Нарцис е един от най-ярките образи в древногръцката митология. Син на речен бог и нимфа, той станал невероятно красив младеж, но един прорицател казал, че ако види лицето си, Нарцис няма да доживее до старост. Нарцис израснал и бил ухажван от всички жени, но оставал безчувствен към тях. В него се влюбила нимфата Ехо, но той и нея отблъснал. Тогава тя направила така, че Нарцис да види лицето си във водно отражение. Нарцис се видял…

Влюбил се в себе си…

Навел се да се целуне…

И се удавил.

Провокирана съм да пиша за Нарцистичното личностно разстройство (НЛР) поради особено многото публикации в социалните медии по темата. Обикновено в мрежата хората с НЛР  биват описвани като безчувствени чудовища. Дали е така, така ли е и ако е така – защо – ще опитам да обясня, но нека да започнем с това как изглежда Нарцис, когато го видим за първи път.

Привлекателен. Мноооого привлекателен!

Може да не е на външен вид, може да се е сдобил с друг вид привлекателност –  известност, слава, пари… Винаги е страшно привлекателен. Как Нарцисът откликва и решава да се вкопчи в нас? Изненада! Ние също сме привлекателни за него. Ако той е излъскан, а ние имаме пари – ето ти причина. Ако той има пари,  а ние ще доукрасим парите с известност или младост, или красота, или талант – ето. Нарцисът не се влюбва. Нарцисът подбира аксесоар  към своето същество. Ако прецени, че ставаме за аксесоар – ето ти връзка с Нарцис. Избрал ли ви е Нарцис, чувствайте се поласкани!

… И се започва приказка…. Чудо. Магия. Той (Тя) ни залива с нежност и внимание, с комплименти и ласки, следи внимателно какво казваме, какво искаме, какво харесваме. „О, ти харесваш Бийтълс! Колко интересно – аз също !“… „О, колко е сладко това твое коремче, което ти наричаш шкембе!“….“Този папилом на носа ти  ти придава такъв неустоим чар!“ … после става още по-сериозно: „Обикнах те в мига, в който те видях!“…. „Цял живот съм мечтал/а да те срещна!“…. И тежката артилерия: „Никога няма да се разделя с теб! Ти си ми всичко!“… „Ако ти умреш, аз ще умра пет секунди след теб от мъка!“

Нека на този етап да въведа вече терминът „Нарцис“ и „Жертва“. Любовният обект на Нарцисът е жертва. Ни повече, ни по-малко.

И така, жертвата се зашеметява, отпуска се, започва да изпълнява нарцисовите нужди от–до. Но странно защо, колкото повече се старае жертвата да прави Нарцисът щастлив, толкова повече той е ядосан. Тя се напъва, той е нещастен. Неудовлетворен. Недоволен. Не харесва. И докато е такъв, все пак не забравя да поддържа здравината на въжетата с жертвата си. Казва : „ Ти си ужасен човек, но нали знаеш колко много те обичам?“ . И жертвата се напъва пак на другия ден. Той я обижда свирепо, после казва „Ние сме родени един за друг!“ – и жертвата пак се напъва. После казва: „ Толкова те обичам, а ти как ми се отплащаш с неблагодарност?“ – и жертвата се старае отново…И отново… И отново… И един ден Нарцисът, който градира изискванията и издевателствата си към нови висоти прави вече нещо съвсем немислимо, ала жертвата само поплаква ден – два и се връща обратно, за да го направи щастлив, майка му стара, най – накрая! Да докаже, че не е лош човек! Че е добра. Че е умна. Че е почтена. Че е лоялна. Че заслужава да я обичат….. Следите ли ми мисълта ? 😊 …. Видяхте ли как личността на жертвата полека лека бива докарана до там, че да доказва, че не е това, което не е била преди връзката с Нарцис? Видяхте ли колко е лесно за един Нарцис да анулира една цяла личностова себеоценка, а жертвата въобще да не се усети как става ?

…Връзката с Нарцис е убийствена в буквалния смисъл. Тя убива. Първо личността, после и физическия човек. Нарцисът рано или късно си тръгва от жертвата, оставяйки я напълно разпиляна на парченца и в чудене за десетки години напред тя лош човек ли е, защо е лош човек, как да не бъде повече лош човек и прочие безумни лутания в собствената личност. Жертвата хал хабер си няма, че нищо от това не е вярно. И някои жертви наистина не разбират, че нищо от тези въпроси не е вярно. За тях следват десетилетия с жестоки вътрешни критики и самоанализи, а за други – срязаните вени във ваната.

