Стихосбирката «Ешафод» на Ивайло Диманов е посветена на Нейно Величество Любовта. В красивата антология, издание на ИК «Сатори Ко», авторът повежда изкушения читател из дебрите на Морайския лес, за да възпее влюбените Тристан и Изолда, преодолява време и пространства заради греховната страст на Камий и Роден, заради фаталната Елена, запалила Троян и Троя. Заради Беатриче и Петрарка, заради Тизба и Пирам… Метафоричната «екзекуция», за която иде реч, е с щастлив край, макар че както сам казва поетът: «Осъденият на любов не моли за милост».
Насладете се!
КАМИКАДЗЕ
Любовта е кристален сервиз върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.
Аз съм влюбен, въоръжен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта – медальон от тротил, е опасала
мойте мисли, глава, рамене и сърце…
Треперете цивилни лакеи, достойни за „Гинес”.
Треперете и вий, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив…
Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа –
аз търкалям на боулинг целия свят!
* * *
Измислих те –
да има на кого да пея.
Обикнах те –
да има за кого да мисля.
Повярвах ти –
да има във кого да вярвам…
Сега те мразя,
защото те поисках,
забравяйки,
че си измислена.
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ТРОЯ
На хубавата Елена
В очите ти – бисери едри блуждаят
подобно стотинки в бедняшко и зло портмоне.
Препускам в несвяст подир тях, ала зная –
не в рая, а в пъклото водят ме твойте коне.
И люшкат се тежко гърдите ти морни
тъй както забравени лодки в открито море.
Такива жени – като теб непокорни,
единствено с черния дявол се чувстват добре.
Но аз ще катеря душата ти хладна,
ще срутвам лавини опасни и блокове лед…
Пожар ще запаля и Троя ще падне!
И там ще остана, понеже съм чер и проклет!
ПЕСНИЧКА ЗА ДОН ЖУАН
Животът, простете, е стара и дрипава курва,
а аз съм случаен клиент в долнопробен мотел.
Ще легна и тоя път с нея, макар че не струва…
Да пием за всички красиви жени, Сганарел!
Да имаш красива жена е опасно безумство,
по-страшно от стъпки във тихата нощ пред разстрел.
Дори да ми сложат въжето, последната дума
ще бъде: „Да пием за всички жени, Сганарел!“
Разправят, че всички жени по света си приличат.
Това го е казал фелдфебел със ум на петел…
Единствено грозните могат до смърт да обичат.
Да пием за страстните грозни жени, Сганарел!
Не вярвай, когато жена се кълне, че е вярна.
Нима би повярвал на Дявол с пришити крилца?
На всеки от нас някой ден ще му сложат рогата.
Да пием за наште и не само наши деца!
Най-мръсната дума във моя живот е венчавка.
По-мръсна от гибел в неравен среднощен дуел.
Дочуеш ли Менделсон, бягай във чужда държава.
Да пием за своя свободен живот, Сганарел!
* * *
Не вярвам в приказни съкровища,
не вярвам на звездите…
Не вярвам във легенди и чудовища,
не вярвам на лъжи и истини!
Не вярвам на пророци и маршали,
не вярвам в тото и лотария.
Не вярвам в разни светли идеали,
не вярвам на сълзи и на китари.
Не вярвам на лекарства и лечители,
не вярвам на приятели…
Не вярвам на очите си –
завръщаш се?
Не казвай нищо, вярвам ти!
ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА!
„Любовта е вечност!”
Франсоаз Саган
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми – взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на „Place L Etoile ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето – угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!
0 Коментара