Вярвам, че хубавият живот е като парче шоколад. Може да си го забраниш напълно. Може да го подминеш на рафта в магазина. Може да го замениш с нещо по-полезно – елда, гречка или сушени сливи. Може да останеш, да го погледаш и да си кажеш „не, не бива…“
Обаче може и да му се насладиш. Да се оставиш ароматът на какаото да докосне оная част на небцето, която помни вкуса на блаженството. На страстта, наречена живот.
Е, вижте сега, аз съм 80-килограмова жена и ми личи, че обичам да живея. Обикновено го правя по много, качествено, боря се за всяка хубава минута и да ви кажа – всичко е въпрос на организация. Осъзнах го малко, след като моят треньор навремето ми каза : „Виж – или искаш да станеш добра в нещо, или не? Ако нямаш време за тренировки, значи не искаш да си добра. Няма нищо лошо в това, просто да знаеш, че ще бъдеш слаба. Ако се научиш да намираш време за всичко в живота – ще бъдеш победител. Винаги.“.
Сега не ме питайте победител ли съм станала или не. Предпочитам пасивната позиция на
много щастлива жена с леки нюанси на провали,
ама такива сладострастни. Разбирате ме. И не говоря само за шоколад.
Просто когато държиш на качеството, трябва да можеш да платиш цената. Аз лично пък не смятам, че тя е висока. Ето, абонаментът ми за Storytel е 9,99 лв. на месец. Купувам си по-високо качество на живот даже с факта, че това приложение за аудиокниги се ъпдейтва всеки ден с нови заглавия и вчера във ваната си пуснах да чуя Мишел Обама. Ама в оригинал – с нейния си глас и нейният си тембър. Ми има тръпка в това да си прекараш следобеда с Мишел Обама и да ти говори тя как така го е срещнала Барак, пък как са се влюбили и … няма да ви я разказвам, но вземете я чуйте, много е добра.
Дали обаче от възрастта, или защото вярвам, че няма жив мъж на тоя свят, дето да може да ме разчувства вече, но оня ден влетях в офиса с насълзени очи, хлипам, кашлям, текат сълзи, страшна работа.
Екипът – в шок. Чистачката събира смелост да пита как съм, аз пак хлипам, мия очи и обяснявам, че всичко е супер. Слушам „Шантарам“, цяла сутрин съм в едно индийско село и толкова ме разчуства тоя свят на тия хора, че сълзите ми тръгнаха.
Истината е, че аудиокнигите на мен ми дават усещането, че живея по-добре. Че мога да пътувам във времето и пространството. Че мога да си отделя 50 минути да се разходя из Мумбай или пък да послушам някоя готина бизнес история на тема „Силата да даваш“.
Но не е само това.
В ония весели години, докато учех филология в Софийския, съм запомнила една лекция по литература. Много готин професор имахме, и питам аз: Добре, колко трябва да живея, за да прочета всички книги, които вие сте прочели? Той ме погледна много внимателно, пък рече „Момиче, абе то не е важно да са много. Една да прочетеш в тоя живот, ама да ти даде нов път – пак ще ти е достатъчна.“.
Всички, които ме познават, знаят, че нямам книги на нощното шкафче. Вбесявам се, когато сме някъде с любим мъж и той чете. Предпочитам да си говорим и да обсъждаме света, не мога аз да легна до него, да си отворя книгата, той да си отвори неговата и да си мълчим. Е няма начин. Обачеееееее, ако е аудиокнига. Тогава може. Слушаме двамата, после си говорим, после пак слушаме. Така вече става.
И сега, ако се чудите дали съм зарибила всички приятели да си изтеглят Storytel (има две седмици гратис ползване, за да разбереш дали ти харесва, така че просто го пробвай и няма да можеш да се откажеш, сигурна съм), да знаете – даже треньора във фитнеса вече е фен. А е милениал отвсякъде, разбирате ме нали? Набор 2000.
Разказвам ви за тази моя тайна любов – аудиокнигите, защото
вярвам в сладкия грях на удоволствието.
И знам, че довечера ще си отделя един час за малко тайни грехове. Днес се казват „Шантарам“. Защото искам да чуя какво ще се случи. Защото все още вярвам, че даже една книга да прочетеш в тоя живот, ако тя промени пътя ти, то си докоснат от съдбата. А ти още ли не си попаднал на нея? Защо не влезеш да видиш какво има в Storytel? Сигурна съм, че там има едно заглавие, което ще промени пътя ти. Вярвай ми!
Цвета Герчева е главен редактор на Woman.bg
0 Коментара