Кристоф Ламбер: Цял живот наблюдавам жените

снимки Вера Райчева

Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк, но родителите му са французи. Работата им за ООН ги отвежда в Женева, когато той е двегодишен. Там Кристоф завършва гимназия, после учи в Париж и Лондон. Родителите му мечтаят да стане банкер, но единственото, което го привлича, е актьорската професия. Специалистите го забелязват във филмите на Люк Бесон, но славата идва с ролята му в „Тарзан от рода Грейстоук”, а после „Шотландски боец” го прави световна звезда. През 2005 г., когато снима в България „Годината на дивия заек“, Ламбер дава ексклузивно интервю за „Жената днес“.

Г-н Ламбер, искате ли да поговорим за жени?

Чудесна тема. Наблюдавам ги от най-ранното си детство и мисля, че жената има смелост и решителност, които нямат нищо общо с мъжките. Мъжът е доста несигурно и в основата си слабо същество. Мисля, че това, което жените харесват у мъжете, е детската им страна, защото всяка жена има силен майчински инстинкт.

Жената има невероятната способност да приема нещата много дълго време. Тя приема, тя търпи, но в деня, в който каже „не”, това значи не. А когато един мъж казва „не”, това винаги значи малко „да”. Той напуска една жена, прави скандал, затръшва вратата, но тя винаги остава леко отворена. Защото той очаква жената да каже: „Върни се, скъпи.“ И напротив – когато една жена затвори вратата, тя е наистина затворена. Докато това обаче стане, може да минат години.

Същото е и по отношение на секса. Мисля, че когато една жена изневерява на мъжа си, това значи, че двойката има истински проблем. А когато един мъж мами жена си, главата му не участва в това, което се случва. Става дума само за секс. Разбира се, това не значи, че човек трябва да го прави, но актът няма същия смисъл. Мисля, че жените са много по-праволинейни. Когато една жена обича, тя не се поддава на съблазън. Това не значи, че не поглежда другите мъже, както ние гледаме някоя красива жена, не. Но аз познавам много мъже, така наречения тип „мачо”, които имат такова его, че се поставят на едно несъществуващо ниво. Те се хвалят на приятелите си със своите авантюри, разказват с кого са мамили жените си. Когато обаче ги попиташ: „А не мислиш ли, че жена ти прави същото”, ще отговорят: „Моята жена? Никога!” Доста е глупаво. Жените не постъпват така и затова им се възхищавам.

Но това, заради което най-много ги обичам, е тяхната удивителна способност, която ние, мъжете, никога няма да имаме – да носят и раждат деца. Това е толкова невероятно. Бих искал да мога да разбера какво е чувството да носиш в себе си две същества. Освен това очаквам с нетърпение жена да стане президент, защото жените са шампиони на организацията и контрола. Понякога прекалено. Мисля, че когато жени станат президенти, много неща ще се подобрят. Имам право да го кажа, защото съм мъж. Може да не се хареса на някои от нас, но аз казвам каквото мисля. Ние, мъжете, имаме моменти на слабост, които са очарователни, но има върху какво да се работи.

Кои са важните жени във вашия живот? Първата ви съпруга Даян Лейн („Перфектната буря”) също е кинозвезда, но за другите не се знае много.

Най-важната жена в живота ми сега е дъщеря ми. В момента е 15-годишна и живее с мен в Лос Анджелис. Разбира се, и майка ми – тя беше много красива жена, тип Катрин Деньов.

След раздялата с Даян Лейн бях женен втори път – истинска катастрофа. После бях с една жена, която обожавам и досега, въпреки че вече не сме заедно. Останахме добри приятели с нея. С първата ми жена също сме много близки – постоянно се чуваме по телефона, често почиваме заедно. Тя неотдавна се омъжи за един чудесен мъж. Но последната, с която не бяхме женени, беше наистина изключителна жена. Обожавах я. Още я обожавам, но… това е животът. Професията ми е много трудна за трайна връзка. Непрекъснато пътувам – и заради филмите, и заради бизнеса. Това е много важно за мен. Не мога да свикна със затворения семеен живот. Имам нужда от свобода, трябва да мога да тръгна на път във всеки миг, когато поискам. Единствената личност, която може да ме задържи, е дъщеря ми.

Какъв тип жени ви привличат?

