Защо 8 март, Международният ден на жените, все още има значение днес, вече във втората четвърт на XXI век?
Знам, мнозина – и мъже, и жени, приемат 8 март като ден, в който да отидат на ресторант, да подарят или получат цветя, някакъв мил жест и пожелания за любов и здраве. Други въобще го отхвърлят като „социалистическа отживелица“ и „ден на колежката“. Трети казват – ама какви равни права, жените в България отдавна са равни и даже командват.
Затова ми се иска да припомня, че 8 март е роден като ден за социална борба – за право на труд, за достойно заплащане, за глас, за видимост. За това жените да не бъдат приемани като допълнение към света, за „реброто на Адам“, а като негови равностойни създателки.
Равенството не е някакъв завършен проект, точка, вече го имаме. Напротив, всяко поколение трябва да го отстоява, защото свободата се поддържа с внимание. Една стъпка назад би могла да повлече и стремглаво падане.
8 март е и ден за памет – за да ни напомня, че правата, които днес имаме като жени, са плод на поколения посестрими преди нас, които са вървели срещу течението – и тихо, и шумно, и мирно, и с кръв. Образование, собственост, право на избор, достъп до професии – всичко това сме извоювали, не ни е подарено.
Въпреки постигнатото, светът все още не е равнопоставен. Жените продължават да печелят по-малко, да поемат по-голямата част от неплатения труд у дома, да бъдат по-често жертви на насилие, да са по-слабо представени в ръководни позиции.
Ето и някои статистически данни за България за 2025 г. като повод за размисъл.
Gender Equality Index за 2025 г. показва, че България има резултат ≈ 63.4 от 100, което означава, че не е постигнато пълно равенство, въпреки някои подобрения. Това ни поставя в средата на класацията в ЕС, и под средното за Европа ниво, което означава, че има значителни предизвикателства в области като участие в политическия живот, икономическа активност и др.
Средните годишни брутни заплати на жените в България са с около 18-20% по-ниски от тези на мъжете според последната налична статистика. Това означава, че жените често получават значително по-малко за същия или еквивалентен труд, което е един от основните индикатори за икономическо неравенство.
През 2025 г. най-малко 22 жени са убити в България от настоящи или бивши партньори, според мониторинг на организации за правата на жените. Домашното насилие остава значителен социален проблем; според данни на НСИ всяка пета жена е преживяла психическо насилие, а всяка единадесета – физическо или сексуално през живота си. Освен това нараства и дигиталното насилие срещу жени и момичета.
В Глобалния индекс на gender gap за 2025 г. България е на около 83-то място от 148 държави, което е значително по-ниско от предишни години. Това сигнализира регрес в някои области на равенство в сравнение с 2024 г.
Честит 8 март!
„Жената днес“ навърши 80 години наскоро, като през цялата история на списанието равните права на жените заемат водещо място на страниците му. Илюстрираме с три от най-старите корици, посветени на 8 март.
0 Коментара