За първи път ме попитаха какво искам в първи клас. Беше странно и май дори не разбрах въпроса. Родителите ми никога не ме питаха какво искам. Винаги ми казваха какво трябва: да пазиш тишина, че ние гледаме телевизия; да си пазиш играчките, че кой ще ти купува пак нови; да си лягаш вече, че с майка ти да си поприказваме…
Какъв искаш да станеш, като пораснеш, Васко? – попита ме учителката пред всички. Не знаех, че трябва да ставам някакъв, а до порастването имаше векове. Никакъв, казах. Тя се натъжи. А те се смяха. Дали тя е искала да стане учителка? Те искаха да станат комунисти и космонавти. Аз пък не исках да ставам никакъв. Бас ловя, че само на мене ми се е сбъднало! Излиза, че тайната на очарованието (обратното на разочарование) е в малкото или съвсем никакво искане. Вярната житейска концепция е
„малко означава достатъчно“, а правилният девиз – „каквото дойде“.
Без да си го поставят за цел, лишавайки ме от възможност за опредметяване на желанията, а по този начин впоследствие и от самите желания, нашите случайно ми бяха подсказали чудесен възпитателен бонус: Щастието е в това да не искаш нищо. Само така можеш да имаш всичко. Само така реалността е в хармония с пожелателността.
Често случайността е най-добрият учител.
Повечето от нас обаче случват на по-посредствени – като тези в училище или тези вкъщи. А техният урок е един и същ: Труд, Постоянство, Прогрес, Профит! На мен това ми звучи като зор, пот, потрес, пенсия. И всичко в името на парите – универсалният еквивалент на всички мъжки желания. Защото няма значение какво искаш от живота – власт, уважение, успех, безсмъртие… щом имаш пари, просто ги разменяш за него. Тази продажна функция на парите дотолкова е ограничила иначе неизброимото многообразие от ценности, че днешният мъж е хванал коричка по въображението си и мазолесто мъртво месо по мечтите. Той иска пари. В живота на един мъж единственото правилно място на парите е в задния джоб. Много мъже обаче директно ги слагат в главния мозък и така тотално преебават идеята и на парите, и на живота. Идеята на живота е в живеенето, а идеята на парите – в харченето. Мазолестото мъртво месо обаче не позволява да се прозре възможност едното да се осъществи без другото.
Мазолестото мъртво месо оживява само с харчене
И в това е иронията – умъртвено е само от пари и се оживява само от тях. А пари всеки кретен може да спечели, не е като да напише „Война и мир“, нали. Достатъчно е да няма какво друго да прави. И да няма за какво друго да мисли. И почва да мисли за пари. И не може да престане да мисли за пари, защото иначе ще трябва да мисли за себе си, а когато мисли за себе си, нищо никога не му хрумва. Нищо не му хрумва, но иначе той може много. И да се поти от труд може, и да се труди до кръв може, и да може – може! Въпросът е: може ли да насочи многоможенето си към развитие на някоя своя ирационална дарба, като тази да пише неща, които никой не иска да издаде, и да живее щастливо и бедно, вместо да стане дипломиран експерт-счетоводител и да живее щастливо и богато? Това е истинският въпрос, а не, примерно, какъв е смисълът на живота, макар верният отговор и на двата да е един и същ. Разликата между верния отговор и лесния отговор обаче е около един нюанс и повечето мъже дори нямат око за него. Повечето пък от тези, които имат око, нямат ташаци, и така единствените, дръзнали да последват верния отговор, са шепа луди като Буковски и Ван Гог. Тия двамата дотолкова са искали и са вярвали, че са успели да накарат и нас да им повярваме.
А са могли да станат счетоводители, да се задомят, угоят, опитомят… Да добият голяма челяд, къщи с големи камини, жени, сигурност, просперитет, пенсии…
Наистина, не знам за вас, но това, от което се нуждая аз, е да имам свободата да разполагам с времето си и с правото си да взимам всички грешни решения как да разполагам с него. Естествено, това е измама. Измама е, защото
аз не разполагам с времето, а времето разполага с мен,
но пък е единствената измама, която ме мами като любовница, а не като дърта циганка. Защото, колкото и да не съм като мъжете мъж, аз също харесвам любовниците. Те обаче са в списъка на секретните ми искания.
