Коварството и заплахата от стреса се подценяват точно толкова, колкото и вредата от тютюнопушенето. Както десет кутии цигари няма да ви причинят рак на белия дроб, така и стресът ви убива бавно и неусетно. Само в отделни случаи той може да има непосредствен ефект, когато заради психологическата травма човек може да побелее или да започне да заеква.
Други ефекти на изтощението от стреса сме склонни да приписваме с течение на времето на възрастта или генетиката. Това е така, защото стресът, за който мислим като за емоционален, всъщност е сложен невроендокринен процес със забавени последици:
Природата се е погрижила да разполагаме с адаптивни механизми за реагиране на стреса. Острият стрес дори повишава устойчивостта ни към инфекции. Но системният психологически стрес отслабва имунната система. Медиаторите на стреса имат имуносупресивно действие, нарушават ендокринния баланс и увеличават риска от инфекциозни заболявания.
Всъщност не го забелязваме, защото последиците от дисрегулацията на имунната система са незабележими: увеличават се възпалителните цитокини и се появява хронично възпаление, активират се латентни вируси, естествените клетки убийци стават по-малко ефективни, теломерите се скъсяват и процесите на стареене се ускоряват.
Проявите на тези промени също са различни, повлияни от генетиката, начина на живот, нивата на стрес и типа личност: увеличават се рисковете от вирусни инфекции, диабет, особено при хората с наднормено тегло, пептични язви, атеросклероза и психични разстройства.
Въпреки че всичко започва по един и същи начин – в мозъка. В област, наречена хипоталамус, в отговор на стреса възникват нервни импулси, които активират симпатиковата нервна система, надбъбречните жлези и други химически пратеници на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек. Това от своя страна оказва влияние върху сърдечносъдовата, метаболитната и имунната система, като увеличава риска от много заболявания и преждевременна смърт.
Ключов играч тук е кортизолът. По време на стероидогенезата организмът ни е изправен пред избора да синтезира хормона на стреса от прегненолон или от DHEA. Ако стресът е постоянен, прегненолонът се „открадва“ и се произвежда кортизол; няма от какво друго да се произвеждат естрогени, тестостерон или други хормони. В същото време те играят ключова роля за поддържане на младостта. Половите хормони не само контролират репродуктивната система, но и регулират развитието и функцията на имунния отговор, определят адаптивния, хуморалния и клетъчния имунитет.
А самите глюкокортикоидни хормони имат мощен деструктивен имуносупресивен ефект: те потискат производството на вещества, които са от решаващо значение за адекватния имунен отговор – имуноглобулини, простагландини, хистамин, цитокини, намаляват функцията на макрофагите и пролиферацията на лимфоцитите. Казано по-просто, те ни правят уязвими към болестотворни агенти.
Младостта, силната имунна система и толерантността към стреса са неразделни. Психологическият стрес се отразява на организма по същия начин, както хронологичната възраст, а хронологичното остаряване, съчетано с хроничен стрес, ускорява имунологичното стареене. Ето защо овладяването на стреса и оптимизирането на хормоналния баланс са две ключови стратегии за избягване на заболяванията и за дълъг живот.
0 Коментара