Колкото снимки и филмида гледаш за Ниагарския водопад по National Geographic и Discovery Channel, едва ли ще добиеш реалнапредстава за това чудо на природата, толкова преекспонирано от фотографи, писателии поети, филмови продукции,туристически агенции. Защото Ниагара е място, което не можеда се улови в кадър и опишес думи. Ниагара трябва да сеусети и преживее, да те окъпес фините си пръски, да те омаес аромата и свежестта си и да теостави безмълвен пред красотата и силата си. Да те накарада се почувстваш като нищожна мравка в краката на огромен великан.
Да, определенотова е забележителност, която можеш да добавиш в личния сисписък за Топ 10 на местата, които трябва да посетиш. Както винаги преди да тръгна за някъде, обичам да се разровя из нета и да прочета информация за мястото, така че хем да съм наясно закъде съмсе запътила, хем да знам кое наистина не е за изпускане. Забелязала съм, че вълненията и емоциите за самото пътуване започват още с подготовката и събирането на информационния бекграунд. И така, за да караме по моята схема, ви предлагам накратко да ви запозная с Ниагара.
Ниагара се намира точно на границата между Канада иСАЩ, само на 123 километра от един от най-големите канадски градове Торонто. И за дасме по-точни – водопадът не е един, а цели три. Трите водни каскади – Канадски водопад или Horseshoе (получил името си поради подковообразнатаси форма), Американски водопад и по-малкият Брайдъл Вейл, или Булченското було, са се образували още преди повече от 10 хиляди години. Horseshoе е най-голям и най-внушителен от трите – широк е675 м.
Ниагара носи името на едноименната река, извираща от езерото Ери, и в превод от индианската дума „ниакаре“ означава голям шум. В най-високата му точка водата пада отоколо 52 метра. Максималното количество вода, преминаващо през водопада, е 2800 м3/сек със скоростот почти 110 км/ч. Този обем намалява наполовина през нощта, когато е най-голямото отклонение на водата към водноелектрическите централи.
Ниагара съвсем не е най-големият водопад в света. Виктория, Игуасу, Анхел и Кукенан са далеч по-широки и високи от него. Но Ниагара печели челно място за най-посещаван и най-атрактивен, предлагайки страхотна гледка и от канадска, и от американска страна. Туризмът тук наистина процъфтява – над 12 млн. души годишно посещават падащите води. Това налага изграждането на висящи мостове над реката, най-известен от които е Рейнбоу Бридж – мостът на дъгата, който да свърже двата едноименни града близнаци NiagaraFalls от двете страни на реката.
За да минеш по него обаче, ти трябва и канадска, и американска виза. Пристигнахме в канадския Niagara Falls в късния следобед.
Бързо се настанихме в хотела и нетърпеливи веднага се упътихме към водопада. Нямаше нужда да питаме къде се намира, вървяхме натам, откъдето идваха тълпите хора в жълти исини дъждобрани. Докато вървяхме към водопада, типично по байганьовски си мислех, че едва ли ще е нещо по-различно от филмите и многото снимки, които разгледах в интернет и в брошурите на туристическата агенция, преди да тръгнем натова пътешествие. Да, ама не.
Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха трите многоцветни дъги, описващи небето. Дотогава най-много две бях виждала наведнъж. Красив парапет ограждаше нещо, което не се виждаше, всеедно зад него имаше бездна.
После забелязах два водопадаи си казах: е какво пък толкоз му се възхищават хората на Ниагара, докато вниманието ми не бе привлечено от силния грохот отдясно. Запътихме се натам. Грохотът все повече се усилваше, сякаш нещо вреше и кипеше и земята всеки момент ще се разтвори под краката ни, но като хипнотизирани продължавахме да вървим нататък. Приближавахме се и усещах фините пръски върху лицето си, все едно шофьорът на колата до нас си мие стъклото. Дрехите залепнаха за гърба ми, усетих как изведнъж стана студено, но опиянени от усещането и многобройните цветни дъги, които виждахме пред себе си, продължавахме да вървим все по-напред.
Итогава пред очите ми се откри водопадът в цялата си красота и мощ. В този момент останах без дъх, без думи. Няколко минути по-късно, когато се свестих, изпитах особено чувство на страхопочитание. Почувствах се малка, незначителна.
Бях дребна като мравка, така се почувствах пред Дяволското гърло в Триград. Онемях също като Алеко Константинов в „До Чикаго и назад”. Като ученичка ми беше много странно, как така авторът губи дар слово, та нали това му е работата – да пътува, да описва, да разказва. Е, повярвайте ми, разбрах. Пред тази гледка всички думи бледнеят. Можеш да стоиш с часове и да гледаш тоновете водна маса, които пропадат и изчезват в бездната, без да мислиш за нищо, повярвайте ми.
Докато се взирах без никак вамисъл в главата си сред паратаи водните пръски, забелязах едно жълто петно долу в основата на водопада. Стана ми любопитно какво е. Оказа се, че това е опашката от туристи, чакащи за следващия тур на Maid of the mist. В туристическите брошури бях прочела, че една от атракциите в Ниагара е разходка с корабче толкова близо до водопада, че водните пръски те скриват в прегръдката си.
А по една тясна пътечка надолу се точеше светлосиня нишка. Чак сега си отговорих защо тълпите хора, които срещахме на път към водопада, бяха облечени в сини и жълти дъждобрани. Разбрах още защо дъждобраните са в ярки цветове: така, ако падне някой невнимателен турист, ще може бързо да бъде забелязан и спасен. Ако имате нужда от адреналин, тук може да си го биете в огромна доза.
Ако искате да посетите тази атракция, имайте предвид, че тя е достъпна от май до октомври, а услугата се предлага и в канадската, и вамериканската част.
До водопадите човек може дасе докосне в буквалния смисълна думата по два начина. Единият – посредством Journey Behind the Falls – платформа за наблюдение в основата на канадския водопад, предлагаща уникална гледка. До нея стигате с асансьори и тунели и от тук може да наблюдавате Ниагара отдолу и отзад. За това приключение също се предлагат дъждобрани, този път по-дебели, които вървят в комплект с платнени цървули.
От американската страна вляво от Ниагара пък има дървена пътека, която минава по скалите под водопада. На нея има изградени няколко дървени платформи с парапети. Площадките са разположени на около 50 метра една от друга и всяка от тях се доближава все повече до водопада. Само най-големите ентусиасти се осмеляват да стигнат до последната, където водната струя е брутално силна и буквално облива платформата. Оттук също ще излезете окъпани и едва ли дъждобраните ще могат да ви опазят.
Един съвет от мен, ако искате да направите снимки от мястото –вземете си апарат за подводно снимане.За съжаление, аз не успях да се срещна от толкова близо сводопада. Но тътенът, който се чуваше, звучеше като възвестяващ края на света.
Ниагара може да бъде видяни от птичи поглед. Специални кули за наблюдение предлагат на туристите неописуема гледка отгоре. Запътихме се към The Skylon Tower. С височината си от 236 метра това е най-високата сграда в града и е истинско архитектурно бижу.
Остъклени външни асансьори качват пътниците до платформата за наблюдение на върха. Гледката отгоре е умопомрачителна и при ясно време видимостта достига до 130 километра. Почувствах се като господар на света, а хората изглеждаха като мравки в краката ми и въобще не ми се искаше да слизам долу на земята.
На върха на кулата има ресторант и бар, които се въртят бавно на 360 градуса. Романтиката се увеличава, ако хапвате по време на илюминациите, които всяка вечер осветяват водите с разноцветни прожектори.
The Konica Minolta Tower Centre е другото подходящо за снимки място. Екстравагантен начин да се наблюдава Ниагара е на тур с надуваем балон, който издига смелчаците на около 100 метра височина. Отгоре човек вижда най-добре как реката се стича между гористите островчета, разстила се на няколко ръкава, засилва се между бързеите и се хвърля в пенливата бяла бездна под нея. За по-платежоспособните пък на разположениее 5-местен хеликоптер, който на всеки 15 минути се промушва под многоцветните дъги.
Какво ли не са направили двете държави, за да привлекат Негово величество Туриста– неколкозвездни хотели, казина, театри, клубове, градини, паркове, винарски изби, предлагащи шампанско местно производство, скъпи ресторанти за изтънчените туристи, различни атракциони за децата, аквариуми, спектакли с тюлени, куклени театри, музей на птиците и много други. Няколкото търговски улици с малки магазинчета за сувенири предлагат по нещо за всеки вкус и джоб. Надписът Niagara Falls ебуквално върху всичко – чаши, тениски, шапки, магнитчета и керамични лосове. Разбира се, по-малък надпис уведомява, че произведенията са Made in China. Само тук може да си купите и бутилирана вода от Ниагара за спомен.
Не бях изненадана, когато разбрах, че Niagara Falls е обявен за столица на младоженците в Канада. Традицията е поставена през 1804 година от по-малкия брат на Наполеон, който довел своята булка на романтично пътешествие. Различни агенции и хотели предлагат пакетни цени за сватбени тържества, като най-евтините започват от $650 канадски долара. А сватбените церемонии в парковете около водопада са често срещано явление.
0 Коментара