Поезия от Рене Карабаш

Това е Рене Карабаш, за близките Ирена, за майка й Иренче, а ако питаш нея, „аз съм горски мъх зелен“.
Можеш да чуеш за Рене в литературните среди, но не и да я срещнеш там. Предпочита да пие кафето си вкъщи, на чист въздух. Първата й стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“ е номинирана през 2015 г. за голямата „Национална награда за поезия Иван Николов“. Същата година Рене печели Първа награда за белетристика в „Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев.“ Театърът е другият двигател на живота й. Тя е ексцентричен млад режисьор, който вкарва публиката си в коли и насочва оръжие към нея („Театър в колата“) или й дава да яде мляко с ориз в тъмните подземия на града („Мляко с ориз-пиеса без актьори“). Идеите в главата й преливат, а когато ги обедини с идеите на Илиян Любомиров (Августин Господинов), се случват чудеса! Едно такова чудо е новата Творческа академия „Валери Петров“, която НДК щедро прегърна и превърна в сериозен факт за българската литературна сцена.

***

попитах я
как умират птиците

тя разпери криле
усмихна се и скочи
последвах я
но не разтворих моите

все някой трябваше
да отговори на въпроса

***

нищо че пътуваме
в обратни посоки

чакай ме

когато дойда
ще вържа облаците
с конец за комина ти
ще ги пускам на паша
из сините полета
те ще плюят
топъл дъжд
с който да поливаш
градината ми

земята е кръгла
все някъде
ще се намерим

***

рибите
отгледани в буркан
не могат да плуват в море

свободата
не се мери
в капки

***

наблюдавам го всяка вечер
на отсрещния балкон
пали цигара
втренчва се в единствената
светлина в градината
и това му е достатъчно:
гаси цигарата
лампата
себе си
влиза в стаята
и свети там
до сутринта

наблюдава ме всяка вечер
от отсрещния балкон
пали цигара
втренчва се в мен
и това му е достатъчно

 

МАЙКА МИ ОБИКОЛИ СВЕТА

била е в Париж
разхождала се е
в градината на статуите

била е в Копенхаген
седяла е
на скалата на самотната русалка

била е в Пуерто Рико
изчезвала е
във Бермудския триъгълник

толкова магнити подарих на майка ми

често ги подрежда
във формата на къща

 

World War III

литературно четене
оглеждам всички поети
всяка книга — пушка
всяка чанта — бомба
думите —сапунени балончета
пукат над главата прикляквам

аплодисменти
стъпвам върху локвата
в краката ми

 

ЧОВЕК Е ОСТРОВ

и ето
аз съм аз
ти си ти

четем в едно
легло —
аз йосип ости
ти етикета на сладоледа си

не те питам
какво пише

не ме питаш
какво чета

 

ВСЕ ПО-БЛИЗО ДО ТЕБ, АНГЕЛ МОЙ

етаж подир етаж
решетката на асансьора ти рисува
клетка на лицето ми

***
някакъв глас ми диктува:
напиши
това
и това
аз пиша бързо
после гласът изчезва
ослушвам се

не чувам нищо
освен краят

***
обичам те
каза Пинокио
и ми бръкна в окото