Ето как стоят нещата: нали знаете какво е миникупър? Това е една изискана кола за дами, чиито перфектен британски дизайн (обновен между другото от Дейвид Бауи) и мощен двигател на BMW я направиха още по-стилна и безапелационна. Като поезията на Бояна Петкова, впрочем… да, като поезията на Бояна Петкова!
Под селекцията на Тома Марков
нежно
колебая се,
преди да се обадя –
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:
ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме –
между другото –
но на мен ще ми се мълчи,
а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.
а на мен ми се иска да ми пееш…
затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица –
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.
–-
МЪЖЕ
само за хулиганите
сред вас
е безопасно да се влюбват
във вещици –
вещи жени
с черни рокли и бели души,
само за питърпановците,
карлсоните
и бездомните,
само за сираците,
воините
и майсторите (на маргаритите) –
един букет жълти нарциси
на някой неочакван ъгъл
не крие смъртна опасност
от удавяне
ще ни заболи сърцето
НЕПРАКТИЧНО
не е никак практично
да те обичам,
да кълниш във времето ми
и по стъпките ти
да никне спомен
не е никак разумно
във всички спални вагони
оттук до морето
призраците ни да се любят
завинаги
не е никак полезно
да съм толкова
болезнено паметлива
с кожа, очи и длани
не е никак практично
трябва да подменя целия свят,
ако някога
си отидеш
улиците и кафенетата,
автобусите и театрите,
пътищата и приятелите,
църквите и манастирите,
пейките и парковете,
зимите и летата,
плажовете и планините,
дните и нощите
и даже държавата –
трябва да се преселя на друга планета,
за да те няма.
ВИДОВЕ ПАМЕТ 2
Когато умра
някога
наистина,
какво ще се случи
с паметта ми?
Ще завали ли от облаците,
за да се вкорени
и да поникне
някъде
на ръба на Земята
под един крив зид
над една пробита чешма
и да ръси тихо над жадните
сенки и сънища
или
ще попие в очите
на едно дете,
надвесило се над една локва
и то ще каже
на майка си:
”Мамо, този облак
е много вкусен
като сметана.
Но това е тайна.”
Кой ще ми каже,
за да се науча
своевременно
на избирателно помнене…?
0 Коментара