Мъж, току-що изпълнил съпружеските си задължения, гордо разглежда в огледалото своя орган:
– Жено, още пет сантиметра повече и щях да заприличам на цар, как смяташ? Отегчената съпруга отговаря:
– Смятам, че с пет сантиметра по-малко щеше да заприличаш на царица.
Цялата суматоха около така наречения полов акт в края на краищата се свежда до размера на мъжкия атрибут. Твърденията, че всъщност е важен размерът на чувствата, а не размерът на пениса, са измислени или от Майка Тереза, или от някой, който наистина има трудности при установяването на местонахождението на собствения си орган. А пък това, че малките били неуморни еректирали булдозерчета, а големите кожени тарани за еднократна употреба, може да го разправяте на бой-скаутите. Даже в любовните романи, където пламенните чувства и вечната любов изригват от всяка страница, се говори за „голяма, гордо извисена и набъбнала мъжественост“, а не за малки, палави розови пишчици. Всъщност всички ние знаем, че не е необходимо мъжете от да знаят защо. Важното е да имат с какво.
Символът
Пътят от „пещерния арт“ до Елада е обсипан с фалични откровения. Внушителни каменни тотеми, недвусмислени фрески и сатири с чудовищни атрибути, от които може да ти спре дъхът. Всъщност не става въпрос за някакъв древен ексхибиционизъм, а за символ. Символ толкова вечен, че е успял да съжителства даже и със строгите християнски догми. Фалосът винаги е бил символ на силата, честта и властта. Символ на градивното обединяващо и плодородно начало. Съчетавайки всички тези качества, той би трябвало да бъде такъв, какъвто е – непоклатим, могъщ и величествен. Фалосът е вечният първичен фетиш, обединяващ и символизиращ най-достойните човешки качества. Именно поради тази причина от мъжете като носители на този фетиш се очаква да бъдат силни, градивни и справедливи господари на света. Всички сме съгласни, че това е доста непосилен товар, от който се ражда
Легендата
от това, което не си, но което трябва да бъдеш. Бащите виждат в синовете си свое копие, което на всяка цена искат да подобрят. И повтарят грешките на собствените си бащи. За да се превърне в „истински“, малкият мъж винаги трябва да спазва следните
Правила
- Да бъде коравосърдечен.
- При никакви обстоятелства да не плаче.
- Да не се занимава с „женска“ работа.
- Да не се заседява вкъщи повече от необходимото.
- Да има колкото се може повече жени.
- Да „носи“ много алкохол.
- Да удря с юмрук по масата.
- Да бъде строг с децата си.
- Да „вкарва в правия път“ жена си.
- Други.
- С една дума, всичко, което да го превърне в Padre Padrone – непоносим, тираничен, никому ненужен и нетърпим Владетел. В основата на всичко това обаче е
Комплексът
от загубата или липсата на мъжественост.
А както е известно, мъжествеността в рамките на нашата действителност е свързана единствено и само с максималната дължина, фантастичния Цол и рекордното КПД. Естествено е, че никой не желае да притежава сатирски пенис, който в състояние на постоянна ерекция те удря по челото, а отпуснат се влачи както на динозавър опашката.
Но всеки мъж дълбоко в себе си желае да притежава Пръта на Сони от „Кръстникът“, който превръща женските вътрешности в добре сварени макарони. Не е необходимо да сложим скрита камера в мъжката тоалетна, за да установим, че мъжете с „по-големите“ гордо размахват израстъците си пред писоарите, докато тези с „по-малките“ свенливо ги прикриват и предпочитат да се усамотяват. Ако все още съществува човек, който се опитва да ни убеди, че всичко, казано дотук, не е един от основните движещи механизми на мъжката психика, то нека се обърнем към
прякорите
някои от които са: Боздуган, Таран, Бутало, Питон, Чеп, Блек енд Екер, Чатап, Питон, Ятаган и т. н. С една дума, всичко голямо, разтърсващо, необхватно и твърдо. А всъщност
истината
е, че жената винаги е била в основата на тази бясна надпревара. Всичко се прави заради Нея. И всичко прави Тя. С един поглед, дума или жест Тя може да Го съсипе или възвиси. Защото всичко е в нейните ръце – голямо или малко. Защото, както е казал добрият стар Айнщайн, всичко е относително – зависи от измерението. В нашия случай Женското измерение, в което голямото става малко и малкото – голямо. Защото въпросът „защо“ е всъщност „с какво“. И тук не става въпрос за размера на онези сто грама в повече между краката. Тук става въпрос за истинската непреходна и непоклатима мъжественост. И тогава легендата за Давид и Голиат придобива друго измерение…
0 Коментара