Ако сте имали късмета да ги видите на сцена, няма как да сте останали равнодушни. Цигулката на Мария Новева, виолончелото на Марина Хинова и виолата на Бистра Копринкова наистина хипнотизират. Момичетата, познати като най-успешното струнно трио у нас – Хипнотик, неслучайно са наричани властелините на струнните инструменти, защото създават магия, независимо дали изпълняват класическа или поп музика, а най-вече, когато правят така, че класиката се среща с поп културата. Тогава се ражда един зашеметяващ кросоувър спектакъл. Момичетата са заедно вече повече от 10 години. В репертоара на триото са включени емблематични световни произведения като „5-ата симфония” на Бетовен в диско версия от 70-те, “Либертанго” на Астор Пиацола, Legend of Asturias на испанския композитор Исак Албениц, Sway на Pablo Beltrаn, “Едерлези” и много други. Казват, че най-ценното в Хипнотик е общият им вкус към красивата музика и тяхното приятелство.
снимки Диляна Флорентин
грим Слав Анастасов
коса Георги Петков
стилист Антония Йорданова
Защо избрахте кръстопътя в музиката – където класиката се среща с други стилове? Разбрах, че това, което най-вече ви обединява, е именно желанието да разчупвате музикалните рамки в класически кросоувър стил.
Когато класиката се срещне с поп културата, често се ражда зашеметяваща музика. Всяка от нас е завършила класическо музикално образование и носи класиката в кръвта си, но не се ограничаваме в тези рамки. Музиката ни се ражда такава, каквато я усещаме, на границата между класиката и поп музиката. Създаваме свой музикален стил и още с представянето на първите ни авторски аранжименти преди години разбрахме, че посоката, в която вървим, е правилната. Тогава продуцентите на рейтингово вечерно шоу по телевизия Pro.BG ни привлякоха като нежната част от бенда в шоуто. То ни даде добър старт, както и финансова стабилност, за да реализираме музикалните си продукции. Последваха много медийни покани и първите ни изяви в супер успешните формати – като Dancing Stars, Vip Brother, X factor. Натрупахме безценен опит, имахме шанса да представяме новата си музика и се превърнахме в най-разпознаваемата струнна група в нашата сфера.
Изпълнявате еднакво завладяващо както Либертанго на Пиацола, така и Едерлези на Брегович. Има ли проект, който все още не сте успели да осъществите на сцената?
Бистра: Има, и това е най-хубавото. Опитваме се всеки път да надграждаме себе си и да израстваме с музиката си. С проекта, над който работим в момента, рeaлизираме още една наша мечта и в него ще включим обичан от цял свят изпълнител.
Марина: Разбира се, зад всеки успешен проект стои невероятен екип. Имаме огромното щастие да работим с един от най-продуктивните и успешни композитори у нас – Румен Бояджиев-син, а за модерното звучене се доверяваме на човека, създаващ хит след хит – Светлин Къслев. Късметлийки сме за това, че не само са в екипа ни, но са и наши близки приятели!
Мария: С новия ни проект искаме да стъпим на световната сцена. Имаме пълно доверие към екипа, с който работим, и сме безкомпромисни относно качеството на музикалната ни продукция. Нейните финални щрихи добавя мастеринг инженерът Дейвид Кътч от легендарното Mastering Palace studio. Радваме се, че той работи с нас наравно със световни имена като Майли Сайръс и Бруно Марс.
А с кого ви се иска да свирите на една сцена?
Единодушно: 2Cellos! Двама феноменално талантливи челисти, които задължително трябва да гледате на живо. И се случи да свирим на една сцена, но в различни дни. Те имаха концерт в амфитеатъра в Пловдив, а ние имахме на следващия ден, заедно с Миро, като част от турнето му в големите градове на България. След концерта на 2Cellos успяхме да си направим селфи със Степан и неговата 24- каратова усмивка. Възхищаваме се на енергията, таланта и чувството за хумор, с което правят всичко.
Още един изпълнител, с когото би било велико да свирим на една сцена, е Найджъл Кенеди, абсолютната рок звезда сред класическите музиканти. Имахме невероятния късмет да се запознаем с него преди две години. Оказахме се сред малцината, които бяха поканени на чаша шампанско в личната му гримьорна след последното му шоу в София.
Как бихте описали талантливия човек?
Марина: Талантливият човек е винаги жаден и отворен да научи нещо ново. Зареден с упоритост, търпение и огромна любов към това, което прави.
Мария: Като човек, който обича изкуството повече от себе си.
Бистра: Талантът е един процент от усъвършенстването, 99 % са труд.
Оказва се, че в музиката кръстопътят е ценно нещо, а в живота?
Мария: Моят кръстопът се случи преди 12 години, когато можех да избера пътя на самопродуциращ се артист, с неограничени възможности и огромни мечти или пътя на посредствения за моите стремежи, но сигурен живот като музикант в някой оркестър. Този кръстопът ме доведе до най-несигурния, но и най-щастливия път и до ден-днешен. Оттогава имам само една посока, напред с Хипнотик.
Бистра: На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци. Доста ярко си спомням момента, в който завърших музикалното училище в Пловдив и пред мен се появиха няколко посоки на развитие – висше образование в чужбина, музикалната академия в София или в Пловдив. Много исках да пътувам, да направя специализация в чужбина, но избрах следване в София. Разбрах, че съм поела по правилния път след по-малко от две години, когато започнаха концертните дейности извън България, майсторски класове и не на последно място – срещата ми с Хипнотик. Предложението да стана член на групата беше неочаквано и изключително вълнуващо. Една от детските ми мечти беше да съм част от група, с която да създаваме своя музика. Не закъсня и специализацията. Завърших магистърската си програма в Швейцария в класа на Гилад Карни. Връщайки се назад към кръстопътищата в живота ми, смело мога да заявя, че са ме отправяли на най-правилните за мен места. И най-важното – сбъднали са мечтите ми!
Марина: Неведнъж съм се озовавала на кръстопът и един от случаите беше, когато спечелих стипендия за двугодишна специализация в елитната академия Esquella Superior de musica Reina Sofia в Мадрид при именития Г. Пихлер от Албан Берг квартет. Там музиката ме срещна с велики музиканти на световно ниво, от които научих много и ще помня цял живот. През цялото време се прибирах в България за концертите ни с Хипнотик и бях буквално разделена на две между София и Мадрид. Това ме зареждаше емоционално, но трудно издържах физически. Впоследствие ми предложиха трета година стипендия, която беше огромна възможност за мен и моето развитие и трябваше да взема решение „накъде”? Ако трябва да съм честна, въобще не го мислих дълго. С момичетата се чувахме често и тогава ми казаха, че ме подкрепят изцяло, независимо какво решение ще взема. По това време групата набираше скорострелна популярност и жънеше успех след успех… не можех да си представя да не съм част от всичко това!
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара