Приятелка ви отстъпва своите два билета за „Жизел“, защото гаджето й предпочитало Мария Илиева. Едва се сдържате да не извикате: „Ура!“ Откога се каните да се отбиете до касата на операта, но откъде ти време… А сега – ето ви го любимия от детството балет наготово. Тъкмо и децата са във ваканция – на село при баба… Ще отидете с мъжа си, както едно време, когато още ходехте хванати за ръце… Нямате търпение до довечера, въртите му в службата, а в слушалката чувате: „Какво, скъпа? „Жизел“? В четвъртък? Но как в четвъртък, моля те!“ Слушалката пада от ръцете ви. Как можах¬те да забравите! Свещеният четвъртък – денят му за бридж! …
14-годишният ви син категорично отказва да обува повече старите дънки. 10-годишната му сестра пък не може повече да доизносва някогашните баткови кубинки, защото те просто протичат при всеки дъжд. Вашата заплата току-що е отишла за сметките за парно, ток, вода и телефон. „Нищо! Татко ви днес получава аванс, сигурно ще измислим нещо“, окуражавате децата. И наистина, таткото след малко влиза сияещ, слага с трепет на масата малък пакет, внимателно го разтваря и гордо ви зове: „Вижте какво съкровище!“ Виждате черен, опушен револвер с ръждясало дуло и нащърбена дръжка. „От Руско-турската война е!” – почти пропява таткото, без изобщо да забележи лошите погледи на децата. Успявате само да изпъшкате: „Колко?“ „Е, хайде сега! Взел съм на заем. Просто 5 месеца не искай от мен заплата“, обяснява невинно той, целува вас и децата и хлътва с новата си играчка в спалнята, която отдавна е станала склад на колекцията му от стари оръжия. …
Събота вечер. Ресторант. Дълга маса. Среща на някогашния ви клас. Предварителната уговорка е всеки да дойде с половинката си – да се огледате кой какъв късмет е изтеглил. Вие сте сама. Купонът тече, никой нищо не ви пита, но по едно време дочувате две съученички да си шепнат: „Горкичката, тя май си е останала стара мома…“ Е, как да им кажете, че ако наистина си бяхте останала стара мома, можеше и да ви е по-весело?! Как да им обясните, че дойде ли петък, благоверният ви стяга раница и пушка и хваща къра да гони пъдпъдъци и да разтяга лакърдии с дружинката край огъня до ловната хижа? И тъй събота, неделя, та чак до понеделник сутрин, когато иде кален, опушен, брадясал, но щастлив и веднага нарежда да му сготвите двата хилави пъдпъдъка от раницата. После цяла седмица се хвали на приятели как изхранва семейството с лова – до следващия петък…
Трите сценки, разбира се, са из живота на три различни семейства. Не биха могли да се случат на едно и също – то просто не би оцеляло. Пък и мъжете с повече от една мания са рядкост. Или поне не са женени.
Всъщност и едно хоби стига, за да разруши семейството.
Всичко зависи от жената. Ако е със слаби нерви или още вярва, че животът може да прилича на любовен роман, нещата са безнадеждни. Просто един ден й кипва и сменя бравата. А когато бриджорът, колекционерът или ловецът си дойде и озадачено почне да звъни, елегантно му хвърля през балкона личния багаж. Това е простата развръзка.
По-сложната е, ако жената си пада мазохистка и реши да крепи семейството. Тогава трябва да стисне зъби и да се научи да живее с тихия луд до себе си. Най-добре е още веднага да се примири, че вразумяването му е невъзможно. Хобито е по-упорита страст и от любовната. Ако мъжът си хване нелегално гадже, все пак има надежда то да му омръзне или да го загризе съвестта.
Хване ли обаче някое хоби, отърване няма.
Просто то е неговото убежище от целия противен свят на задължения и отговорности. Неговата любима игра. Неговото истинско аз. Няма как – всяка жена знае, че мъжът всъщност никога не пораства истински. Трябва да се научите да прощавате на детето у него, ако искате да запазите семейството си. Жената влага огромна енергия в отглеждането на децата, в поддръжката на домакинството, в професията си. Дори и да има лични интереси или хоби- нагласа, за това просто не й остава време. Може да страда, може да я е яд на „тъпия живот“ или може все пак да успява да краде минутки за любимите си занимания, но тя никога не може да се доближи до онова, което изпитва впримченият в семейството мъж. Пустота, сивота, скука – това е за него всекидневието след „Менделсон“ и особено след родилния дом. Гаджето вече е съпруга, домакиня, майка. Бебето реве, суче, пишка. Мивката е пълна с мръсни чинии. Холът плаче за прахосмукачка. Крушката в антрето е изгоряла. Парите не стигат за пелени… А душата мъжка иска празник, ей! Има два пътя за разтоварване – или по купони с пиене и мацки, или завладяващо хоби.