Винаги съм бил с блондинки. Даян е руса, първото ми момиче, когато бях на 16 години, беше русо. Но фасадата няма голямо значение за мен. Важното е какво има вътре. Мога да срещна жена, която не е красавица, но ако усетя, че вътре в нея има нещо, това е много по-привлекателно. Разбира се, ако има и двете, е чудесно, но не бих се хванал само за външността. Не съм тип сваляч. Не търся секс заради секса, трябва да има човешко усещане. Обичам да разговарям, да общувам с жените. Ако нещо се получи, ако има взаимно привличане, толкова по-добре. За мен е важна връзката между хората. Но ми се е случвало и обратното – дори да не разбера, че някоя жена е влюбена в мен.

Какъв се чувствате всъщност, французин или американец?

И двете. Роден съм в Ню Йорк, но съм отгледан в Швейцария. Баща ми беше един от създателите на ООН, заради работата му сме живели в Ню Йорк и Женева. Сега живея в Лос Анджелис, в Женева и в Париж.

И къде е любимата ви къща?

В самолета. Обожавам самолетите.

А какво правите, когато не снимате?

Много неща. Занимавам се с дъщеря си, правя бизнес. Снимам по два филма в годината, а през останалото време – около шест месеца, се занимавам с деловите въпроси. Имам ресторанти в Аржентина и в САЩ. В Бостън са заведения за бързо хранене, но много качествени. Всичко се прави на основата на един специален хляб, с натурални продукти. Неотдавна отворихме третото от веригата. В Аржентина съм съдружник в огромен комплекс на хиляди квадратни метри, с кина, магазини, барове… Но откакто навърших 12 години, съм искал да бъда само актьор. За другите неща имам съдружници, които се занимават постоянно с бизнеса.

Как поддържате формата си? Спазвате ли някакъв режим на хранене?

Не, никакъв режим. Имам късмет, че всички в моето семейство са много слаби. Любимото ми ядене е пиле на грил.

А какво пиете? Червено вино или уиски?

Вода. От три години не пия алкохол. Нямам желание.

Упражнения?

Само стрес. Това е моето упражнение. Обожавам стреса. Карам много ски, плувам. Не се занимавам с фитнес, бодибилдинг и пр.

Все пак сте звезда, при това екшън герой. Как живеете без медитация, йога, специален треньор, гуру? Толкова е модерно във вашите среди.

Когато медитирам, заспивам. Не, не, всичко това не е в моя стил. Освен това никак не обичам нещата, които са на мода. Правя това, което ми харесва, а не което е модерно. Никога в живота си не съм следвал модата.

Лесно ли се живее между Америка и Европа?

Харесвам практичността на американския начин на живот, където всичко е направено, за да те улеснява, но там малко ми липсва очарованието на Европа. Не мога без тази малко бохемска, малко дилетантска страна на Стария континент, без неговото равновесие. Имам нужда и от двете и, слава Богу, мога да ги имам.

Впрочем и при жените има голяма разлика. У американките има една особена студенина, която липсва на европейките.

Или вижте киното. Американското кино е много директно – не се спира много на дълбоките чувства, докато европейското кино задълбава повече в емоциите. Американците сякаш се страхуват да показват чувства, да бъдат сантиментални, докато европейците са много по-емоционални. Дали са от Севера или от Юга, няма значение – карат се, после се прегръщат… Аз харесвам равновесието между двете крайности.

Банален въпрос, но все пак опишете впечатленията си от България.

Това е третото ми идване тук. Първо снимахме „Версенжеторикс”, после „Далида”, а сега „Годината на дивия заек”. Отначало бях просто любопитен – обичам да откривам нови места, нови хора, нови храни… После се почувствах много добре в България. В професионален план ми прави впечатление високата филмова култура на техническите екипи и актьорите. Личи си, че тук има добра школа. Виждам изключителни професионалисти, хора, които обичат това, което правят. Сега, при тези снимки, бях поразен от приликата на страната ви с някои райони на Канада – същите езера, същите гори… невероятно е. Нали знаете, действието на новия филм се развива в Канада.

С какво ви привлече този филм?

О, той е много различен, много трогателен. Един от най-оригиналните сценарии, които съм чел. И смешен, много смешен, без да е същинска комедия. Освен това в него има много животни, а мен винаги ме е привличала връзката между човека и животните. Мисля, че това е нещо вродено, инстинкт, който имат децата и старите хора, а междувременно някак се губи. За мен е много важна връзката с децата и животните, защото те не се взимат прекалено на сериозно. Те са. Точка. Човек трябва да бъде себе си, а не да претендира да бъде някой или нещо друго. Аз общувам много добре с деца и животни, такива са и приятелите ми. Не мога да бъда приятел с хора, които са претенциозни, прекалено сигурни в себе си, мачо. Независимо дали са мъже или жени. Обичам скромните, леко стеснителни, позитивни и отворени хора, оптимистите.