Две книги достигнаха до мен наскоро „случайно“, за да затвърдят интуитивното ми знание, че съзнанието ни, душата ни, е нещо повече от електрически импулси, създавани в биологичния ни мозък. Книгите сами по себе си нямат нищо общо – последният бестселър на Дан Браун „Тайната на тайните“ и написаната изцяло по научни изследвания „Съзнанието отвъд живота. Науката за преживяванията, близки до смъртта, от д-р Пим ван Ломел. Но и двете разглеждат тази идея изключително убедително.
Пим ван Ломел е международно признат кардиолог, който от повече от 20 години изследва какво се случва с хората, чиято мозъчна дейност спира за известно време и са върнати към живота с реанимация. Лекарят представя научни доказателства, че преживяванията, близки до смъртта, са автентични, не са плод на въображението, психозата или недостига на кислород и са удивително сходни при хора от всякакви култури, религиозни вярвания и убеждения. И самите преживявания, близки до смъртта – да ги наречем докосването до живота отвъд смъртта, водят до големи личностни промени. Пим ван Ломел се позовава и на откритията за квантовата физика.
Дан Браун също стъпва на изцяло научни проучвания, включително квантови, за да създаде поредния си блестящо създаден роман и да разкаже през сюжета и героите си защо и как съзнанието ни е вечно.
Науката ни е длъжник относно обясненията кои сме ние и защо сме тук. Не защото не търси тези отговори, но не е открила как да ги обясни материалистично – а все още масово вярваме, че всяко доказателство трябва да бъде физически обозримо.
Все пак, според някои от най-обсъжданите научни съвременни хипотези, мозъкът може би не е „фабриката“, която произвежда съзнанието, а по-скоро е органът, който го приема, оформя и насочва – подобно на радио, което не създава музиката, а само я улавя и превръща в звук. Все по-трудно е да се обясни съзнанието като страничен продукт на невронната активност на мозъка. Също така все по-трудно е да се обясни и т.нар. „боклучава ДНК“, т.е. ДНК, която като че ли не участва в биологията ни, но заема цели 95% от генома ни, което бе доказано с неговото разчитане. И тъй като създателят или природата са доказали гениалността и виртуозността си във всяка една клетка и атом, тази „боклучава ДНК“ вероятно играе роля на приемник на цялата биологична информация за нас, която не е „складирана“, а съществува в едно универсално поле. Използвате ли хомеопатия? Аз – да, и ми помага за различни състояния. А какво е хомеопатията? Кодирана информация за лечебното растение – „захарни топчета“, биха казали някои фармацевти и лекари, но други успешно я прилагат и има редица клинични проучвания с доказаните й лечебни ползи. Явно на информационно ниво.
Но да се върна на мозъка. За учените също не е ясно как от материята, химията и електричеството в мозъка възникват всичките ни вътрешни преживявания, идеи, знания… И тук се появява квантовата физика с идеята, че съзнанието е нелокално, т.е. домът му не е черепната ни кутия, а то съществува в универсално поле, с което мозъкът взаимодейства. Настройваме се и се свързваме с него. Това на практика обяснява всичко, което се случва в „главите ни“ – паметта, интуицията, внезапните прозрения, мистериозните състояния на ясна осъзнатост и дори ясновидството. Просто настройваме „приемника“ към по-широка реалност.
Може би в бъдеще науката ще се срещне с духовните учения, всички от които по един или друг начин твърдят, че душата е вечна, а животът (или поредицата животи) е начинът да преживяваме себе си и да се учим. И това вече предлага смисъл, какъвто повечето от нас търсят.
Но за да не е всичко това една просто окуражителна и любопитна теория, ето един „лайфхак“. Като част от универсалното поле, нашето съзнание има достъп до цялата информация, всички отговори, от които се нуждаем. Задайте въпроса си ясно и поискайте отговор. Той ще дойде в момент, в който правите нещо рутинно – под душа сте, миете чинии, карате кола… Като тихичко гласче, ненатрапчиво, като идея и мисъл, която преминава през вас. Настройте се да я уловите и запомните, запишете я, ако можете. Интуицията, знанието, което идва от душата, действа по този начин – без да настоява, като вдъхновение. Идеите, в които се вкопчваме, най-често сме създали с егото и не винаги са най-добрите за нас. Егото играе чудесна роля, не ме разбирайте погрешно, но то е най-добро в това да вкара в действие и осъществи идеите, които са вдъхновени от душата чрез ненатрапчивата ни интуиция.
0 Коментара