Всеки мъж има два списъка – списък на секретните искания и списък на несретните искания. На всеки мъж списъкът на секретните искания е различен. Списъкът на несретните искания обаче е един и същ: жена, дете, куче, къща и Субаро на старо; коледи, балове, снимки, сватби, пикници, празници и омразници; работа, респект, бизнес с износ или нов внос с автовоз. Клишета.
Виж, секретният списък е по-интересен. В него може да има и жена. Но може да има и мъж. Може да има дори дете и то да е съблечено като жена. В секретния списък може да има всичко. Поради това исканията в секретния списък описват мъжа най-точно.
„Искате ли да проведете с децата един урок по плуване?“, беше ме попитала учителката на дъщеря ми. Искам да проведа един с тебе, бях си помислил аз. Но само го записах в секретния списък и толкова. А на нея с престорен възторг й казах: „Ама разбира се, най-обичам да се занимавам с деца“. Всъщност мразя. Но тя вероятно си е казала: „Ето, един чудесен мил мъж, жалко, че е семеен“. Доколко обаче семейният мъж е мъж? И доколко мъжът иска да бъде семеен? Семеен! Семенен. Семе. О, семе! В семето е всичко.
Няма значение какво иска мъжът, природата иска от него да осеменява Навред.
И наред. Докато стане на двайсет години, един мъж е произвел семе, достатъчно за осеменяването на всички фертилни жени в малък град като Провадия, примерно. За осеменяването на жените в Пазарджик мъжът трябва да поживее повече. Още повече трябва за Пловдив. Малцина доживяват като за Париж. Но ако всички мъже хукнат да осеменяват така, жените няма да стигнат. И ще загинат. Ще загинат от разкъсвания на шевовете на половите им органи.
Да опази жените живи се е заела църквата, налагайки един морал, според който семето да осеменява само в семейството! Всичко друго е грях, заради който мъжът ще се пържи в ада, дяволи ще го гонят, той ужасен ще бяга, те ще го мушат с нещо по задника, а той ще си мисли, че го мушат с тризъбеца. Църквата е противоестествена институция, но тук е свършила малко полезна работа. Съхранила си е християнките. Или ако не това, поне е селектирала християните, отсявайки всички страхливи мъже, на които не им стиска да й се противопоставят.
Мъжът-мухъл се страхува от църквата, от преизподнята, от жената,
от тъщата и от това, какво ще си кажат съседите, ако вземе, че се подхлъзне на публично място и си разплиска семето сред чужди жени в публиката. Затова мъжът-мухъл гледа да не излиза много навън, та да не се изкушава да иска неща, дето са му забранени, стои си вкъщи и се пести. Пестейки семето си, мъжът-мухъл се спестява сам. Така еволюцията си спестява него. За нуждите на естествения отбор, мъжът-мухъл трябва да бъде спестен. За нуждите на естествения отбор, останалите несемейни мъже трябва да свършат това, което мъжът-мухъл върши само в жена си. Тези малко останали много смели мъже искат и имат много деца от много жени. А деца се правят само когато мъжът е влюбен. Когато е влюбен, той не е умен, когато е влюбен, иска да се размножава, а когато е умен – само да се забавлява. По принцип смисъл да живееш с някого има само когато има любов. Когато има любов, има всичко, а когато любовта си отиде, е редно и хората да си ходят. При една средна продължителност на любовта от около три години, при една средна продължителност на транзитните й периоди от около четири и при една продължителност на активния полов живот от около четиридесет, един мъж може да има 5 деца от 5 жени, в които е бил влюбен.
Мъжът-мухъл обаче едва си позволява да има едно дете, а втора любов той така и не смее да си позволи доживот, най-много да си позволи изневяра с някоя, която нарича своя любовница.
Страхливци са повечето мъже. Страхливци са, защото за разлика от жените
мъжете винаги знаят какво искат, но почти никога не дръзват да посегнат да си го приберат.
Мъжете искат свобода, а имат семейства; искат странство, а имат дом; искат приключения, а имат удобства; искат всички жени, а имат само една съпруга. Да имаш само една съпруга и само едно дете от нея е нечовешко. Църковно е, традиционно е и е прието, но е нечовешко. Твърде човешко е, би казал Ницше, имайки предвид същото.
Освен християнството, мъжът е изобретил и мюсюлманството. Мъжът мюсюлманин обаче си разрешава 4 жени, но ако беше по-умен, нямаше да си ги разрешава едновременно, а както е според нашата тук любовна аритметика – на порции, една по една, през седем години, след окончателното им изхабяване и освобождаване. Защото преялият с жени мъж е безразличен вече към тях и любов не ще изпита, а само леност. Освен това по дефиниция е невъзможно да е влюбен в повече от една едновременно. За мюсюлманина обаче жената е само средство за разплод и той няма как да храни туй светло чувство към нещо тъй просто и презряно, така че любовният филм там и без това рядко го дават, дават най-вече филм за Джихад, но мюсюлманинът поне не е оковал гените си в брачна халка, а ги е посял в четири посоки. И докато мъжът мюсюлманин сее гени в многоженство, мъжът християнин учи мъжете на моноженство, но с мръсна уста и с лъжлив език ги учи, защото говори за морал там, където има предвид само страх.
Само от страх един мъж избира да пропилее живота и гените си само с една жена
Страх от старостта, страх от самотата, страх от смъртта. Страх, че скоро няма да става за нищо и че нещото няма да му става. Па като нема любов, да си има поне дружинка… Съпруга. За него. За нея – съпруг. От съ-плуг, демек, да теглим ралото заедно. Една тъпа нужда връзва хората в скучна връзка наужким. Докато смъртта ги раздели. Макар че те от- край време вече не проявяват ни живост, ни заедност. И докато жената е нормално да се страхува – по-слаба е, по-зависима е, а една средна възраст повече й личи, мъжът не бива.
Мъжът убива. То е в природата му. Ако не убие, ще бъде убит. Не убие ли на младини страховете си, до старини все ще умира от тях. Аз убих малък моите желания, а страховете си – на възраст средна. Сега зрял, надделял и храбър, знам, че:
Не искам жена, в която да влагам като в пенсионен фонд, имам жена, в която да влагам като във влагалище (чудесно място с благоприятна влажност и комфортна микросреда за съхранение на ценности); не искам семейно огнище, свикнах сам да си паля огън в природата; не искам да стъпвам по червен килим, по ми е приятно да газя по зелена трева;
не искам светлини и прожектори, предпочитам да съм сам в тъмни ъгли;
не искам да ме търсят, стига ми да не ме закачат; не искам кариера („кариер“ е най-бързият конски ход, с който едно животно /или човек/ може да стигне до далечна точка в пространството /или кариерата си/, където да падне и да издъхне от изтощение), за сметка на свободно време; не искам пари и богатства (само един безбожен народ може да измисли дума за финансово благосъстояние и материално доволство, забърквайки Бог в корена й), стигат ми само толкова, колкото да не мисля за тях; не искам и скъпа кола, имам си скъпо колело; не искам най-сетне дори любов. Единственото, за което ще кажа искам го, е успех.
Успех в оная област – само от това се нуждая аз. Има ли успех, всичко друго е в подем, без същевременно да е от значение. Успех, но не на всяка цена, а само на цената на чакането. Успех, но не от комерс и тщесловие, а от права вяра и силна отдаденост. Успех, който осмисля усилия. Успех не като гламур, а като глагол. Дълго гълтан глагол. Най-сетне изплют с облекчение. И с твърд глас. Но без твърда гласна. Но с патос. Като признание:
аз бях!
и УСПЯХ!
0 Коментара