Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.

Снимка Веско Николов

Симона Халачева завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през пролетта на 2012 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Дебютира на сцената на театър „София“ с ролята си в мюзикъла „СКАЧАЙ!“, а участията ѝ там са вече над 14. Играе ролята на Ани в късометражния филм „Одраскан” (Scratched), в сериала „Къде е Маги” изпълнява ролята на Лили Милева, а в хитовия „Откраднат живот“ е  Мирослава.

Защо реши да участваш?

Защото намирам смисъл в това да съществува такава платформа. Важно е да говорим честно и открито за проблемите си, за чувствата и емоциите си… и да се надяваме, че с това бихме могли да помогнем на някого.

Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?

Жена съм била винаги, независимо от възрастта и отговорностите, а тялото ми не е претърпявало някаква внезапна шокираща трансформация, за да се налага да го осъзнавам. То бавно, но сигурно, си старее… хаха.

Чувствала ли си е оценявана и отхвърляна/приемана заради начина, по който изглеждаш ( отрицателен/положителен)? Чувствала ли си се дискриминирана или оценявана на полов принцип?

Естеството на работата ми е такава, че непрекъснато съм оценявана заради начина по който изглеждам. Например ходенето на кастинги за реклами, филми, сериали… Или те избират, или не. Това, както и да го погледнеш, си е отхвърляне или приемане.

Дискриминирана заради това, че съм жена? Никога не съм попадала в такава ситуация.

Какво мислиш за секса? Каква роля е играл той в живота ти?

Сексът като самостоятелна единица не би могъл да съществува в моя живот. Той е част от една малко по-голяма картинка. Все си мисля, че са по-важни емоционалните връзки, които изграждаме с някого и благодарение на тях сексът може да бъде нещо много специално. Не съм сигурна дали без чувства човек може да изпитва удоволствие от този акт.

Какво те изкарва от кожата ти и смяташ , че може и трябва да бъде променено?

Само човек може да ме изкара извън кожата ми. Но това се случва рядко.

Липсата на уважение, незачитането на личното пространство, пренебрежителното отношение. Общо взето, неща, свързани с доброто възпитание, а то липсва в голяма част от хората.

Вярвам, че личният пример, който даваме, е част от промяната към по-добро.

Имам една съседка, изключително груба и невъзпитана жена, която никога не казва „добър ден“, дори не отговаря на поздрава ми. След две години „борба“ , успях да изтръгна от нея едно сърдито „Добър ден“, което за мен си беше лична победа! Сега се борим за усмивка. Хаха!

Къде се намираш в момента – в конкретен и философски план?

В момента съм сама в едно ресторантче в Париж, близо до Нотър Дам. Във философски план пак съм там. Вечерям със себе си и ни е много приятно! Хахах :)

Какво за теб е да си реализирана жена?

Може би да си жена, която успява да постига целите и мечтите си. Асоциацията ми с „реализирана жена“ по-скоро е свързана с професионалното развитие. Да работиш това, което обичаш, да гориш в него, да си постоянен и целеустремен и да виждаш плода на своя труд. Нещо такова.

Ако някоя жена си мечтае да не работи, да бъде майка, съпруга и домакиня, и го постигне, нея също можем да наречем „реализирана жена“.

Цялото интервю четете на сайта на проекта КОЖА

Facebook Twitter Google+

0 Коментара