Може дълго да се спори кой е най-великият италианец на всички времена, но за доста хора това е геният на Ренесанса Леонардо да Винчи. Именно заради това италианците са му гласували високата чест да посреща гостите им на вратата на Вечния град – на летище „Фиумичино”. С високо вдигната лява ръка, която сочи небето, и със спираловидната перка на създадената от него летателна машина в дясната, бронзовият Леонардо сякаш обещава, че един ден човекът ще владее небесните простори. И макар Италия да е родината на известни скулптори и художници, деветметровата статуя на Майстора е възложена
да я извае българинът Асен Пейков.
За да получи тази чест, той се е борил с триста от най-известните италиански и световни творци.
Статуята дава и името на новото римско летище през 1960 година, когато двете са тържествено открити от президента на Италия Джовани Гронки. За майсторската си работа българският скулптор получава от възхитените и благодарни домакини огромната за тогава сума от четиридесет и пет милиона лири, като с шестстотин хиляди от тях той си купува златен часовник „Ролекс”.
Но за да стигне дотук, Асен Пейков е извървял много дълъг и покрит с тръни път. Той е роден в София преди сто и десет години, но детството му преминава в Севлиево. То завършва там, когато баща му, депутат от Земеделската партия на Александър Стамболийски, е застрелян от политически врагове пред вратата на дома им. От 1924 година нататък, шестнадесетгодишният младеж ще трябва сам да се грижи за прехраната си. Той я изкарва четири години като рибар в Созопол, а след това, вече с каквото му падне, в София.
Безработен и бездомен
– нощем спи тайно в дъскорезница, младият мъж яде само тогава, когато се намери някой да го наеме за дребни монети да му нацепи дърва или да му пренесе въглища. За притежаване на непозволена литература Асен попада и за осем месеца в затвора. Депресията и отчаянието го довеждат до опит за самоубийство. И сигурно така е щял да си умре някоя нощ на студените, негостоприемни и мръсни софийски улици, ако съдбата не бе решила да го потупа по рамото.
В ателието на свой познат, който се занимава с керамика, Асен взема случайно парче глина.
И то оживява в ръцете му.
Започва да моделира малки пластики, бурно се разгаря желанието му да вае лица, животни и цветя. После отново съдбата му дава още едно рамо, като го среща през 1930 година с големия скулптор, последовател на Римската пластична школа Андрей Николов. Малкият Асен има огромния професионален късмет да стане чирак в ателието на големия Андрей. Това най-вече му помага да започне да следва в Държавната художествена академия. Там той още от рано получава поощрителни награди в конкурсите за скулптурите на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред СУ „Св. Климент Охридски” и на албанския национален герой Скендербег в Тирана. Завършва академията със златен медал и постепенно се утвърждава като
предпочитан творец за скулптурните портрети
на известни интелектуалци, политици и духовници. Но въпреки славата и признанието, нещо – може би уроците на Андрей Николов, тегли твореца към Вечния град.
За да стигне дотам, той ще мине през Париж, Мадрид и Ню Йорк, но накрая, през 1938 година е вече в града на художниците, скулпторите, поетите и артистите. Той наема ателие близо до известния Piazza di Spagna, (площад „Испания”), на легендарната „Вия Маргута“ №54. Вековни, обрасли в бръшлян сгради, красиви антикварни магазинчета, занаятчийски работилнички, уютни ресторантчета и малки кафенета, пред които важно се разхождат котки. Тук са живели Фредерико Фелини, Джулиета Масина и Ана Маняни, тук са творили Никола Пусен, Пабло Пикасо и Салвадор Дали, тук са правели вечерните си разходки Игор Стравински и Труман Капоти.
Ателието на Асен е на партера на улицата, заради тежестта на късовете мрамор и бронз, с които работи. Тук той се жени за графинята от унгарски произход Мария Тереза Деленс, тук се ражда и синът му. За няколко години Асен Пейков става много търсен и високо ценен майстор на скулптурния портрет. Той вдъхва живот на всичко – на камъка, на дървото, на бронза, на стоманата, на порцелана и на глината. България присъства в много от неговите ранни творби: „Неда”, „Жетварка”, „Гола женска фигура”, „Борис Христов”, ”Възкресение господне”.
През 1942 година при зъболекаря творецът среща аристократката Емилия Боканера, потомка на петвековна генуезка фамилия. Запленена от „пламтящия, пронизващ поглед и татарските мустаци” на десет години по-младия от нея мъж, маркизата нарочно си забравя дамската чантичка в чакалнята. Той я носи в дома й, за да не си тръгне повече оттам. Напуска жена си. А заради него Емилия се отказва от благородническата си титла и му посвещава стиховете си: „Спах в твоето легло ориенталско, постелята на слънце миришеше…”. Така Асен Пейков попада във висшите кръгове на италианското общество. А пък бившата маркиза за цял живот ще остане влюбена в неговите „добри, малко тъжни очи”. Двамата живеят в голяма къща в центъра на Вечния град, точно срещу Колизеума.
В средата на петдесетте години започва
златната ера на творческия път на Асен Пейков.
Той печели конкурса за статуята на Леонардо да Винчи, прави статуите „Сан Джовани”, „Минерва”, „Йоан Кръстител”, „Атлет”, „Майчинство”, „Триумфът на житото”. Става единственият скулптор, на когото позира папа Пий XII. Творбата е изложена в конгресния център „Мондо Милиоре“ в Рим. Ватикана възлага на Асен Пейков да извае бронзов релеф на Свети Франциск Асизки, който служи за обков на специално издание на завета му. От него са направени само 500 номерирани бройки.
Скулпторът прави портрети, релефи и бюстове на Фредерико Фелини, Силвана Мангано, Джорджо де Кирико, Джон Кенеди, Глория Суонсън. София Лорен позира у дома си, но продуцентът Карло Понти не му дава и стотинка за статуята й. Певецът Франк Синатра обаче плаща щедро за двуметровата статуя на Ава Гарднър, правена за филма „Босата графиня” и я поставя в градината на вилата си в Бевърли Хилс. На върха на своята кариера, по нейно желание, му позира Норма Ан Солес, британска телевизионна актриса и модел, първият секссимвол на британската телевизия.
През 1969 година, за първи път след тридесет и една години,
Асен Пейков се връща в България.
Участва в международен конкурс за паметник. Скулпторът прави раздвижена композиция „Кавалкадата на героите”, като устремът на конниците трябва да символизира „моста между епохите“. В макета на Пейков тридесет и шест конника, бронзови фигури в естествен ръст, водени от Аспарух, прелитат над Дунав. Конкурсът обаче печели любимецът на комунистическата власт Величко Минеков, а за „италианския българин” остава само поощрителната награда. Той е тежко обиден, отказва да му бъде откупен макетът, дори не взема полагащата му се премия. Вероятно от обидата и преживения стрес – вложил е в работата много сили, енергия и средства – той получава един след друг два инфаркта. Умира на седемдесет и три години в ателието си на „Вия Маргута” в момента, когато работи над скулптурния портрет на актрисата Джина Лолобриджида.
Асен Пейков оставя 16 паметника и над 1300 скулптурни композиции в Европа, САЩ, Бразилия, Аржентина и Мексико. В родината му обаче са малко хората, които знаят нещо за него.
0 Коментара