Май второто е за предпочитане, а?
Научете се да приемате нещата откъм добрата им страна. Защото все пак има и такава. Той е увлечен от манията си, посвещава й цялото си свободно време, охарчва семейния бюджет, не ви помага? Не е трагедия! За сметка на това в очите му има пламък. А това не е малко в днешно време. Я вижте колко посърнали и угаснали лица срещате по улиците! Пък вие у дома си имате един отдаден на страстта човек. Помъчете се да му съпреживявате. Нямате представа колко щастлив ще го направите! Пък и защо, кажете, ще искате от един бриджор да ходи с вас на балет точно в четвъртък? Ако сте достатъчно тактична и умна, ще успеете да го подсетите да ви заведе на „Жизел“ в неделя. Разбира се, първо трябва да го накарате да ви разкаже как е минала партията в четвъртък, да реагирате на описанията му с „Така ли?”, „Хайде бе!”, „Страшен си!” и т.н. Не е задължително даже непременно да го слушате, важното е да се обаждате в кратките паузи, докато си поема дъх. А иначе може да си мислите например за рецептата за торта на новата ви колежка или за костюмчето от витрината на магазина отсреща, което може и да изкрънкате като подарък за рождения си ден. Щом свърши разказът за бриджа, небрежно подхвърляте: „Мили, оня ден отказах на Катя да взема билетите й за „Жизел“ в четвъртък, защото, нали, как ще ида без теб, и то точно пък в четвъртък… Но знаеш ли, дават „Жизел“ и в неделя…“ И му хвърляте дълъг, влажен поглед. Ако в събота не ви изненада с билети за балета, причината вече не е в хобито…
Липсващият през уикенда ловец пък е още по-лесен.
Гузен, че все го няма през почивните дни, през седмицата той е самата всеотдайност. Бърза да навакса и с грижи за дома, и с нежности към вас. Разбира се, ако. не му мърморите през цялото време колко онеправдана се чувствате заради отсъствията му. Те все пак са и полезни – вие сте свободна да си подреждате времето по свой вкус. Защо, по дяволите, трябва да се чувствате жертва? Да не би да им е много весело на онези жени, чиито мъже цяла събота и неделя само дремят по диваните и зяпат мачове по телевизията? А вие можете достатъчно добре да се забавлявате и сама. Идете с децата или с приятели на Витоша. Прочетете на спокойствие някоя нова книга. Идете на фризьорка, на козметичка, облечете най-хубавата си рокля и се разходете със самочувствие. Никой не ви кара да откликвате на чуждите погледи, които ще съберете, но ще ви е приятно дори просто да ги усетите върху себе си… А в понеделник ловецът може да ви поднесе някоя лисица за яка на поизтърканото ви палто.
Най-сложно е с колекционерите, защото нещата често опират до доста пари. Не си струва да вярвате в илюзията, че ако много закъсате някой ден, той ще продаде сбирката си. Абсурд! Трябва наистина да изпадне до кофите за боклук, за да посегне на светинята си. Или се примирявате, че вие ще издържате семейството, или наистина по-добре се разделете. От скандали или проникновени апели към разума просто няма смисъл. Ако продължавате да го обичате, утешете се, че да се охарчва за манията си все пак е по-добре, отколкото да пръска пари за пиене и жени, нали? Опитайте се също да си спомните как едно време в училище и вие сте събирали я марки, я значки, я снимки на певци или артисти. Помните ли тръпката? Как си ги подреждахте в албумчето и колко мърмореше майка ви с какви глупости се занимавате, вместо да си гледате уроците? Е, хайде, не изпадайте в ролята на майка си към своето колекционерче. Просто го разберете. На мъж хоби не се отказва. Оставете го да се радва на любимата си играчка – иначе ще го задушите или просто ще го прогоните при по-пагубните страсти.
0 Коментара