Бесан ладу е традиционен индийски сладкиш, който е неизменна част от всички важни индийски празници, фестивали, семейни тържества. Особено тачен е по време на празника Дивали – празника на светлината.
Думата “бесан” означава брашно от нахут – широко използвано в Индия, Пакистан, Бангладеш. А “ладу” обозначава сладките топчета. Ако те са пикантни, тогава думата е „kofta“.
От здравословна гледна точка брашното от нахут е много по-добро от популярните у нас зърнени брашна. С много по-висока хранителна стойност и с около 10 г повече фибри и 22 г повече съдържание на протеини, отколкото обикновеното брашно (отнася се за 100 г брашно). В сравнение с пшениченото брашно, нахутеното е с много ниско съдържание на въглехидрати. (добра новина за талията!:-))
Съдържа и много ценни минерали като магнезий, мед, манган, фолиева киселина, желязо, цинк, фосфор, калций, калий.
Бесан е малко тежичка храна, затова не прекалявайте с количеството, за да не ви стане тежко на стомаха. В умерени дози това е чудесна и много полезна храна. Всъщност, всичко в Аюрведа се хапва в умерени количества, за да въведем в хармония и порядък различните елементи, които са характерни за нашият тип доша.
Зимата е най-добрият сезон, казват докторите по Аюрведа, да прибавим такава храна към диетата си. Ладуто помага да се възстанови огнената енергия, спомагаща храносмилането. Доброто храносмилане е ключът към поддържането на добро здраве.
А ето и самата рецепта:
Продукти:
180-200 г нахутено брашно, колкото поеме
120 г гхи или едно пакече масло
30 г едро счукани ядки (орехи, бадеми, кашу)
1/2 ч. ч. кокосови стърготини,
1/3 – 1/2 ч.ч. пудра захар (или посто кафява захар)
5-7 семена от кардамонови шушулки, ситно стрити
Приготовление:
В съд с дебело дъно разтопяваме и загряваме на умерен огън гхи или масло. Добавяме постепенно нахутеното брашно и бъркаме непрестанно, за да получим мека, но не течна паста. Постоянно бъркаме, докато нахутеното брашно промени цвета си до светлокафяв и поеме цялото масло. В началото може да ви е трудно да разбърквате съдържанието, но докато се готви, то ще омеква и когато стане готово, шпатулата, или лъжицата с която бъркате, ще се придвижва лесно през сместа. Не бива да има останало масло по дъното на съда.
Тогава намаляваме огъня, добавяме ядките, разбъркваме ги и държим на котлона, докато цветът на брашното стане още по-тъмнокафяв. Отстраняваме от огъня и изчакваме няколко минути, докато се охлади. Поръсваме с кардамона, кокосовите стърготини и захарта.
Хубаво е да изчакате докато сместа изстине достатъчно, за да добавите захарта – така че нито да се стопи, нито да остане недобре разпределена в общата смес и да хруска. Омесваме хубаво с вилица, така че всички съставки да се объркат добре.
Друг вариант е да не слагате ядките да се готвят заедно с останалата смес, ами да ги запечете, или изпържите отделно, да отнемете излишната мазнина, и едва когато оформите вече почти готовите топчета, да сложите една или няколко ядки във всяко топче така, че част от ядката да остане видима на повърхността. По-красиво е.
Когато сместа изстине достатъчно, за да можете да работите с ръце с нея, се захванете да я оформяте на топчета. Ако изчакате прекалено дълго, маслото се стяга и сместа става ронлива.
Навлажнявате ръцете с малко вода, оформяте топчета с големината на орех, или малко по-големи. Мачкайте смело – все едно имате в ръцете си пластилин. Колкото повече омачквате топчето в ръцете си, толкова по-гладко ще стане то.
Подредете топчетата в съд и сложете в хладилник за около половин-един час, за да стегнат.
Ако ви мързи да правите топчета, можете веднага след като свалите готовата смес от котлона, да я излеете в намазнена ниска тавичка, да я загладите хубаво със шпатула, да поръсите с натрошени ядки, кардамон, а може и с още пудра захар за украса, и когато стегне хубаво, с остър нож да я разрежете във форма на кубчета. Така, в този вид, сладостта се нарича „магас“.
Да ви е сладко!
Източник: http://www.svoizbor.com
0 Коментара