След като веднъж сме застанали пред щанда в супермаркета, изборът на паста за зъби ни отнема части от секундата независимо от голямото разнообразие на продукти. На човешкия мозък му трябват точно 350 милисекунди, за да вземе дадено решение (1 секунда съдържа 1000 милисекунди). Независимо от съмненията и нерешителността, които изпитваме, в крайна сметка се задействаме почти мигновено, категорични са специалистите.

„Това, което изглежда като внезапно просветление, всъщност се проявява, след като мозъкът свърши малко работа“, обяснява преподавателят по психиатрия от университета „Джордж Вашингтон“ Фредерик Гудуин. Според него интуицията е способността на човека да събира моментни впечатления (съзнателни или несъзнателни), които мозъкът ни използва по-късно – когато трябва да реагираме в дадена ситуация.

Терминът „интуиция“ има най-различни значения и много дълга история на изследване както във философията, така и в психологията. Преди години немското списание „Фокус“ описа експеримента на американския учен Бенджамин Лийбет, който се пробва да даде хипотетичен отговор на един от най-старите въпроси във философията – този за свободната воля. През 1983 г. изследователят публикува материал, в който описва поведението на един доброволец при вземането на дадено решение. Специален часовник (поставен на пръста на ръката), свързан с електроди (поставени на слепоочието), отчитал времето, за което човекът решава да извърши дадено действие. Резултатите били впечатляващи. Според Лийбет времето, необходимо да реагираме в дадена ситуация, е едва около 550 милисекунди. Осъзнаването на решението продължава точно 350 милисекунди, като са ни необходими още 200 милисекунди, за да го изпълним. Може би именно затова немският психолог Волфганг Принс твърди, че

„ние не правим това, което искаме, а искаме това, което правим“.

Кое е първопричината и кое – следствието, напомня за друг един стар спор: този за кокошката и яйцето.

Какво е това интуиция и как да я използваме?

Някои автори я наричат „просветление“ и я оприличават най-често със запалена лампичка в мозъка. Други я определят като шесто чувство, или способността да знаем нещо без помощта на трезвата мисъл. Според науката интуицията е опит, свързан с познания, които ние не знаем, че притежаваме (апропо тази дефиниция напомня поразително на платоновския експеримент с неграмотния слуга, който с малко помощ демонстрира учудващи математически способности).

Интуицията може да бъде ценна в някои случаи, но може и да ни подведе. Онова, което се знае със сигурност, е, че шестото ни чувство не е плод на мисълта или на целенасоченото внимание към онова, което става навън. Локализира се в дясното мозъчно полукълбо, и по-точно в онази негова част, която се счита за база на творческите и изследователските способности.

Човек разчита на интуицията си

при условия на спешност, запрашеност и непредвидимост, смятат учените. Тя идва някак внезапно и ни помага да вземем едно или друго решение. Появява се и по време на сън или дрямка – на всеки се е случвало да намери някак изведнъж решение на проблем, който го е занимавал дълго време, когато се събуди. Затова повечето хора казват, че са получили просветление.

Лаура Дей, автор на бестселъра „Практическа интуиция“, разказва как бизнесмените взимат правилни решения на базата на интуицията си, без въобще да подозират за това. Психоложката е установила, че повечето мъже класифицират информацията, на базата на която предприемат дадено действие, на три основни групи – факти, опит и други. В графата „Други“ те вписват: „Имах вътрешно усещане“, „Хрумна ми ей така, в последния момент“ или „Доверих се на шестото си чувство“.

Оказва се, че колкото по-рационален тип е даден човек, толкова по-трудно приема идеята за взимането на решение по интуиция. „В шестото чувство обаче няма нищо необяснимо. Ние постоянно

складираме информация в подсъзнанието си,

без да осъзнаваме това. Понякога натрупваме толкова много, че е наложително да пропускаме част от нея. Затова пък можем да я използваме точно когато ни трябва най-много“, обяснява Лаура Дей.

Според учените нашият ум знае много повече неща от тези, за които си даваме сметка. Заето с ежедневните си задължения, сивото ни вещество пренебрегва 95% от натру-паната информация.  Добрата новина е, че понякога умът ни внезапно демонстрира познания в дадена област, дори без да сме го искали или мислили за това. Психологът Гари Клайн например е работил с пожарникарите на Ню Йорк. Той е изследвал как те вземат решения при спешни случаи. Оказало се, че в подобен момент момчетата не се доверяват на разума и не преценяват систематично възможностите и вероятностите. Какво тогава ги кара да действат оптимално? Отговорът бил много простичък – това, което ги води, е опитът. Такива били обясненията не само на огнеборците, но и на пилотите, и на медицинския персонал от интензивните отделения. При това никой не можел да обясни

как точно взема съдбоносни решения.

Просто в определени ситуации всички действали мигновено – както, когато механично натискате спирачката пред пешеходец на пътя.

Според Клайн интуицията е умението на мозъка да ползва несъзнателни познавателни механизми – като способността за възприемане, схващане и запаметяване например, които
се задействат без нашето съзнание.

В науката тези способности се обозначават с термина „имплицитни познания“. Те ръководят решенията и действията ни, дори без да си даваме сметка за това. Невробиолозите са демонстрирали явлението нагледно с епилептици, чиито връзки между левия и десния мозък са прекъснати. Пред очите на болните за кратко време е показвана една написана дума, например „лъжица“. Пациентът не знае какво е видял, нито може да го каже. Но ако му се нареди да вземе предмета, чието название е прочел, и то сред куп други предмети, той хваща именно лъжицата, без да може да обясни защо. Множество подобни експерименти доказват, че нашият мозък складира огромно количество информация, без да го иска или осъзнава. Тези познания обаче невинаги са достъпни в тяхната цялост. Именно затова първосигналното и автоматично действие не е непременно правилното. И никога не е излишно да помислите, преди да действате: неслучайно народният гений е измислил прословутото „първо преброй до 10″.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара