрели пред една канара. Водачът им извикал “Чатал, отвори се!” и тя буквално се разкрачила, пропускайки ездачите в себе си.

След време конниците се стрелнали навън, а Али Баба решил и той да си опита късмета.

Изрекъл паролата и влязъл в пещерата. Но там не го очаквали несметни богатства, а 40 кръшни красавици. Те възторжено го посрещнали и 40 дни не само го поили и хранили, но и самоотвержено доили мъжествеността му. Всяка му предавала своето любовно умение, докато накрая ученикът станал по-знаещ и можещ от своите учителки.

Когато разбойниците се върнали и открили, че случаен навлек е открил тайната им и че ги е украсил с разкошни еленови рога, първоначално искали да го обезглавят. Но помъдрелият от женските ласки Али Баба успял да ги убеди, че ще имат по-голяма полза от него, ако го оставят жив и целокупен, за да множи желанието на техните възлюблени, докато те отсъстват. Оттогава мъжете по света, където и да препускат по своите бизнес дела, все бързат да се върнат в заветната пещера.

Запознах се с Али Баба случайно. Не бе типичният сладникав хубавец, който задължително се превръща в главен герой на женските мокри сънища. Но в компанията, където го срещнах, около него гъмжеше от момичета, които нещо настойчиво му шепнеха, а той със сериозно изражение ги изслушваше търпеливо и важно кимаше с глава.

Сигурно бе забелязал, че го наблюдавам. И сигурно бе разбрал, че в погледа ми няма завист, а естественото любопитство на всеки мъж, който знае, че сближаването между половете не е проста работа. След дни ми се обади по телефона и няколко пъти се видяхме на по чаша. През повечето време той говореше. Интересно му било да сверява часовника си. Твърдеше, че знае

поне двеста начина, за да накара една жена доброволно да се предаде

пред неговата нестихваща мъжественост. Доста смислено се аргументира защо интелектуалците са “слаби мъже”, макар аурата, която излъчват, да кара жените първо да се лепят за тях. И защо шофьорите, например, са богове на потентността – дамите умират някой да засити либидото им, без много да умува. След което се настървяват още повече. И от този неутолим вече апетит после кярят “мислителите”.

Любовчийството е висш пилотаж, отсече моят събеседник.Паролата е “Чатал, отвори се!”. Ако мъдро си траеш и изчакваш, тогава жените се чудят как така не им обръщаш внимание и не им се лигавиш. В техните очи изглеждаш като някакъв екзотичен бурен в градинката с мъжки нарциси и кекави лалета. А дамите знаят, че плевелът умора няма – каквото и да му правиш, той неуморно дълбае и нагоре, и надолу, и навътре. И понеже те са природно интуитивни създания, по-безпогрешно от домашните топломери засичат кой и колко може да ги загрее.

Като те слушам, казах му аз, всички жени са стръвници, които просто мечтаят някой да ги ощастливи. А единствената грижа на мераклиите е само да множат спомените за своите мъжествени победи.

Ти въобще не си в час, засмя се Али Баба. Те непрекъснато очакват кой и по какъв неопитван от другите начин ще ги приземи върху лопатките. Парите, които си готов да пожертваш заради тях, имат значение, но е далеч по-важно да убедиш една жена, че тя ще бъде последната глупачка, ако не легне именно с тебе. Тук, друже, конкуренцията си казва думата. Ако тя знае (още по-добре е да го види), че около теб е тарапана от кандидатки, тогава няма начин да не поиска да ги изпревари.

Жените може да са по-хитри същества, но и нашият сой не е за пренебрегване. Защото както и да го извъртат и отлагат, нещата винаги стигат до кревата. Ние знаем как да ги “щракнем” с очи точно когато са най-самотни, как да станем тяхната единствена награда в този суров свят. Винаги сме готови с точната дума, която размеква колената им, кара ги да се почувстват единствени и желани.

Ние сме очилата, през които те се виждат по-млади и красиви,

а светът изглежда безумно влюбен втях.

Според Али Баба най-важната крепост, която мъжът трябва да превземе и покори, са гърдите на жената. Те са нейното главно оръжие и природният лакмус, с който ни проверява дали сме този, когото желае. Те са като държава в държавата. Ако жената ни хареса, дори най-невзрачните й хълмчета ще настръхнат като питбул. Затова умелите любовници дават на женските гърди статуквото на жрици. А те им отключват храма на женското тяло.

Ами женското дупе, попитах аз? Не е ли то върхът на съблазънта, магнитът на погледите и обектът на въздишките ни?

С него, отсече Али Баба, жената ни показва само част от своята чувственост. То може да доразпали либидото ни. Да ни каже “Опитай!” или “Изчезвай!”. Но няма решаващия глас за старта на любовната игра. То никога не надскача собственичката си, макар че видът му често подвежда очакванията ни за темперамента й в леглото.

А очите, мимиката, жестовете?

Универсалността на езика им, рече събеседникът ми, е доста преувеличена. Тарикатлъкът е не само да се научим да го четем, а да разбираме подтекста му. Жената може дяволито да ти се усмихва, но това да е просто знак, че не те възприема като сериозен кандидат. Може погледът й да се рее някъде, докато те слуша, но така да ти подсказва, че е впечатлена от нещо в думите ти.

Женската душа е като многолистно тесто и всяко от тях е омесено от различни мъже. Ти никога няма да отхапеш цялата торта наведнъж, нито пък някога ще проумееш вкуса й докрай.

Вкъщи жена ми вече бе заспала, без да ме дочака. Тя отдавна е разбрала, че не съм Али Баба и че съм забравил онези вълшебни думички, с които мога да открехна нещо в нея. Моето присъствие не предизвиква вече влага.

Сластолюбивите ми спорадични подмятания възприема като моментно и позакъсняло кавалерско словоблудство. Дори то обаче не може да имитира времето, когато и двамата се задъхвахме само при мисълта, че наближава часът да се срещнем.

Мога да се напъна и да си повярвам, че съм Али Баба. И че

в тайно-незнайна пещера крия 40 страстни и ненаситни любовници,

винаги готови да ме задоволят, както ми хрумне и колкото мога. В мъжка компания мога да се фукам, че все още съм неотразим любовник и че приказната ми съдба ме е обрекла да нямам мира от млади създания, които дават мило и драго именно аз да бъда техният сексучител.

После обаче ми хрумва, че едва ли е толкова неописуемо забавление да носиш една такава безсменна сексуална вахта.

Преди да си легна в своята семейна пещера, се поглеждам в огледалото: проблемът явно не е само във вълшебната парола. Казвам си, че никак не е малко, че шепите ми са все така влюбени в гърдите, лежащи доверчиво до моите. Тялото ми щастливо се е синхронизирало точно с този нежен кладенец, който все по-трудно успявам да държа пълноводен, но който щедро ме е дарил с две прекрасни деца. И тогава несъстоялият се в мен Али Баба блажено заспа до своята Шехерезада – всеки в своята приказка.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара