Ако сте чели първата му книга „География на блаженството” (надявам се, че сте), вече знаете какво удоволствие можете да очаквате от този автор. И въпреки високата летва, „Човек търси Бог” не само няма да ви разочарова, а ще ви поднесе огромна, вкусна доза от същото. Книгите имат сходна визия, обем и структура – Ерик Уайнър отново скита по всички краища на света, изследва, експериментира, размишлява и разказва. Този път обаче търси своя Бог.
Знаете, че чужд език се учи най-лесно в контекст – като съставяте изречения с всяка нова дума. Ерик Уайнър прави точно това – разказва как звучат различните религии в изреченията на живота на един обикновен БМО (Бял Мъж Обърквист).
„Боголюбопитството” му
го отвежда в суфистки лагери и будистки храмове, среща го с францискански монаси, даоисти, шамани, вещици и кабалисти, дори с някои особено екстравагантни култове, за които почти се обзалагам, че никога не сте чували – например раелците, които вярват, че боговете са всъщност извънземни. С обезоръжаваща искреност разказва за приключенията си, любопитството си, въпросите си, депресиите си, страховете си, удивлението и прозренията си. И е способен еднакво силно да заинтригува, развесели и замисли атеисти, агностици и вярващи, което е рядко постижение.
Обикновено книгите на религиозна тема са тежки за четене и изискват специална мотивация, концентрация на ума и отдадено усилие, което малцина са склонни да положат. Лично за мен това не е недостатък, но вероятно тъкмо трудният за преодоляване текст държи масовия читател далеч от подобни книги и го оставя в пълно неведение за това колко разнообразни маршрути предприема човешкият дух в търсене на божественото. В това отношение „Човек търси Бог” е рядък и изключително сполучлив опит тази материя да се „преведе” на прост, лек и забавен език, без обаче да се профанизира и превръща в кич.
И без да се оскърбява ничия вяра и невяра
За духовно неизкушените книгата може да бъде нещо като ръководство по сравнителна религия for dummies и забавно плажно четиво. На по-претенциозните книгата може да се стори лековата в началото, но при Ерик Уайнър това винаги е измамно усещане – той умее да се движи в няколко слоя едновременно, като вплита мъдрост и самоирония, дълбочина и хумор, факти и анализ, лични преживявания с философски разсъждения – и всичкото това е поднесено в един свеж и неангажиращ стил. И както обикновено, той не ви предлага никакви готови отговори – просто чистосърдечно разказва какво му се е случило и го оставя да виси във въздуха. И докато се заливате от смях пред несръчните му опити да медитира, да прави чигун упражнения като „пиян слон” и да се върти като дервиш мимоходом – ей-така, между другото – ви подхвърля въпроси, които могат да ви докарат минимум тридневно безсъние. Такъв е той.
0 Коментара