Персефона била чудно красивата дъщеря на богинята на плодородието Деметра. Баща й бил Зевс и като ексцентричен, но и дълбоко мъдър бог на боговете, я дал за жена на Хадес – властелинът на подземното царство. Толкова се възмутила и така посърнала Деметра всеблагата, че избягала от Олимп, а дъщеря й – веселата и лъчезарна Кора, както я наричала тя – потънала в подземните селения на дъртофелника Хадес.
Хадес и Персефона, Лука Джордано
Там обаче, какво се случило никой май не знае. Знае се само, и то от мистични, алхимични летописи, таро изображения и митове, че тя слязла в тъмното с нар в дясната ръка и наръч нарциси в лявата. Нарцисите разпиляла по пътя. Цветовете на невинността, на неумелото самовглъбение и невъзможността да се познаеш, докато си на светло и се взираш в отражението си.
„Човек трябва да влиза в себе си само въоръжен до зъби“
казва един любим мой интелектуалец. За жените това важи с тройна сила. Демоните, които трябва да укротиш, са от Геената. Ако няма повелител до теб, повелител на подземните и посъзнателните сили при когото да отидеш, тежко ти! Той ти провожда нар, за да ти свети по пътя, плодът на узрялото себепознание и скритите умения на Хеката -лунната жена. Долу в царството на сенките, Кора ще бъде коронясана за Персефона, а подир ще получи и божествен статут, като Хеката или Тривия, богинята с трите лица.
Не три, ами поне три пъти по три посестрими на невинната Персефона обитават етажната собственост, стопанисвана от простосмъртното ми себе. Едната пише, другата твърди, че собствена литература издават само графоманите.
Следващата си купува обувки
и дори си поръчва по няколко чифта за броени минути от сайтове, докато съседката й проповядва учението на Босоногия безсребреник и твърди, че само бос и гладен си близо до образа и подобието. На третия етаж около диафрагмата се е загнездила една, дето все не й стига въздух и търчи по планините, смее се до прималяване, а малко по-нагоре буца към гърлото тика градската снобарка, която не изпуска театрална премиера и чете по пет книги едновременно, и й се плаче като на
Чехова героиня по три пъти на ден…
Саможертвата и готовността да се върне от всеки път дори от най-вълнуващия заради съществото, което я чака и не може да премине през света без нея – било мъж или плода на претворената й любов с мъжа. Луната ли е? Слънцето ли, парабените в козметиката или флуорът в избелващите пасти за зъби, ама жената не е човек като човеците. Тя и в рая не е била наясно предава ли Адам, или следва инстинкта си да не пропусне по-великото удоволствие, греховното, заради което ще прежали праведната любов.
Жената, другото име на сянката,
на възторга от свободното падане и най-високата степен на готовността за самозабрава и пиета. Дори когато синът й я отхвърля, тя ще го следва по петите, дори когато Разколников e убил, Сонечка разплакана трескаво ще обяснява: „…какво сърце има той, какво сърце“! Затова и ме задърпа за ръкава онази от средата на гърдите и занарежда рими, веднъж на тази тема ето така:
На първата й е досадно,
на втората й се играе.
Четвъртата се сгушва и сумти, че й е хладно,
сестра й е обидена и в ъгъла си трае.
На две им се припива бира
отсрещната е на диета.
Онази, фуклата, обувки си избира
аскетката мърмори: „суета проклета!“
На умната й се чете, не стига времето за книги.
Номадката се чуди накъде да хване.
Чете менюта дундата и се удавя в лиги,
активната хигиенистка кряска: „Долу готованите!“
Татяна пише на Онегин, Ема чака доктора.
Каренина е на перона, Скарлет пак във вихъра.
А бях им дала да мирясат краен срок
и се надявах да настъпи мир, любов, да стане тихо.
Ще ги напусна ако продължават,
но на кого са му притрябвали, подвижна лудница?!
Един ден може и да се научат да ме уважават –
светицата, умниците, детето, даже шантавата вавилонска блудница.
Един ден, но кога, това ли всъщност е въпроса
щом всичките се казват Соня, високи метър и шейсет и пет и на 48!
Понастоящем, вече на 50, си мисля, колкото и джендър идеологии и пропаганда да сипят наративи за отсъсттвието на
разлики между мъжкото и женското начало,
жената ще стои непоклатима като Гея в очакване на апостолоческия поход на оплодителния Хаос и … животът ще продължава. Колкото и да се упражняват на тема – няма смисъл от граници и дефиниране на модалности всевъзможни скопци, жената ще стои отвъд напоителния океан на мъжествената мощ, създадена да покорява сушата и ще очаква. Дори да остане само една Мермеладова и само един покаял се и разтерзан грешник, защото иначе Ерос е невъзможен, а той кара цветята да растат към слънцето и човек да глада към звездите, където е написана съдбата му. Жената трябва да пази завета на едемския демиург и да отведе своя Адам при смоковницата, където да станат едно. Само след като са си спомнили чии деца са!
0 Коментара