Миналото лято захвърлих смарт часовника си точно преди да замина на море. Свалих го от китката си, сложих го в едно чекмедже и… вече една година не съм го вадила от там. Много го харесвах – казваше ми колко съм спала, колко съм се движила, в стрес ли съм или съм спокойна, но и кой, кога и в коя платформа ми пише. Всъщност толкова много ангажираше вниманието ми, че реших да се разделим за едно лято, вместо да се опитвам да поставям граници на отношенията като изключвам част от функциите му. В края на лятото бях взела окончателно решение за развод – щастлива от свободата си.
Граници поставих с телефона си – отидох във всичките си приложения, чатове, социални мрежи, мейли и пр., и изключих нотификациите. След лятото така и не реших да ги върна и нямам спомен да съм пропуснала нещо важно. Проверявам ги когато аз реша (дори и да е често) – все пак контролът е мой и нищо не дрънчи или святка на екрана. Ако нещо наистина важно има нужда от моето внимание, то ще намери начин да стигне до мен.
Лятото носи свобода, простор, време, в което активно се ангажираме с физическия свят и енергията на местата, към които сме избрали да пътуваме. Има пътувания, от които съм се връщала с хиляди снимки – буквално, които никога повече не съм поглеждала. Което значи, че съм гледала повече през смартфона си, отколкото с очите и съзнанието си.
Лятото е най-добрият сезон да си направим подарък за душата – дигитален детокс. Това не означава да се откажем от технологиите или да обявим война на смартфоните. Те са прекрасна част от живота ни, улесняват работата ни, свързват ни с хората, дават ни достъп до информация и вдъхновение.
Проблемът започва тогава, когато вместо ние да управляваме устройствата си, те започнат да управляват нас. Непрекъснатите известия, безкрайното скролване и навикът постоянно да ги проверяваме превръщат вниманието ни в най-дефицитния ресурс.
Лятото е идеалният момент да прекъснем този цикъл. Светът наоколо сам ни подканва да забавим темпото. Когато оставим телефона настрана, започваме да забелязваме неща, които иначе убягват на погледа ни. Лицето на човека срещу нас. Светлината, която се променя в края на деня. Звездите в нощното небе. Малките радости, за които е достатъчен личният ни емоционален лайк, не тези от фийда в социалните мрежи, които са пълни именно с летните преживявания на другите потребители.
Дигиталният детокс ни помага да се върнем към самите себе си и това, което наистина е важно за нас самите. Постоянният поток от новини, чужди мнения и публикации често заглушава собствения ни вътрешен глас. Колко от решенията ни са наистина наши и колко са повлияни от това, което ежедневно виждаме в социалните мрежи? Когато за известно време намалим този информационен шум, започваме по-ясно да чуваме собствените си мисли, желания и мечти.
Дигиталният детокс може да започне с малки стъпки. Един ден без социални мрежи. Вечеря, по време на която телефоните остават в чантите. Залез, който гледаме с очите, а не снимаме.
И не, не губим връзка с живота така. Възстановяваме я.
0 Коментара