Връзката с Нарцис, обаче, има и друга страна. Може жертвата да се е приспособила добре към Нарциса. Обикновено, това се случва, ако жертвата има голям набор от родителски качества: обгрижва добре, проявява търпимост, възпитава, напътства, държи контрола, държи финансите, награждава и поощрява правилното поведение, обича всеотдайно…. Ако се случи така, Нарцисът намира своя мечтан партньор, когото все пак хапе от време – навреме, но само колкото да попита дали още е обичан. В този случай, обаче, жертвата развива свръхвисоко мнение за себе си, понеже валутата, с която Нарцисът плаща за такава връзка е неестествена, нереална и свръх интензивна похвала. С времето жертвата придобива нереално висока себеоценка, която околните няма как да поддържат и също бива изолиран в самота. Това работи изцяло в полза на Нарциса, който най-силно желае да притежава жертвата си само за себе си. Много от двойките, които определяме като успешни, всъщност са на Нарцис и жертва от този вид.

КОЙ е Нарцис в психиатричните класификатори?

Личностовите разстройства в медицинските класификатори не се определят като болест, а като разстройство на личността, или казано на прост език – като чепат характер. Причината, чепатите характери да са описани в медицинските класификатори е, че имаш ли такъв, то неминуемо ще развиеш симптоми на психична болест или истинска болест в целият й блясък. Личностовите разстройства, описани в класификаторите дават основа на психиатрите да разберат защо даден пациент, стигнал до кабинета им , е развил дадени симптоми. НЛР – пациентите , когато стигнат до кабинет , съобщават за болезнена депресия. Защо? Защото отношенията им с хората са стигнали до там, че вече никой не ги иска, не ги харесва, дори и собствените им близки, изоставени са от семействата си, от познати ,приятели, колеги и са се докарали до самота, която човешкото същество не може да носи. Но преди да стигнат до кабинет, за да искат помощ, те дълго време са имали други симптоми: митомания, хипомания, панически атаки. Затова, когато психиатърът изслуша Нарцисът и си състави цялостна картина на оплакванията, често поставя диагноза „Биполярно разстройство“, бившата „Циклотимия“. При това положение на Нарцисът му се изписват непоносими лекарства и дори го затварят в клиника за лечение. Незавидно, нали? А Нарцисът не е луд, всъщност. В психиатричен смисъл. Той е просто странно устроено същество, което живее хронологично в две различни времена, едновременно….

КАК се става Нарцис?

Всички се раждаме с операционна система „Човек“. Функционалните системи се инсталират в хода на развитието ни –  едни от родители и обкръжение, други сами си инсталираме. Операционна система „Човек“  започва автоматично търсене веднага след раждането на програмата „Любов“. И така, вижте сега това малко сладко бебенце, с неговите розови пръстченца, розовки стъпалца, сладички гънки по крачетата и големи очички! То търси най-напред кой е този, който ще го обича, защото от този, който ще го обича ще зависи неговият живот и оцеляване в следващите поне 5 години. Бебето ви гледа с тези огромни очи, но всъщност ви сканира: Ти ли ме обичаш до смърт? Ти ли би си дала живота за мен?… Бебетата са снабдени с купища сензори и изчислителни програми, за да открият коя е личността, която безусловно ще пожертва себе си, за да живеят те. Към тази личност те насочват своето обаяние. Усмихват се. Гукат. Правят милички физиономии. Реват зверски. Кълчотят се в неистови пози. Хапят я. Скубят я. Опикават я. Оповръщват я. Следват я с поглед непрекъснато. Държат тази личност на свое разположение 24 часа, по 60 минути, по 60 секунди. Тестват я. Тероризират я. Ако тази личност спи, те я събуждат, за да се убедят, че тя е все така в готовност да умре за тях. Ако нещо се е разсеяла я призовават обратно. Бебето разполага с пълен и изключително добре разработен арсенал от средства така, че личността, която те са нарочили за своя майка да е постоянно под контрола им. Това е нещо като ехолокатор – аз те тормозя и ако ти откликваш, значи аз съм най-важния за теб, значи няма да ме изоставиш, значи аз ще живея!… Нормално за едно безпомощно бебе преди да проходи и да проговори. Зигмунд Фройд нарича този период в развитието на бебето „Нарцистичен“. От там и името на Нарцистичното разстройство. Защото, ако в този период бебето постоянно получава обратна връзка, че то е абсолютно най-важно на света, най-прекрасно, най-красиво,  че безусловно го пазят и гледат, то ще премине към своя следващ етап на развитие и от нарцистичният няма да остане нищо. Но ако в този етап се случи бъг?

Как става бъгът? Много майки оставят децата си през този период на родителите си. В миналото са ги давали на ясли. Или пък са ги неглижирали от умора, грешни идеи за възпитание, незнание , друго. Не всяко бебе оставено на село развива НЛР, не! Само онова бебе, което е преживяло едновременно страх за живота си и пълна безпомощност. Тези две събития , случени едновременно, създават детската травма.

Психотерапевтите я търсят в подсъзнанието на пациента си и се опитват да я експлицират на повърхността на съзнанието, за да може пациентът да я преодолее, говорейки. Но с нарцистичната травма е невъзможно да се работи, тъй като тя е станала във възраст, когато бебето няма думи за нещата. А като е нямало думи за нещата, които е преживяло, то не може да ги разкаже като възрастен. Може да ги сънува , но не и да ги разказва.

Човешката психика е Хроно-феномен. В нея времето не съществува. Това, което се е случило преди години се усеща като случило се в момента, стига да се попадне на съвпадение. Нарцисите живеят активно в две възрасти: реалната и нарцистичната. Бебешката травма държи активна бебешката възраст в главата им. Разбира се, те не усещат това. Не го осъзнават. Те са в постоянно търсене на идеалната майка, така както е било след раждането им. Идеалната майка е тази, която ги допълва до желаната личност. Като намерят съвпадение, се прилепват и започват по типично бебешки начин да ухажват: гледат те с широко отворени очи, обожават те, вдишват те, докосват те, сливат се, искат да те глътнат като гърда… Реалната им личност, обаче, подава сигнали, че вие не сте майка им и тогава те се ядосват, стават критични, избухливи, заядливи. Вие се опитвате да им угодите, тогава пък бебешката им личност установява, че трябва да бъдете предизвикани да докажете дали пък сте достатъчно добра майка… С други думи, работи един атавистичен механизъм, който  е трябвало да спре да работи още с прохождането им. Обаче не е спрял. Същото, което прави бебето с майка си, същото прави и Нарцисът с вас. Но този път, Нарцисът има на свое разположение интелектът и опитът на възрастния, така че отмъщенията вече не са да реве с пълно гърло цялата нощ или да ви ухапе, а да ви говори обидни думи, или да ви съсипе кариерата, … или да ви удари, … или да ви смаже психически…. Имаме 2 в 1: ожесточено бебе и интелигентен враг. Между другото, Нарцисите имат причина да станат по-интелигентни от другите хора и тя е, че те са с недоразвити емоции. Малкото бебе не е наясно какво чувства и защо. Нарцисите също. А в свят, където дори кучетата имат емоции е трудно да се оправиш, ако не ги усещаш. Затова Нарцисите развиват аналитичност и по косвени пътища стигат до изводите си какви емоции съществуват, как изглеждат, как да ги управляват. Ако Нарцис ви каже , че разбира как се чувствате, да знаете, че той НЕ ЧУВСТВА как се чувствате! Той наистина само разбира. Има разумен етикет за вашите чувства, което е някакъв негов стереотип, но със сигурност не знае как се чувствате. Понеже не чувстват чувствата си, те не знаят колко боли от чувствата. Затова не им пречи да нараняват жестоко. Те не знаят, че ни нараняват! Представете си човек, който не чувства никаква физическа  болка. Този човек ви забива нож в ръката и се чуди защо вас ви боли. Отначало се чуди, но после разбира, че всички хора реват, когато им забият нож в ръката и започва да се възползва от това действие, без да знае каква болка причинява. Това правят Нарцисите с хората. Единствената болка, която усещат е болката от САМОТАТА.

И те правят всичко, всичко, всичко възможно през целия живот, да не останат самотни. Под всичко възможно да се разбира ВСИЧКО: и добро и зло, и нежност, и садизъм, и внимание , и убийство – каквото и да е, само и само да не останат сами.

… Знам, че трябва да се даде съвет накрая как да се справяме с Нарцисите. Разбира се, най-често препоръчаният вариант е бягството –

Беж, краченца,  да бягаме!

Е, хубаво, но по мое мнение, в България хората с НЛР са повече от емпатите. Поради куп трагични исторически и политически събития. Така че, всеки от нас има поне един Нарцис в офиса, в дома си, като роднина, родител, дете, партньор, брат или сестра. Всеки от нас е атакуван всеки ден от някакъв такъв Нарцис, защото те са надарени с типичната за психопатите свръхчовешка енергия да атакуват. Така че, няма къде да бягаме. Трябва да имаме някакво полезно решение, в случай, че няма къде да бягаме, така че и ние да сме добре, и Нарцисите ни – също.

Ето няколко кратки съвета от мен:

  • Помнете, че Нарцисът е бебе в главата си. Ако сте виждали бебе на 6 месеца, ще знаете какво и колко може да доверите на такова същество. Ще се сетите и как да се държите.
  • По никакъв начин недейте да зависите икономически от Нарцис. Ако зависите – незабавно предприемете стъпки към икономическа независимост от Нарциса.
  • Каквото и да ви причинява Нарцисът, да знаете, че той няма представа колко ви боли – и няма и да има никога. Не ревете, не се оплаквайте, не страдайте!
  • Ако можете – дръжте го в реалността. Общувайте с реалната му личност, не с бебето.
  • Не се надявайте да се промени. Променете отношението си –  само това е под ваш контрол.

Пак напомням, че тези съвети са само за хора, които няма как да не са във връзка с Нарцис. Ако има как да не сте във връзка с Нарцис – бягайте!… Но те са повече от нас, да знаете.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара