Трябва да ви призная нещо разочароващо. Но по-добре сега, отколкото преди да си загубите времето да четете цялата история – аз не знам какво да ви кажа за светлия празник на Рождеството, което вие да не знаете. Работата е тази, че когато получих поръчката да пиша за Коледа, първо потрих доволно ръце. Ще пиша, казвам си, за ежегодната лудница около набавянето на подходящи подаръци. И за приготвянето на онзи магически брой постни ястия на Бъдни вечер. Вие житото как го правите? За загорелите ястия, за нервите и суетенето около празника, за посещенията на далечни роднини, за завръщането по родните места и случайните срещи на улицата с отдавна забравени приятели. Охо, Иване, отпуснал си коремче виждам? Как я караш? Тази съученичка Мария колко се е сбръчкала, казва си после Иван с коледно злорадство под празнично осветените улици.
Непременно мислех да ви подметна някоя и друга
празнична рецепта за мазнa пуйкa на фурна
или за обновената фитнес плънка с ориз и стафиди. Аз слагам в плънката също мандарини, кестени, целина, а тайната рецепта на соса облагородявам с няколко чашчици уиски или портвайн, но това зависи от гостите и степента на коледна тържественост. Зависи и от мен. Зависи даже предимно и единствено от мен, защото не искам да ставам роб на празника. Питайте Нечеви, които са имали удоволствието да опитат от печената ми коледна пуйкa. Питайте Юлия Нечева как довършихме портвайна в кухнята, докато се борехме с огромната празнична птица, а мъжете разхождаха децата из мрака на коледния следобед.
После, мислех си, ще разпердушиня цялата история с новината за това колко много хора изобщо не знаят какво празнуваме на Коледа. Нищо изненадващо – днес все по-малко хора действително нещо знаят. Все повече индивидуалното ни знание става споделеното знание на мрежата, в интернет. За какво ми е да знам или да ви казвам що за празник е Коледа, когато мога бързо да пратя Гугъл да ми донесе новината как празнуват в Папуа Нова Гвинея. Hamas krismas bilong yu? Колко Коледи имаш? Така папуaсите питат на колко си години. Модерна пътешественичка споделя в записките си, че днешните папуаси си разменят подаръците преди Коледа, за да могат по празниците да се завърнат по селата и да се отдадат на празнуване в огромните семейства. Вносни ябълки и грозде били задължителни за празничната трапеза, също и танците и пеенето дни и нощи под тропическите коледни жеги. Би било лесно също да открия някъде из интернет резултата от анкета, в която половината от запитаните европейски граждани не са могли да дадат задоволителен отговор на въпроса какво празнуваме на Коледа, но пък всички знаели, че идва онова
белобрадо старче от рекламата на кока кола и носи подаръци
Бас държа, че една голяма част от заблудените в анкетата са объркали Великден с Коледа, Рождеството с Възкресението, така както лесно се бърка солта със захарта и на всеки поне веднъж в живота му се е случвало да пресоли сладкиша или да захароса супата.
В историята за Коледа, която мислех да напиша, щях да упражня лека, лайфстайлна критика на консуматорските ни навици, като не бих забравила да отбележа, че за търговците Коледа е златната кокошка. Ден година храни, особено ден с мащабите на Рождество. Синът ми тази година си пожела кожено яке и… гел за коса. Аз пък дали да не си поискам кутия от онези трюфели с шампанско, великолепни шоколадови изкушения от едно тукашно сладкарско ателие, накачило по стените си снимки от аудиенцията при папата, на които е видимо как засуканият майстор-сладкар поднася торта на сегашния глава на римокатолическата църква. Как се усмихва лакомо папата! Като непослушно дете. Отдолу – снимка на вечния шоумен Дитър Болен, лапащ пралини, онзи златокос с трапчинката и електриковите якета от дуета “Модърн Толкинг”, чиито монотонни дискохитове озвучаваха не една Коледа и Нова година през 80-те.
Роуз от Гана продава на щанда в сладкарското ателие. Питам я как ще празнуват тази година. Чакала да се върне мъжът й, това било достатъчен празник. Не я питам къде е мъжът й. Знам, че обикаля Европа – работи, където намери нещо за вършене, справяли се криво-ляво. И се усмихва широко с белите си зъби. Елха? Имали готова, изкуствена, подарила им я лятото една съседка, която се изнасяла и не намерила място в колата си за пластмасовото чучело. Украсена била, свита в плик. Вадиш, поотърсваш малко прахта, поразрошваш смачканите клонки, включваш я в контакта да свети и готово.
Или за да спусна една емоционална дъга към албумния кич, бих напомнила в историята, която се канех да напиша, за болните, бедните или бездомните, за самотниците, поделили празничната вечеря със себе си и телевизора.
Из Хаити върлува холера, нали знаете
Още от края на лятото магазините в Германия заредиха с коледни храни и потреби – нюрнбергски марципан, анасонови курабийки, канелени звезди, ванилови масленки във формата на месечини, шоколадови фигури на Дядо Коледа и производните му. Коледни календари, звезди, ламета, ароматизирани свещи, алени декоративни ябълки и лампички. Още с първите листопади деветгодишният ми син извади книжката с новелата на Дикенс “Коледна песен” и някак вкопчен във вече изплъзващото му се детство, с наслада се оставя вечер след вечер да му почета на нощна лампа като на малко момче, седнала до леглото му, отново историята за скъперника Ебенизър Скрудж и неговата съдбоносна промяна към великодушие и щедрост. Сенките потрепват върху светлата стена, докато аз със страшен глас оповестявам появата на трите призрака на миналите Коледи. Дали това ще остане споменът на моя син за неговата детска Коледа?
Бяла Коледа! На каквото и да е символ бялото. На празнота или на чистота, на вкаменената студенина на зимния пейзаж или на пухкавите преспи, гледани през запотения прозорец на топла стая. За капак на всичко бях решила да ви разкажа и историята на приятелката ми Карин, която две поредни години в навечерието на този празник на надеждата и тържеството на живота е принудена да погледне в грозното око на смъртта. Преди две Коледи почина баща й. Миналата година я срещам на улицата сред празничната приповдигнатост, сред звънчетата и нетипичните за сезона тук преспи. Но срещу мен се изправя не Карин, а бледо нейно подобие и ми съобщава, че майка й си е отишла. Отново по Коледа. Гледам я и не вярвам на това нелепо съвпадение. Гледам всички тези весели хора наоколо, още неизтрезнели, с румените им бузи, шегаджиите, влюбени с червените качулести шапки с бели пискюли, под навеса на спирката, гледам и бездомния, който се черпи до хлебарницата с местния художник, и ми иде да й кажа: ”Майтапиш се с мен, Карин, нали?”
На Коледа никой не умира. Коледа е извънредно положение.
Коледа е баш сериалът. Сапунката на народите.
Коледа е празникът на всеопрощаващите сълзи. Затова натурализмът на нелепата загуба на близък навръх Коледа е толкова… неподходящ. Карин е майка на две малки деца и знае, че заради тях трябва да бъде вълшебник. Да надмогне скръбта си и да направи от тържеството на смъртта в семейството тържество на възкресението. Да, на възкресението. На приемствеността на живота и смъртта. И затова никак не е странно, ако тук и аз смесвам Коледа с Великден. От Карин го научих.
Ние не вярваме във вълшебства, но на Коледа си позволяваме лукса на бягството от рационалното ни ежедневие. На Коледа си прощаваме и се обичаме, по изключение дори с враговете си. Амурчета с тромпети, облени в злато, висят на пурпурни панделки под купола на мола. Отдолу се въздигат молитвено елхите. Спусналите се по нанадолнището къси дни достигат дъното и обръщат посоката.
Светлината започва да изяжда отново мрака
И във всяко трепетно пламъче се ражда по една надежда. Или умира илюзия. Помните ли цунамито в Индийския океан по коледните празници през 2004?
Колкото повече напредвам в това, което бих ви разказала в моята история, толкова повече осъзнавам, че аз вече не познавам българската Коледа. Избледняла е в паметта ми. Изместена е от множеството други празници, които съм съпреживяла в странство. Към моята Бъдни вечер е станал задължителен елемент вечерното пеене в протестантската църква. Пък и колко Коледи съм изкарала по немски маниер на кренвирши с картофена салата в дома на свекърва ми. На Бъдни вечер там се яде малко и набързо. Голямото готвене и изобилното хранене е за следващите коледни дни.
Огромен брой българи живеят днес извън pодината и празнуват своите Коледи. Едни ходят на църква, а други – на плаж под коледни палми. Но извън тази географска разпръснатост на празнуването, има и едно друго разпадане и губене на опорните точки на личната Коледа. Май ще се окажат прави папуасите с въпроса си на колко Коледи си. Каква беше вашата Коледа като дете? Може би и вие като мен сте от поколението, което получаваше в училище билети за театър на Бъдни вечер, за да не се отдава на ретроградно кичене на елхи. Тайният мирис на тамян или парвенюшкото демонстративно окадяване на имота? Сменило се е и мястото, което заемате на масата. Не е ли вярно, че от всички възможни празници в годината сякаш Коледа е едно от най-точните ни мерила на личната промяна?
Преображението от дете в жена
От участник в празника – в церемониал-майстор. От любопитно попиващ традицията на бъдуването – в хранител на традицията. От наслаждаващ се на внимание – в даряващ внимание.Ти пренесе своята Коледа къде ли не. Ти я разказа. Ти я смеси с Коледите на хората, с които живееш. Ти им даде от твоята и взе от тяхната. Ти пееш госпъла! И от теб зависи каква ще бъде твоята Коледа сега. Не чакай никакви коледни вълшебства от мола или от телевизията, излез навън в кристалния въздух и си ги вземи.
Ето така и не успях да напиша тази история. Да кажем, че не успях, защото едната Коледа никаква я няма.
0 Коментара