Когато някой казва, че децата не обичат да четат, винаги ме обзема съмнение. Спомням си своите детски пътувания с книгите и приятните мигове с племенниците ми, с които разглеждаме и четем. На децата им трябва тяхната книга, онази, която да достигне първо до очите им, а после да предизвика любопитството им. Трябва им онзи автор, който да говори с тях като със съмишленици.

Децата обичат книги с животни и приключения. Новата книга на Ваная Тайя, която малките читатели познават от „Моливия“, е тъкмо такава. И в „Мартеничка Къдравелка“ Ваная Тайя избира вълшебството, за да разкаже света на приказката. Вместо страната Моливия, сега тя отвежда читателите си в страната Мартения – мястото, където се раждат мартениците. Зад занимателното повествование, чрез говорещите животни и приключенията на главната героиня – мартеницата Къдравелка, авторката осъществява педагогическата функция на книгата, а именно – възможността за промяна, която няма да ни навреди, а ще ни направи по-добри. А в детския свят промените са ежедневие, макар че децата обожават повторението. Всички можем да дадем примери с желанието на детето стотици пъти да се гледа едно и също филмче или да се чете една и съща приказка. Обикновено промените в поведението са предизвикани от детските страхове от новото и неизвестното, които възрастните невинаги разчитат правилно. Чрез страховете на мартеничката Къдравелка авторката натоварва и с психологическа функция своята книга. За това разчита на архетипите, познати ни от изследователя на  вълшебните приказки Владимир Проп.

Според морфологията на вълшебната приказка сюжетът започва, когато един от членовете на семейството напусне дома по някаква причина. Това прави и главната героиня. Усетила опасност, мартеничката избягва от дома на Баба Марта. Причината – нежелание да се подчини на правилата. Така тя излиза на пътя, загубва се в гората, описана от авторката като гъста и с преспи сняг. Озовала се на заснежена поляна, Мартеничка среща герой антагонист, който се стреми да я изкуши, да я подчини и да я отклони от предначертания ѝ път на мартеничка. Сблъсъкът с героя изкусител – мишката, се осъществява с друг познат за децата персонаж – котката. Конфликт между котката и мишката е познат на децата. Ваная Тайя използва стратегията на познатото, чрез което да каже нещо ново. Чрез познатата на децата непоносимост между тези две животни, им се открива, че и двамата герои не са положителни, че доброто е сложно и многоизмерно понятие. Котката желае да спаси мартеничката не защото е добра, а защото иска да изяде мишката. Безапелационно добрият образ в приказката е родителят – Баба Марта, която се явява накрая, за са спаси мартеничката от страховете ѝ да отвори възможност за хуманистичния финал.

На пръв поглед изглежда, че „Мартеничка Къдравелка“ е книга, предназначена за деца, които могат да четат и сами да преброждат света на приказката. Шрифтът на книгата е специално разработен за по-лесно възприемане в случай на дислексия. При нея най-често се заменят графеми на основата на визуална близост, трудно се проследява текста от начало до края на изречението. А всички тези особености са важни за детското възприемане, което още не се е обучило да борави с текстовия масив. Осен това особеност този тип шрифтове, какъвто е използваният в „Мартеничка Къдравелка“, е, че са предназначени да улесняват читатели с лека до средна степен на дислексия, но да не предизвикват дразнение за читатели без симптоми.

Книгата предлага и още едно предимство, което я прави модерно интерактивно издание, съчетаващо най-новите технологии, а именно – възможността приказката да се слуша чрез сканиране на QR код. Така „Мартеничка Къдравелка“ става подходяща и за деца, които още не могат да четат, например на 4-5-годишна възраст. Дебелата хартия осигурява здравина и устойчивост на изданието, ако попадне в неумели детски ръце. Замисълът на авторката е илюстрациите на художника Цветомир Крумов да оживеят, и под „оживяване“ следва да разбираме анимация, която ни се явява след сканиране на посочения в книгата QR код.

„Мартеничка Къдравелка“ не просто съчетава традицията и съвременните технологии, но е пример за това как детето, отраснало с компютрите, таблетите и анимацията, може да привикне да държи книга в ръцете си, тя да му стане приятел. Защото любовта към книгите се възпитава. А „Мартеничка Къдравелка“ е добър начин съвременните родители да възпитат децата си в обич към книгите и българските традиции.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара